[book review] "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

Заглавие: "Светлината на Атлантида"
Автор:Десислава Шейтанова
Поредица: Потомците на Атлантида #1

Издателство: Лексикон
Жанр: YA, юношеска, фентъзи, романтика
Топчеста оценка: 5 звезди

Последните месеци проглуших всички, с които говорим за книги, за това колко ми хареса "Светлината на Атлантида" (а и на няколко души, с които не говорим за книги) и сега най-накрая забърках едно ревю.
Най-напред малко предистория - първата ми среща с авторката беше преди няколко години с "Диагноза:изгубена", която имаше имаше и плюсове, и минуси, и може-би-та, но като цяло не беше за мен. По-късно видях, че е издала в съавторство с Тео Буковски хорър/трилър и се възхитих от разнообразието на жанрове, в които експериментира. А когато излезе "Светлината на Атлантида, която е младежка романтична фантастика, наистина провокира любопитството ми. И ето ме, няколко месеца по-късно, вече прочела книгата и супер доволна!

"Светлината на Атлантида" ни разказва за Стела - която много неочаквано разкрива, че е носителка на гореспоменатата титла. Не само това, но е и наследница на древен народ и на могъщи сили, и в средата на таящ се от векове конфликт. Тези открития преобръщат целия ѝ свят - но въпреки това Стела още не е готова да се откаже от мечтите си - за университет, пътешествия, любов - и решена да се опита да живее нормално максимално дълго. Не всички мислят обаче, че това е възможно - от една страна - Родел - защитникът ѝ, който е видял да угасват твърде много Светлини. От друга - фракция атланти, които нямат търпение да доведат до край делото, започнало с потъването на Атлантида.

Когато взех книгата в началото, изпитвах леко безпокойство от обема - все пак с предната книга не се бяхме разбрали съвсем добре. Но след като отметнах първите по-колебливи страници започна да ми става все по-трудно да я оставям и все си мислех как ще се върна към нея. "Светлината на Атлантида" е приключение, което е хем българско, хем интернационално и с ръка на сърцето заявявам, че може да си спечели почитатели от коя да е страна по света. Започва в България, на брега на морето, минава през Шотландия, Англия, Рим, Гърция и сред тези пътешествия има време за любов, екшън, размисли, приятелство, може би и малко самоосъзнаване. Това, което обаче ме накара почти инстинктивно да харесам Стела, още преди да я опозная, е че тя не е гимназистка, а студентка. Честно, това я направи много по-симпатична за мен и можех да приема както тревогите и мислите ѝ, така и любовта ѝ много по-насериозно. Помогна несъмнено и това, че е много балансирана героиня, у която има както емоция и спонтанност, така и достатъчна доза здрав разум.

Подходът към легендата за Атлантида отначало твърде ми напомни на този от филма на Дисни - и съответно, Светлината на Атлантида - на Кида. Но с разнищването на катаклизма, на историята на атлантите по-нататък, вариантът на Десислава Шейтанова наистина ми хареса. Спечели ме търсенето на начин да се помири атлантскта мистика с науката, позовавайки се на догмата, че това, което сега е научно обяснено, преди векове би било магия. А виждайки нещата през погледа на Родел и разказите му,всичко прие още по-личен и емоционален отенък. Отначало имах големи резерви към Родел - при появата ми смятах, че ще е високият мрачен непознат, с тъмно минало и  огромни сили, който ще се превърне в романтичен субект на изтерзаната героиня. Но той се превърна в приятел и наставник на Стела и съответно в много по-ценен и ярък герой. И освен това, така може да си е само за мен :D

Все пак, не може и без романтика. Има, естествено, драматична любовна история, изпълнена със страст и жертви. А по-нататък....оооо, има нишки и подсказки за нещо, което нямам търпение да се развие в следващите книги! Финалът на книгата, и особено разкриването на истинското име на Стела просто ме изправиха на нокти - в момента се боря със спойлер чудовището вътре в мен да не издам нещо. Но наистина - силно, силно се надявам следващият том за излезе скоро!

Все пак, ако трябва да съм обективна, трябва да посоча, че на места действието наистина силно се забавяше. На мен това не ми дотежа твърде, защото бях много навътре в историята, а и беше разписано много приятно и леко се четеше. Но някои епизоди можеше да се предадат по-стегнато без от това да пострада книгата - особено тези в Лондон - там и на мен забавянето ми дойде малко в повече.

Мисля, че книгата ще допадне повече на читателките, а не на читателите, но въпреки това горещо го препоръчвам. Наистина чудесна YA фантастика.... само с един значителен минус - останалите части още не са излезли! О, и още един съвет - ако имате възможност, когато си купувате книгата, уверете се, че е в найлонова опаковка. Романът е с много любопитно оформление, с книгоразделител и ароматизирани страници, поръбени с виолетово. Моят екземпляр обаче беше без опаковка и беше изветрял (аз си го поръчах по интернет, по книжарниците съм я виждала вакуумирана).