[book review] "Изтръгнати от корен" - Наоми Новик

 

 

Заглавие: "Изтръгнати от корен"

Автор: Наоми Новик

Жанр: приказки, фентъзи

Издателство: Екслибрис

Топчеста оценка: 5 звезди +

Дверник е малко селце, до което тъмнее Леса, който би погълнал всеки невнимателен скитник, приближил се до него, а редом снага извисява и кулата на Змея. На всеки десет години Змеят избира най-личната, най-талантливата девойка от селото, а после я пуска - неопетнена, образована, и с голяма зестра. Но тези млади жени са вече някак различни, и не се застояват дълго в селото.

Тази година всички знаят, че избраната ще е Каша, но въпреки че не е застрашена, нейната другарка Нешка страда, че ще изгуби най-добрата си приятелка. В деня на празненството обаче, за изненада на всички  - и не на последно място, на самия Змей - изборът му се налага да падне върху дивата, разпиляна Агнешка.


Не знам дали сте забелязали, но книгите, от които съм най-най-най-възторжена и в които съм безпаметно влюбена, рядко се домогват до ревю в блога. Да, имам немалко ревюта с 5 звезди, и твърдо си стоя зад тази оценка. Но за книгите, които ме карат да предвкусвам с удоволствие всеки препрочита, защото да - тези книги непременно се сдобиват с препрочити от мен.

 Много читатели намират в "Изтръгнати от корен" мотиви от "Красавицата и звяра". Не знам, моят мозък никога не е тръгвал в тази посока, самият вълшебен тон, който поставя книгата, ми е твърде различен, за да я сравня с приказката на Шарл Перо. Едно от нещата, които обожавам в тази книга е именно чувството за славянска приказка, което дискретно, но категорично я отграничава. Но е факт, че в един момент се озоваваме в Кулата, затворени само със Змея и Агнешка.

И магията започва.

Първата половина на книгата е голямата ми любов в рамките на историята, макар че ми се струва грешно да си посочвам любимци, все едно учител да си има предпочитани ученици. Някои читатели могат да намерят тази част за пасивна и бездейна.  Но тук се разиграва такъм сблъсък на характери, толкова очарователен и толкова реален, че няма как мен да не ме увлече. Агнешка и Саркан са толкова коренно - ха! :D - различни, и дори да искат, не могат да се разминат, без да се закачат и раздразнят.  Съчувствах и на дватамата (но и се забавлявах хубаво на техен гръб) на отчаянието и раздразнението им. Изключително много се наслаждавах на сблъсъка на характерите на Саркан и Нешка, и най-вече на противопоставянето на нейната стихийна, интуитивна магия на неговото строго академично вълшебство. Беше като да гледам сблъсък на мастър шеф със стриктни рецепти и уютната домакиня, която прави всичко на око. И утвърждението, че може да постигаш резултати по коренно различни начини.


В добавка към това, наративът, който плете Наоми Новик сам по себе си е неустоим. Независимо дали с думи успява да предаде чувството на вплитащата се магия, или само с една реплика успява да предаде заплахата какво би било, ако Саркан се бе поддал на тъмата на Леса, тази жена знае как да вае думите.

Докато на талази Нешка и Саркан се сблъскват и помиряват, и стават все обвързани един с друг, в историята започва да се разгръща и още нещо - едно прекрасно момичешко приятелство, способно да разчувства дори и дърво-сърце. Каша е идеалната девойка, тази, която е трябвало да бъде избранницата на Змея. След като губи тази цел, нещата за нея пропадат по най-неочакван начин. Едно от нещата, които най-много обичах в отношенията между Нешка и Каша, бе че бяха предадени онези мимолетни нишки, понякога на огорчение, понякога на завист, които обаче не могат да потъмнят истинското приятелство. То бе толкова реално, и обичах да чета за момичетата почти толкова, колкото и за Агнешка и Змея. Много се зарадвах, когато Каша отпътува редом с Нешка във втората половина на книгата.


 

Та, стигнахме и до нея. Тя е определено по наситена на събития, в сравнение с предходната. Някои хора я предпочитат. Но да си призная, не ги разбирам - как ще я предпочетете, като за толкова дълго време оставаме без Саркан, като знаем, че там някъде Леса напредва и печели педя подир педя за своето владение, докато ние си губим времето с дворцови интриги? Но не, обичам си я тази част от романа. Няма как да не я обичам, след като всяка стъпка в нея бе старателно надграждане, докато не стигнем до грандиозните финални битки, където Саркан и Нешка пак сблъскват своите магии, вплитат, надграждат и побеждават. Всяка стъпка ни разкриваше нови и нови неща, истини за природата и магията, щрихиращи и надграждащи света на Наоми Новик, който с половин дума грейваше по-пълнокръвен от много други. А обяснението защо Саркан е "изтръгвал от корен" така девойките от родните им места бе прекрасно. А объркването на Змея, неразбирането му на реакциите на другите хора заради дългите години отшелничество - един от най-човешките моменти.

Завършекът на книгата, който засяга чисто приключенския сюжет - битката с Леса - малко ме изненада. Не го чувствах така стабилен, както всички останали основи на историята, защото добави в последния момент цял един нов пласт сюжет, нова любов и стара омраза, които направиха нещата чувствително по-приказни, но може би ми дойдоха малко в повече. Но честно казано, не протестирам.

Защото другият край пък, който засяга моите двамца любими герои, бе идеален. От разделите до събирането, от сърдитото примирение на Змея, че не може и не желае да се откаже от Нешка, до нейното ново, дълбоко разчитане на всеки негов жест и мимика

И накрая - за да е ясно, че това не е базирано на някакви си стандартни приказки, където момичето винаги е сираче. Как завършва книгата? Като Нешка хваща очарователно нацупения Саркан под ръчичка и го завежда да се запознае с бъдещата тъща. ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ФИНАЛИ ЕВЪР.

Всеки път като го чета, се търкалям по пода от смях.

"Изтръгнати от корен" е и ще си остане моя много любима книга. Не знам дали ще я харесате - както и всяка друга, която аз обичам или не. Би трябвало, ама както искате. Няма значение, не на последно място, защото си направих Сарканов книгоразделител <3

 


Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

[challenge] Серийно предизвикателство 2020