About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 2 декември 2018 г.

[book review] "Щамът Андромеда" - Майкъл Крайтън

Заглавие: "Щамът Андромеда"
Автор: Майкъл Крайтън

Жанр: научна фантастика, апокалиптичен, трилър
Топчеста оценка: 4 звезди

Нямам много хубави спомени от Андромеда. Мъглявината, имам предвид, макар че я четох в доста невръстна възраст. "Щамът" не си дели с нея нищо общо, освен наименованието, разбира се. Той ми хареса повече, въпреки че я нямаше тази тръпка на "Сферата" - любимата ми книга от Крайтън засега

Проект "Уайлдфайър" е създаден с една цел - да противодейства на евентуална зараза от извънземен произход. Никой никога не е очаквал това наистина да се случи... докато не се случва. Изследователска проба пада в покрайнините на затънтено градче и минути по-късно всички са мъртви. Всички, освен едно бебе и един старец. На екипа от учени им предстои да открит патогена в бясна надпревара с времето и психиката.

Тази книга се оказа изключително научна. За известно мое съжаление обаче - по землянски научна.
Всяка стъпка - от създаването на екипа и базата, от действията и мисията им е обяснена в детайли. Някои неща са наистина морално остарели - нормално, това е книга, писана преди 50г! Но за тези, за които имам познания да преценя, мога да свидетелствам, че са наистина абсолютно достоверни - като медицинските изследвания и апаратура например. Това ме кара да мисля, че Крайтън наистина си е свършил домашното за тази книга, и то във всички направления - и съответно, че мога да приема, че и тези теории, за които за първи път чувам, са подплатени. Резултатът - максимална реалистичност.
Нямам почти нищо против тази научно-популярна част, въпреки обеча ѝ, но аистина пускането на данни в суров вариант - рапортни записи, компютърни програми, лабораторни резултати - можеше да ни бъде спестено. Да, донякъде и те повишиха чувството за реализъм, подготвиха почвата за семенцата на конспиративните теории и ме накараха да се озъртам подозрително . Но ще си позволя да цитирам един от героите:

"-Няма смисъл да си губим времето с този текст - каза Стоун."

Другата причина да смятам, че в тези подробности информацията бе излишна, е обемът на книгата. "Щамът Андромеда" не е голяма книга. Има няма 300 страници и аз поне я изчетох много бързо. А остатъчният обем след научната информация не ми стигна напълно нито за развитие на героите, нито за извънземните теории и кризата.
А тя беше така вълнуваща! Наистина очаквах всеки епизод, когато наистина загадката се разнищваше малко по малко. Тя ангажира мозъчето ми доста повече от последните криминални романи, които съм чела напоследък. За съжаление не успях да разкрия правилно връзката между оцелелите


Както виждате, много се бях ентусиазирала да извънземната загадка. Копнеех за още подробности за структурата, за механизма на патогенност, за еволюцията на пробата. Поне това, ако нямаше същинско развитие. Не очаквах от петриевите панички да поникне мозък, но се надявах на изкусителни извънземни теории.

А като говорим за теории, една от основните в книгата си остана на практика нереализирана, с което ме подразни. Става дума за хипотезата за решаващия глас, която всъщност бе причината да включат д-р Хол в екипа.


"Щамът Андромеда" е доста добър представител на класическата научна фантастика, поне за моя скромен опит. Човешкият фактор ми беше слаб, но научните основи бяха силни, а извънземните теории - по-скоро загатнати, но много интригуващи. Накратко - разбирам защо тази творба е била филмирана два пъти, и много се изкушавам да изгледам филма - надявам се там да го има поне психическото напрежение, което малко не ми достигна.


Няма коментари:

Публикуване на коментар