About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 13 декември 2018 г.

[book review] "Малката книжарничка край Сена" - Ребека Рейзин [book club]

Заглавие: "Малката книжарничка край Сена"
Автор: Ребека Рейзин

Жанр: съвременен, любовен
Издателство: Сиела
Топчеста оценка: 3 звезди
Бележка: четена за клуб "Орбита"

По обясними причини, тази книжка набира сили по това време на годината. От коледните четива, които ми попаднаха тази година обаче, тя не можа да се класира много високо. Въпреки че беше бърза и сравнително приятна, беше комбинация от неща, които ми харесаха, и такива, които не ме впечатлиха.

"Малката книжарничка край Сена" е голямото предизвикателство, с което се сблъсква Сара. Тя е управителка на книжарничка в малко американско градче, но когато нейната приятелка Софи от Париж я моли да се разменят, за да избяга от любовна мъка, тя импулсивно се съгласява. Вместо очарователно френско приключение обаче, изпълнено с книги и романтика, в Париж я очакват само проблеми - книжарница в хаос, несъдействащ персонал, разпадаща се връзка. Ще успее ли Сара да спаси книжарничката и отношенията си с Ридж, непрестанно пътуващия ѝ любим?

Както казах, чувствата ми към тази книжка са леко раздвоени. Откъм положителния полюс е Сара - една супер мила главна героиня, на която ми беше изключително лесно да съчувствам и да съм ѝ съпричастна. Рядко се идентифицирам с герои от книги, но Сара е една от тях. Разбирах я на всяка крачка от пътешествието ѝ - като се почне от книжните ѝ трепети, ентусиазма ѝ от голямата стъпка, която прави, страха ѝ, че ще се изложи, като говори на чужд език, разочарованието ѝ от отношението на Ридж. Сара израсна страшно много до края на книгата, промени се, но запази хубавите неща у себе си, и си остана Сара от Ашфърд. Зарадвах се искрено на решението ѝ да се върне у дома, защото малката книжарничка в Ашфърд ми беше в пъти по-симпатична от "Малката книжарничка край Сена".   А колкото и да е странно именно френската книжарница и всичко в Париж бе това, което ме спъваше в книгата.

"Имало едно време", както е името на парижкото книжно убежище, бе пълна с хаос и лошо отношение. Това, очевидно, бе проблемът, който Сара трябваше да превъзмогне в сюжета. Но така и не можах да харесам нито мястото, нито който и да е от френските герои (под това обобщавам не само французите, а всеки, с който се сблъска тя във Франция.) Луис беше малко изключение от това. Но Софи - приятелката на Сара, инициирала размяната, ме ядосваше неимоверно - с това как просто изсипа тонове работа върху Сара без никаква подкрепа и помощ. ТиДжей и Осеан , които бяха като приятели на Сара и несъмнено бяха по-благоразположени, ме подразниха със своята пасивност - ако бяха прегърнали идеите на Сара за организация от началото, без да клатят само глави, нещата щяха да се оправят отрано. Беатрис се очерта като главния "злодей" в книгата, и дори след всички разкрития не можах да омекна съвсем към нея. Дори случайните срещи не ми харесаха - Анук беше твърде надменна, за да чета с удоволствие "Антикварното магазинче", а ако някоя сервитьорка ме попита дали сама ще си изям всичко поръчано, дори и да не ме трови любовна мъка, ще види бакшиш през крив макарон. Нашенски, не френски. Цялата атмосфера на Париж ми беше прехвалена и нереална. Може би това зависи от гледната точка. Отдавна не съм голям фен на Париж, макар престоя ми там да се ограничава в три дни. Но винаги бих разменила седмица в Париж за ден-два в Будапеща, Прага, Загреб или Дубровник.

Та, нещо страдам от синдром на парижко разочарование :D Приемам препоръки за лечение. Хвърлила съм око на "Париж на чудесата".... но Не.Трябва.Да.Купувам.Нови.Книги.

Освен тревогите покрай книжарницата,  има още няколко мини сюжета. Един, естествено, е посветен на Ридж - любимият на Сара, и разисква връзките от разстояние. Зарадвах се на развръзката, защото подобни отношения сякаш рядко оцеляват по книгите, но все пак не одобрих поведението на Ридж. Другите линии бяха за Луис - единственият френски лъч симпатичност в книгата, и една връзка тайнствени писма. Тях няма да обсъждам в подробности, та да ви остане все пак нещо за разгадаване в книгата :D

"Малката книжарничка край Сена" беше бърза, сравнително приятна книжка. На мен ми хареса заради Сара и от нея си запазих две важни поуки - че е важно човек да си дава почивка, и че вкъщи си е най-хубаво.  На още по-романтичните натури от мен, които обичат Париж и Айфеловата кула, може би ще намерят и повече очарование в книжката.


Няма коментари:

Публикуване на коментар