[book review] "Зелени разкази (ама наистина)"

 

Заглавие: "Зелени разкази (ама наистина)"

Автор: антология

Издателство: Човешката библиотека

Жанр: разкази, екология, научна фантастика

Топчеста оценка: 4.5 звезди

Бележка: четена за Четатон на бъдещето 2022

Антологията "Зелени разкази (ама наистина)" е една наистина внимателна подборка на екологична тематика, събрала творби на наши и чужди автори. Някои от авторите са били отличени в първия Копнеж на Човешката библиотека, други са били избрани след старателно търсене и проучване.

И този факт, това старание в избора на заглавия, наистина си личи. Като подборка на произведенията, "Зелени разкази" получава твърдо 5/5 звезди. Историите вътре успяват да обхванат толкова много теми от тези, за които си мислим, когато чуем, че някоя книга е "зелена" и "екологична".  Всъщност за някои от темите може би дори не сме се и сещали, а дори и най-често срещаните в литературата - като замърсяването на въздуха - са представени по нов начин, и обгърнати от такъв сюжет, че до края може би няма да осъзнаете този разказ като "зелен".  Но идеята му, посланието, гарантирано ще остане. Това е другата голяма точка, по която "Зелени разкази" заслужава несъмнена отлична оценка. Нито една от историите в сборника не е обвинителна или назидателна - може би най-големият препъни камък за такава литература, или изобщо за всяка кауза, която търси да достигне до широката публика.  Тези разкази не сочат обвинително с пръст. Не изскачат с предварително подговени, изтъркани поуки и лозунги, които просто да подминат съзнанието на читателя. Те разказват истории, предават емоции, показват ни различни гледни точки  и оставят сам  да си направиш изводите - най-правилният начин едно послание да достигне до читателите. А и тези изводи не са винаги така лесни и еднозначни. Каква е първата ви реакция, когато чуете за ГМО? Царевица и възмущение? Прочетете обаче "О, дай ми дом" на Адам Ракунас и кажете, ако не сте заобичали тези бизончета.

Като текстове сами по себе си, и степента, в която субективно ми харесаха, общата оценка на сборника за мен е може би 4. Което си е напълно в реда на нещата - много рядко съм имала случай, в който  от сборник разкази, и то от различни автори с разнообразен стил, всичко да ми хареса дотолкова, че да дам обща оценка петица.  От всички истории, само един откровено не ми хареса, и то без да ми бъде неприятен, а просто скучен и невпечатляващ, може би или глупавичко наивен, или твърде неразработен - това бе "Любов под дърветата" на Христина Панджаридис. 

Една сравнително голяма част - на фона на общия брой на разказите - бе с нестандартна постройка. В доста от историите главният разказвач изливаше в един монолог всичко, което му се е събралн; което е видял, помислил и почувствал.  Може би точно в момента на четене на книгата не съм била в настроение за такова водене на разказа, или пък това ненарочно събиране  ми дойде в повече, та тези истории ми вървяха по-мъчно от станалите. Затова пък самото  им съдържание напълно компенсираще каквито и субективни оплаквания да съм имала по въпроса. А като стана дума за нестандартност, по тази точка всъщност несъмнен води изграденият като пиеса "За вятъра и другите природни пиршества". Тук нямах нищо против драматургичния подход, но колкото и да обичам абсурдистката фантастика, тук хаосът ми дойде в повече.

По-долу отделям по няколко думи за всеки от включените разкази, но преди това - наистина мога да ви препоръчам сборника "Зелени разкази".  Да, за нуждите на Четатона на бъдещето е перфектен избор - един или друг разказ от него може да се отнесе към почти всяко предизвикателство от него (но аз реших да си броя целия сборник към първа точка - "Всичко живо е трева"). Но и извън рамките на маратона, това се оказа много приятна и изключително разнообразна антология - къде другаде ще видите събрани научна фантастика и фентъзи, романтика и съвременна проза, бъдеще и минало, от автори на най-различна възраст. Самият прочит на "Зелени разкази" си е едно приключение - не знаеш накъде ще те поведе следващата история. Или пък знаеш - ще ти остави идеята за едно по-добро бъдеще.

"Скалпелът на Окам" -  Теодор Стърджън. Това е един от любимите ми научни принципи (може би и заради едноименният блог, който много обичам да чета). Самата идея на Окам може би не бе така застъпена, както очаквах, но определено получава бонус точки за реалното приложение на бръснача / скалпела в сюжета. Оценка 5/5

 "Светулчина поляна" - Сергей Другал. Най-ретро звучащият разказ в сборника. Донякъде ми напомни на "Дете на времето" на Азимов. Оценка 3/5

"Братята от Левса" - Александър Карапанчев. Най-стряскащият, обезпокоителен, но и въздействащ разказ. Започва толкова фантастично - с говорещ божур за екскурзовод - че направо те подмамва да не го вземеш насериозно. Всеки следващ образ обаче се запечатва в съзнанието и дълго след прочита ще се връщате към тях дори против желанието си.  Оценка 5/5

 "Справедливост" -  Дейвид Брин. Динамичен разказ, с хубаво послание на края - от онези последни изречения, които някак успяват да компенсират дупките преди тях. Оценка 3/5

 "Следствието" -  Сергей Комитски. Това бе един от тези разкази, които споменах по-горе - монологично-диалогични. В случая, под формата на разпита на един лесничей. Представя една история и идеология от близкото минало, но това, че не съм била техен съвременник по никакъв начин не намали въздействието. Може би дори напротив - непрекъснато си представях как съвсем лесно същите простъпки днес могат да се допуснат под други предлози. Оценка 4/5

 "Парченца смърт" -  Мария Белчева. Сладък разказ, много детски. Липсваше му нещичко, за да може да плени аудиторията от целия възрастов диапазон. Оценка 4/5

 "По „Е-3“ за 23" -  Димитринка Ненова. Да се вмъкнеш в главата на мрънкащ тийнейджър е съмнително удоволствие.  Затова пък да видиш как дори и против волята му маската на това мрънкане се пропуква си е несъмнен кеф. А за фон - впечатляваща разходка и мъничко любов. Не мога да кажа, че героите ми харесаха, но затова пък пътуването несъмнено си заслужаваше. Оценка 4/5

 "Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?" -  Калин М. Ненов и Борислава Славеева – Борея . Сложен за възприемане разказ откъм сюжет, защото явно е част от нещо по-голямо - несъмнено поредицата "Приказки за юнаци и злодеи". Дори и откъснати обаче от естествената си среда, героите в разказа се държат един за друг и тази загриженост между тях ще докосне и незапознатия читател. Оценка 4/5

 "За вятъра и другите природни пиршества" -  Чувствах се  направо гузно, че този разказ - пиеса така ми опъна нервите. Горе писах, че обичам абсурдността във фантастиката, но дали защото тук имаше страшно много различни елементи, дали защото бе само диалог - направо не ме свърташе на едно място, докато го четях. А иначе виждах толкова неща, в които бих могла да се влюбя - от този загадъчен вятър, който ти пребърква мозъка, през персонификациите на Паметта, та чак до кладенците с отлитнали и потънали думи и неочакваните посещения на конници без или с повече глави.Оценка 3/5

 "О, дай ми дом" -  Адам Ракунас. Може би любимият ми разказ. Много силни герои, и освен това добре развити, на които от първите редове ми беше така лесно да съпреживявам; динамичен, истински сюжет въпреки краткия обем и различен поглед върху ГМО.  Оценка 5/5

 "Зрънце живот" -  Миа Сердарева Това бе от онзи тип разкази, които не ти разказват нищо особено. Но затова пък как го разказват! Така хубаво и неподправено, с толкова емоция и грижа, че може да почувстваш калта по пръстите си и живота на зрънцето под ръцете си. Оценка 5/5

 "Моцартина" -  Марта Радева. Допълнително интересен разказ за мен, защото засяга наводненията в града, в който живея - във Варна, в Аспарухово. Все пак обаче нещичко му липсваше, за да кажа, че е "Моцартина" е постигнала повече от това да подръпва емоционалните ми струни. Оценка 3/5

 "Любов под дърветата" -  Христина Панджаридис. Единственият разказ, който не ми хареса. Хем ми беше скучно написан, хем не можах да преглътна фантастичният елемент "внучка разказва на дядо как се е натискала с лечебна цел в градината". Оценка 2/5

 "Сълза от змеица" -  Светла Дамяновска . Много сладка завръзка - и хубава развръзка; доста празни приказки, и чувството, че този разказ е част от един по-широк свят, за който с огромно удоволствие бих чела още. Оценка 4/5

 "Само любов" -  Нели Цветкова.  Чудесен разказ, зареден с толкова силна, но кротка емоция. Бе истинско удоволствие да виждам как под едни ръце се раждат цветя, под други - хляб, стига само в тях да има любов. Оценка 5/5

 "Багер в пясъка" -  Камен Петров. Хареса ми как първо авторът ни повежда на едно пътешествие из красотите на крайбрежието, за да ни убеди на финала защо не трябва да позволим на този багер да продължи.  Доколко ме убеждава именно със силата на разказа си (защото каузата е хубава, ясно), не съм съвсем сигурна - не ме докосна така дълбоко както би могло, не ми предложи нещо по-особено, освен призракът на Форд Префект, който витаеше в съзнанието ми. Оценка 3/5

 "Единак" -  Християн Трифонов.  Мислех, че съм се наситила на "вълчи разкази",  но "Единакът" ми хареса неочаквано много. Образът на животното, на звяра, а и на човека бяха така, така хубаво изградени, а финалът може би щеше да ме накара да дам максимална оценка на разказа... ако вече не го бях решила. "Единакът" имаше от онези моменти и фрази, които решават в съзнанието на читателя съдбата на книгата, лягат ти на сърцето. За мен това тук беше ръката, която спира изстрела и "Не го убивай. Гладен е".  Оценка 5/5

С изненада и радост разбрах, че авторът има и друга издадена книжка/ повест - "Черният куфар".  Преди я подминавах, защото не можех да разбера за какво иде реч, но след опита си с автора, ще рискувам - не вярвам да ме разочарова, каквато и да е темата.

"Коя е тя" -  Давид Мавродиев. Този пък разказ като решение за представяне ме спечели напълно! "Коя е тя" е написана в рима, изключително лека, непретенциозна, лееща се рима, която честно казано бе по-поетична и по-приятна за четене от голяма част от модерните бели стихове. Оценка 5/5

 

Антологията „Зелени разкази (ама наистина)“ е издание на фондация „Човешката библиотека“ и в се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Ако искате да я прочете, просто я поискайте