[book review] "Невидена река" - Мирослав Моравски

 

Заглавие: "Невидена река

Автор: Мирослав Моравски

Издателство: Човешката библиотека

Жанр: съвременен, магически реализъм

Топчеста оценка: 3.5 звезди

Радослав е млад мъж, който след дългогодишен живот в чужбина, се завръща в България - но само за малко, както вярва той, за да уреди продажбата на един апартамент. Още щом стъпва на родна земя обаче, почват да го глождят въпроси - за това къде принадлежи, на кого принадлежи, безброй въпроси за родината, свободата и любовта.  Те се нагнетяват все повече, докато накрая Радо не тръгва да търси отговори по горите - при тайнствената дива...

"Невидена река" е книга с наистина уникална конструкция. И преди съм чела романи, които си имат свой собствен саундтрак, но за първи път попадам на книга, в която народни и авторски песни да са интегрирани така. Не само като текст - а наистина като музикално изпълнение. Може да намерите саундтрака към "Невидена река" в Саундклауд (ТУК - изберете си "Невидена река" от Албуми) или на диск (може да го поръчате, както и самата книга в хартиен или електронен вариант, от Човешката библиотека ), в изпълнение на самия автор Мирослав Моравски. Честно казано, това не беше точно моя тип музика, но като допълнение към книгата тези песни наистина придаваха едно ново, чудно измерение на историята, и с удоволствие ги пусках на точните места, докато четях книгата и силно го препоръчвам.

Отварящото изречение ме привлече много - отдавна не бях изпитвала такава внезапна симпатия към герой, както след тази малка ода за съня. След това се заредиха страници, през някои от които прелитах с лекота, носех се наистина по тази река, усещах аромата на мента и жлъчните напъни на "джуджето" на Радо, което все дълбаеше под лъжичката. Други, като някои диалози, ми бяха тегави, и речният порив се затлачи, не разбирах главния герой, беше ми далечен и скучен. 

За мен най-хубава несъмнено бе последната четвърт от книгата. Това бе, отново разиграна, старата история за самодивата и музиканта, и техният разговор - хем диалог, хем надлъгване - с песни бе наистина впечатляващ. Горещо отново препоръчвам, ако четете книгата, да си я озвучите - както с оригиналните, така и с народните песни, ако те не зазвучат сами в главите ви. Освен новия прочит на древната легенда, тук много ми хареса утвърждаването на свободата и любовта. Харесва ми идеята, че любовта е пълна свобода, пълно право на избор, при което обаче у теб няма колебания какво да сториш, какво да избереш - защото всичко те води към нея. Това донякъде съвпадаше с тукашната идея - че свободата е, за да я дадеш за нещо, иначе не е свобода. Иначе не е нужна. Това бе най-ценното за мен от книгата.

На този фон, не съм сигурна какво да мисля за самия, най-най-краен финал. На мен ми изглеждаше малко като лъжлива примамка, от Радо към Теа. Не мисля, че си изградих много ясна представа за отношенията между двамата съпрузи, нито за почти призрачното дете между тях,  и съответно не мога и аз да си отговоря на въпроса, който глождеше Радо - как да кажеш на любимия човек, че имате проблем?

И така, "Невидена река" не можа да ме спечели по начина, по който очаквах и се надявах, но особено предвид краткия обем и така нестандартната постройка на текста, всъщност искрено ви препоръчвам този оригинален експеримент.  Беше много любопитно преживяване, и дори и с музикалното оформление отне малко повече от час. Ако имам възможност, бих посетила някой от спектаклите, свързани с историята и с целия цикъл "Коренуване", който създава Мирослав Моравски - може би обединението от песен, разказ и игра ще изгради връзката ми с героите, която само книжката не успя съвсем. Дотогава, книжката е достъпна в електронен вариант от Човешката библиотека, където вие сами избирате как да им се отбладарите, а музиката, както вече казах, е предоставена от автора  - него пък може да следите във Фейсбук - ТУК или на сайта му.