[book review] "Лятна детективска история с таралеж" - Деян Копчев

 

 

Заглавие: "Лятна детективска история с таралеж"

Автор : Деян Копчев

Издателство: DejaBook

Топчеста оценка : 2 звезди

Бележка : за Лятно трибагрено четене, книга с животно на корицата или заглавието

Този сборник разкази е под флагманството, както казва в предговора Христо Блажев, на едноименното и най-дългичко произведение "Лятна детективска история с таралеж". Там се запознаваме с детектива Чичин, който като всички частни следователи страда от хронична липса на пари и работа; но на когото - както на всички негови колеги - изведнъж му потръгва с две добре заплатени задачи наведнъж. Съвсем очаквано, покрай тях ще се сблъска с проблеми. И с таралеж. Освен "Лятната история", книгата приютява още 12 разказа, по-къси и с най-различни герои и теми. А също и няколко илюстрации, дело на Мария Недялкова, които бяха едно от най-хубавите неща в този сборник.

Понякога докато чета се усещам, че в главата ми се оформя работна оценка на дадена книга, която се мени докато напредвам със страниците.  Изглежда спонтанно мнението ми придобива цифров вид. С "Лятна детективска история" тази динамика протече така: сборникът започна с отлична оценка, която постепенно деградира.

Отварящата история ми бе най-симпатична. От началото си е ясно, че сюжетът ще стандартен - леко смотан детектив, странна задача, и естествено - мадама. Но наистина бе приятно разказана, лятно, почти като пародия на ноар атмосферите от ретро детективските романи, чиито герои са вечно с шлифери и забулени с дим. И таралежът радваше, въпреки че ми стана кофти, че накрая се превърна във веществено доказателство.

След приятното начало обаче разказите ми харесваха все по-малко и по-малко. Донякъде ми допаднаха "Грозен" - разказът на неугледно, абе да си го кажем направо - толкова грозно, че не се гледа момче, което търси начин да се намърда в чуждите снимки; това бе и единственият разказ, който завърши някак утвърдително. Също и "Разходка", където високоинтелектуалният разговор  и спор за различните възпитателни методики на двамата собственици на кучета завърши с приятно неочаквано разкритие за самоличността им.

"Жан" (порнорежисьор най-накрая се влюбва, но безответно), "Когато Анди срещна Стенли" (за послеразводните мъки и настроения) и "Последен ден" (неуспяващ писател бива изгонен от любимата си, на която ѝ писва) носеха някакъв смисъл и емоция, без да мога да кажа, че ми харесаха.  Останалите разкази пробуждаха у мен неразбиране ("Гларусите летят напред"), отегчение ("Лора") до погнуса ("Възпитание") . Някои имаха доста тъмни и жестоки нотки, но нито им достигаше история да станат остросюжетни разкази, нито ми разкриха достатъчно от сърцата и умовете на героите си, за да ги видя като качествена съвременна литература.

А общо за сборника мога да кажа... че далеч не ми беше смешен. Да, имаше лафчета - някои, много добри попадения, други - не чак толкова; щипка черен хумор и самоирония от страна както на автора, така и на героите. Самите ситуации, реакциите на героите, както и болшинството мрачни и неприятни финали не отговаряха на представите ми нито за забавление, нито за лежерно четиво.

Накратко, като изключим първата, едноименна история, "Лятна детективска история с таралеж" не беше от сборниците, в четенето на които намерих смисъл или удоволствие. Сигурна съм обаче, че има своите фенове - някои от разказите носеха от белезите на новата българска литература, които знам, че се харесват; но бяха приятно лишени от претенциозност.

Ако решите да четете „Лятна детективска история с таралеж“ за тазлятното Трибагрено четене (за да видите дали е по ваш вкус или поради липса на други животни с българско гражданство в библиотеката ви ), може да я броите към едно от следните квадратчета:

5. Сборник с разкази

6. С животно на корицата или в заглавието

7. Развива се в България

18. С илюстрации

23. Криминална или хорър (все пак има детектив, макар и само в първия разказ)