[manga review] "Завръщане в Лабиринта" , том 1 & 2

Заглавие: "Завръщане в Лабиринта" том 1 и 2

Автор: Джейк Форбс, базирано на произведението на Джим Хенсън

Рисунки: Крис Ли

Издателство: Токиопоп

Жанр: фентъзи, манга, адаптация

Топчеста оценка: 2 звезди за 1 том и 2.5 за 2 том

Тринадесет години след приключението им в Лабиринта, животът на Сара и Тоби е поел по доста банален път. Младата жена се е отказала от мечтите си за театралната сцена и е станала учителка по английски, която се задоволява да преподава великите пиеси, вместо да ги играе. Гимназиалният живот на Тоби пък прескача от трън, та на глог, и макар че сякаш получава всичко, което поиска... нещата никога не приключват така, както той се е надявал. Но се оказва, че Кралят на гоблините съвсем не се е отказал от него, и една вечер, преследвайки домашното си, Тоби се озовава пред стените на Лабиринта...

Представям си как Джейк Форбс е стоял и е размишлявал в края на филма "Лабиринт", опитвайки се да си представи какво биха искали да видят още зрителите. Слушал е прекрасната песен - монолог на Джарет Within you, и е гледал финалните сцени, където той гледа през прозореца. И си е рекъл : "Да! Ето какво ще искат феновете! История за Тоби като разглезено малко гаменче! Какво? Сюжет, посветен на връзката на Сара и Краля на гоблините? Неее, кой би чел за това?"

Предполагам някак по този начин се е родило "Завръщане в Лабиринта", за да погази дългогодишните надежди на почитателите на култовия филм на Джим Хансен с Дейвид Боуи.

Както се подразбра, централна фигура в това продължение се оказва Тоби - бебето, което навремето Джарет бе отвлякъл в Лабиринта. Кралят на гоблините продължава да го наблюдава отдалече и да го счита за свой наследник. Това по принцип не е фатално лош избор на посока за сюжет, въпреки че е очевидно разочароващ... само че не се е получило съвсем добре.

За мен още първите страници тръгват погрешно, създавайки коренно различна представа за семейството на Тоби и Сара, от това, което ни бе представено във филма. Родителите, и особено майката на Тоби, тук са изключително дистанцирани и незаинтересовани от живота на сина си. Това може би е, за да оправдае и характера на порасналия Тоби - той всъщност не е най-приятният протагонист за четене. Той е по-скоро мързелив и несериозен, но хей - такива герои всъщност имат голям потенциал за развитие! По-голямо разочарование всъщност бяха кратките появи на Джарет - особено като... ъъъ... училищен психолог? - и светлината, в която Форбс е решил да го представя в своята поредица.

Когато навлязохме в Лабиринта, нещата станаха една идея по-добре. Тук естествено роля играе и приятната меланхолия, които тези познати сцени извикват в съзнанието, и срещите със стари герои. Но мангата въвежда и нови персонажи. Някои от тях са очаквани - същества от Лабиринта - и са нелошо допълнение. Феичката по изрязан бански може би не, но малкото гоблинче Скаб, кметът на Гоблинград и особено мистериозната носеща маска Мопет мога да приветствам като добре дошли в света на Лабиринта. Нововъведение, което обаче хич не можах да приема... са ледената кралица Мизуки и двете ѝ дъщери, които изглеждат и звучат като грабнати от някаква съвсем различна манга и пльоснати тук. Мога да приема едно разширение на света на Лабиринта, но това беше като кръпка към оригинала.

Финалът на първия том завърши с изненадваща за всички поданници на Краля на Гоблините абдикация - Джарет се отказа от трона си и посочи като свой наследник четиринайсетгодишния Тоби. Той може и да има у себе си някакви заченки на магия, която се проявява от време на време, и е смятан за "почетен гоблин" след приключенията си преди 13 години... но му предстои да учи още много, за да стане достоен крал. Доколко обаче може да разчита на така ентусиазирано предложената помощ от кралица Мизуки?

След първоначалния шок, който е преживявал в първи том, читателят - разбирайте, аз, - започва малко по малко да се примирява с идеята, че главно действащо лице в тази поредица. Но дори и с поомекнали чувства, този том е един вид филър - пълнеж между завръзката от първата книга и по-активни действия и разкрития нататък. Томчето не е много богато на събития, а по-скоро на подсказки и информация. Тоби започва да се подготвя за предстоящата си коронация като Крал на Гоблините, и е решил, че този път няма да се отказва и ще се старае истински, с надеждата, че най-накрая е намерил място, на което да принадлежи. Но старите навици трудно отмират, и докато главата му се замайва от новите задължения, Тоби започва да забравя приятелите, които са му помогнали да стигне до двореца, и обещанията, които им е дал.

Та, има още доста страници да минат, та да може от него да излезе герой, на когото да симпатизираш. Но все пак бе приятно как между тези събития светът на Лабиринта напомняше за себе си и растеше. Признавам, че се размях от сърце на случките в кухнята и в Музея на Тоби, както и на поредната порция очарователно лоши каламбури.

Друг плюс на това, че се помирих с променения баланс на героите е и че в този том започнах да си търся и да се радвам на кратките моменти с персонажите, които ме интересуваха - както всеки път правя, когато взема, че се заплесна по второстепенни герои. Накратко, този том може да се похвали с половин звезда повече от предишния, заради сцените с Джарет. :D А тази книжка заложи някои ...интересни неща. Вярно, образът на пижамата на Джарет ще ме преследва, и тази визия е далеч по-неприятна от всеизвестните му панталони. Също вярно, че изобщо не одобрявам Мизуми и щерките ѝ - както чисто визуално, така и като роля; и не ми харесва повърхностната посока на развитие на характера на Джарет.

Три сцени заслужиха да закръгля оценката на този том към три звезди - началната, която ни показва какво силно влияние е оказало посещението на Сара върху Джарет. Втората - загадката каква сделка е сключил той с кралица Мизуми в опит да съхрани силата и здравия си разум, и финала на книгата - когато го виждаме да прави официално посещение в нашия свят.

И тъй като по-горе споменах пижамата на Джарет, трябва да ви предупредя...

Кориците са лъжа.

Относно графичното изпълнение, което е също съществена част от четенето на всяка манга или графична новела. Наистина разкошната корица е дело на Кою Шурей, но за съжаление, по самото съдържание е работил друг художник. Крис Ли може да е печелил различни отличия, но не останах особено впечатлена. Рисунките му, макар и не неприятни за гледане, бяха лишени от всякакъв специфичен стил. Обрисуването на гоблините и другите същества от Лабиринта бе малко по-колоритно, но имам подозрения, че това е благодарение не толкова на самия художник, колкото на оригиналния арт, заложен от създателите на "Лабиринт". А от това как бяха представени хората - Тоби, Сара, Мизуми и особено Джарет, както мимики, и жестове, и дрехи - бях доста разочарована.

Рекапитулация за мангата ще направя след ревюто на финалните томове, но за мен това не е достойно продължение.