[book review] "Зимна песен" - С.Джей-Джоунс

 

Заглавие: "Зимна песен"

Автор: С. Джей-Джоунс

Жанр: фентъзи, романтика, приказка

Издателство: Емас

Топчеста оценка: 4 звезди

Някъде в края на осемнадесети век, в затънтено баварско градче, Лизл живее в сянката на красивата си сестра и талантливия си малък брат.  Но колкото и да ги обича, дарбата ѝ на композитор копнее да се изяви, а страстта към музиката я тласка не толкова към копнеж по големите столици, а към сцени-поляни под открито небе, към детски приказки и забравени спомени. Лизл се опитва да потисне всичко това, но когато сестра ѝ изчезва, тя приема невероятната истина - Кете е отвлечена от Краля на гоблините. За да я освободи, Лизл е готова на всичко - да даде живота си, музиката си и дори душата си. Но дали когато се отърси от всичко това... няма да намери себе си?

Кралят на гоблините? О, поспри, сърце мое! Та нали има само един истински Крал на Гоблините, и това е Джарет!

“Through dangers untold and hardships unnumbered I have fought my way here to the castle beyond the Goblin City to take back the child you have stolen, for my will is as strong as yours and my kingdom as great. You have no power over me!” 

"През опасности незнайни и трудности неизброими, преборих се да стигна до замъка отвъд Гоблиновия град, за да взема детето, което открадна, защото волята ми е силна като твоята, и кралството ми също тъй велико. Нямаш власт над мен!"

За мен, а и силно се надявам, не само, едно изречение от анотацията бе достатъчно да ме препрати в дебрите на "Лабиринт".  Кралят на гоблините! Та Кралят на гоблините отвлича малката сестра на Лизл! Не знам мислите на колко от настоящите читатели на "Зимна песен" са поели по същия път - надявам се на една голяма част, защото това ще значи, че в детството си са се срещнали с Дейвид Боуи именно там. И съответно, имат много добър вкус. Но хубавото на "Зимна песен" е, че тази книга е едновременно за филмовите ентусиасти и непредубедените читатели, за феновете на Джарет и за влюбените в истории, базирани на приказки. С други думи, романът е достъпен и приятен за всеки, бидейки самостоятелен, без да е фенфикшън, но и с недвусмислен реверанс към произведението на Джим Хансен. Това може да е като нож с две остриета, особено за феновете, които като мен веднага са направили връзката между книгата и филма; но всъщност смятам, че С. Джей-Джоунс се е справила много добре, и резултатът си струва четенето. И да, авторката изрично подчертава тази връзка.

В "Зимна песен" ни очаква една Долна земя, възпята повече от братя Грим, а не от Дейвид Боуи в интрото му Underground; и един коренно различен по характер Крал на гоблините от Джарет. Ако анонса на книгата не е бил достатъчен да предизвика фурор в съзнанието ви (и за да ви докажа, че това не е просто измислица на фенското ми въображение) авторката наистина, реално се е погрижила да утвърди тази аналогия - разноцветните очи на тукашния Ерлкьониг и гривата му от бялоруса коса не оставят място за съмнение. За мен лично епизодът с бала и маските също бе пряко свързан със сцената от филма, мечтаните реалности, в които потъва Лизл - също, а целият текст на Within you може да бъде разтълкуван в контекста на романа. (Същевременно, съзнавам, че да правя паралел между Блатото на вечната смрад и Езерото на русалките тук... вече ще е волно съчинеие; както и ще е леко пресилена връзката, която виждам между корицата и магичните сфери на Джарет.)

Сега обаче, нека оставим "Лабиринт" настрана и се понесем по трелите на "Зимна песен"... защото все пак това е различна книга. И различен Крал на гоблините. Може би това е образът на Краля, който като тийнейджърки сме искали да стане истина; искали сме Сара да стане негова кралица, а той да получи свой щастлив завършек. Няма значение, важното е, че Ерлкьониг  тук е друг... и в рамките на този сюжет и на историческия фон, на който той се развива, много ми хареса как се е получило.

Тукашният Крал е "строг млад мъж", едновременно богобоязлив и бунтуващ се, разкъсван между религия и древни митове, от които се е оказал част, между Просвещението и тъмнината. И колкото и да бе странно да го видя в такова амплоа, след като свикнала на палавия и докачлив Джарет, трябва да призная, че този образ пасна много добре в тази Европа от 18 век... а и е много по-лесно да се види в изтерзана, романтична светлина.  Едно нещо не ми допадна в този Ерлкьониг - отношението му към поданиците и задачата му. Тук то граничеше с презрение, а поне на мен ми се иска да вярвам, че Джарет, въпреки често надменното си държание, таеше по-топли чувства към гоблините.

Лизл също не е Сара, въпреки че си дели много общи черти с героинята, най-вече примесената със силна обич завист към брата и сестра ѝ. Но това е едно различно семейство, с различна динамика и ще ви оставя да се запознаете сами с него. Ще добавя само, че ми хареса как авторката е разиграла картата с "подменените деца" - мотив, който често намираме в историите, вдъхновени от приказки за елфи, гоблини и Долната земя.

Основната причина, която дръпна оценката ми на "Зимна песен" надолу, бе че, ако трябва да съм честна, книгата беше малко мудна. Акцентът бе повече на вътрешните преживявания на Краля и Лизл, на осъзнаването на техните собствени страхове и болки и катарзисното им пречистване, на сбилжаванията и отдръпванията им. Това, и с малко тийн драма, няма да се лъжем. Това не е нещо лошо, но копнеех за повече събития. Е, надявам се да ги получа в следващата част!

Ако обичате YA фентъзи, посветени на музиката, ако сте чели "Балада" и "Ридание" на Маги Стийвотър, или "Самодива" на Краси Зуркова - на мен "Зимна песен" ми хареса повече, надявам се допадне и на вас. Ако  сте любители на преплетените с реалността приказки, и не ви е стигнала романтиката в трилогията за "Мечокът и славеят" на Катрин Арден - е, тук акцентът определено е именно върху връзката на Зимния крал и нашата главна героиня. А ако сте фенове на "Лабиринт"... да, спокойно препоръчвам "Зимна песен" и на вас! Да, това не е Джарет. Ерлкьониг на Лизл не е нашият Крал на гоблините. Но когато се разходим заедно с Елизабет през галерията редуващи се портрети, сигурна съм, че там ще намерим и нашия крал. А и, две неща: първо, С. Джей-Джоунс се се справила по-добре от трудещите се над мангата "Завръщане в Лабиринта". И второ, силно се надявам, не, сигурна съм - във втората книга най-накрая Краля ще намери своята Кралица... и своя щастлив завършек.

 

How you turn my world
You precious thing
You starve and near exhaust me

Everything I've done
I've done for you
I move the stars for no one

You've run so long
You've run so far
Your eyes can be so cruel
Just as I can be so cruel
Oh I do believe in you
Yes I do

Live without your sunlight
Love without your heartbeat
I, I can't live within you
I can't live within you

I, I can't live within you.

Няма да крия, че тази книга ми отвори апетита да гледам, чета и говоря за "Лабиринт".  Когато в края на 2020 посегнах към нея (абсолютно на късмет - всъщност я избрах, като изтеглих произволен номер от списъка ми с книги, които чакат да бъдат прочетени! ) не подозирах за връзката ѝ с филма, но въобще не се оплаквам.  "Зимна песен" ме вдъхнови освен да намеря продължението ѝ, също и да си припомня или да прочета други издания от франчайза. Затова до края на месеца ще се постарая да ви ги представя .