[book review] "Човекът, който продаде морето" - Николай Ценков

Заглавие: "Човекът, който продаде морето"
Автор: Николай Ценков
Жанр: съвременна проза, разкази
Издателство: Колибри, Сторител
Топчеста оценка: 3-3.5 звезди
Бележка: четена към четатона С.О.В.А - книга под 150 страници

"Човекът, който продаде морето" е къс сборник, съдържащ дванадесет също така кратки разказа. Те са скорошни или отдавна отминали, случват в най-различни места и страни, на най-различни хора. Общото между тях е едно - морето. Но това не са истории за мореплаватели. Тук морето е спомен, атмосфера, фон и главен герой, който винаги присъства и се крие у всеки. Независимо дали човек се опитва да го забрави, продаде или изгуби.

Миналото лято, някъде покрай Алеята на книгата, се състоя премиерата на тази книга. Много хубаво съвпадна с изложба на Лиляна Петрова - Лулу също в Морското казино, така че фонът на представянето беше страхотен. *  Авторът прочете първия разказ, и един мъничък откъс от друг и сподели вдъхновенията зад някои от историите. 

Както казах, "Човекът, който продаде морето" се състои от 12 разказа.  Няма какво толкова да ви разказвам за сюжетите им, защото те са толкова кратички, че всичко ще разваля. Всички те могат да се четат самостоятелно, но вътре сред тях се оформя един очарователен мини цикъл. Той се състои от историите на "Човекът, който продаде света", "Човекът, който купи света", и според мен и "Градът на спасението", обединени от "момичето с бадемовите очи". Последният разказ е може би любимият ми от целия сборник, и като история, и като написване, и като послание. Тук най много ми хареса, въпреки че присъстваше и в други разкази (като във втория ми фаворит - "1943-та" ) една особеност в стила на автора. Допадна ми начинът, по който разказваше с едни - монолого-диалози, едни разговори, от които чуваме само половината. Сякаш сме застанали зад гърба на човек, подхванал телефонен разговор, и чуваме само неговите реплики. Освен като цяло рядко срещано като похват, тук и се беше получило много добре, хареса ми колко естествено вървеше всичко. "Градът на спасението" блесна за мен и с чудесно облечения си в думи финал, макар завършека да не е може би много хубав. Но човек просто няма как да спори с това, че "вечността се побира в бурканче сладко от смокини" **

Всъщност считам завършеците за едно от най-силните неща в този сборник. Сюжетите може и да не ме впечатляваха особено - чисто като истории мога да кажа, че най-много ми харесаха "Рапорт от острова" и "1943-та". Но да - завършеците. Авторът почти на всеки разказ успява да закове такива финални изречения, че да ме остави с едно чудесно, задоволено чувство. Това за мен е много важно, особено  като става дума за къси разкази. Не знам дали ще остави много трайни спомени в мен, дали ще успея да бутилирам и запечатам това чувство в бурканче, или то ще бъде отмито като стъпки по пясъка след поредната вълна. Затова и се колебая в оценката си - люшкам се между 3 и 3.5 звезди.

Времето, което си прекарах с "Човекът, който продаде морето" , определено беше приятно. Сега, не съм сигурна дали да ви я препоръчам като трайна покупка - цената е малко висока - 14 лв за книжка от 100 странци, въпреки че качеството на изданието е добро. Но ако я намерите в библиотека, или пък имате абонамент към Сторител, където е налична като аудиокнига, и то в много приятен прочит - тогава вече спокойно ви съветвам да ѝ обърнете внимание.

* Атмосферата бе леко нарушена от факта, че цялата изложбена зала миришеше на риба от ресторанта. Моля те, Морско казино, малко вентилация.
**Сладкото задължително трябва да е от зелени смокини.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

Топчест пътеводител за Алеята на книгата

[challenge] Серийно предизвикателство 2020