[book review] "Една фурия на 90" - Юрий Дачев, Стоянка Мутафова

 Заглавие: "Една фурия на 90"
Автор: Юрий Дачев
Издателство: Слънце
Топчеста оценка: 4 звезди
Жанр: биография
Бележка: четена за читателски клуб Орбита, подклуб нехудожествена литература

През 2019, и през последните години, си отидоха доста бележити личности, сред които и голямата актриса Стоянка Мутафова. Със срам си признавам, че не знам почти нищо за  нея, живота и кариерата ѝ, освен може би името на някоя известна роля. Това важи не само за нея.  Оказа се, че аз не съм единствената в читателския клуб, която си призна такъв грях. Когато се обсъждаха книгите за читателската среща, споменахме няколко скорошни биографии, включително на Стефан Данаилов, и накрая Леда се спря на книгата за Стоянка Мутафова.

След като прочетох книгата, не съм сигурна дали мога да кажа, че знам много за живота и творчеството на Стоянка Мутафова, но със сигурност ми позволи да надникна към характера ѝ.

Спомените на актрисата са разказани от нейно име, в първо лице, въпреки че книгата е биографична, а не автобиографична. Затова и понякога, когато говоря за "авторката", имам предвид Стоянка Мутафова, а не Юрий Дачев. А и като цяло, останах с впечатление, че текстът е оставен доста суров. Прочетох книгата наистина много бързо, и с удоволствие, въпреки че се оказвах в несъгласие с актрисата много повече пъти, отколкото очаквах. Къси глави, със зарибяващи заглавия, и всичките написани с искреност и ирония. Това за мен е рецепта за бързо и приятно четиво, въпреки че разказът бе понякога така хаотичен, че напираше да ми сложи прът в колелата.

"Не го мога. Аз съм разхвърлян човек. При мен нещата и хората се проявяват отведнъж, припомнят нещо много далечно, несвързано. Такава съм. На подреденост ще се науча.... известно кога. Когато се подстригват мравките."

Горкият автор в лицето на Юрий Дачев получи доста хейт от мен. Негодувах: "Да си автор на биография не значи просто да си сложиш магнетофончето и да натиснеш "запиши"! Това е и отговорността да срещнеш личността зад думите с читателя, подредиш и оформиш всичко!"  Оневиняващият абзац горе дойде малко преди финала на книгата, така че може би му дължа извинение. Когато е казано нещо такова, няма как да не се съобразиш и да оставиш книгата да следва хода, начертан от така характерна черта на авторката. Все пак, можеше да ошлайфа малко повече текста

Често ми бе трудно да преценя как се отнасят много събития спрямо хронологията на живота на Стоянка Мутафова, нещата прескачаха от едно събитие към друго, напред и назад във времето, понякога с малки включвания с дух на анекдоти или басни. Затова и казвам, че може и да не останах с добра представа как се развиват, и особено кога, събитията в живота на актрисата - доста време ми трябваше дори да разбера как са подредени съпрузите ѝ ! :D Но разбрах какво е било значението на тези моменти и как се е проявил и дооформил характерът ѝ. Като цяло книгата остави у мен чувството за поредица срещи на кафе, където нещо случайно отключва поредица от спомени и истории - това е почти и оригиналният начин, по който е записана книгата. И като се замисли човек, хронология на едни събития може да направи всеки, но да те покани на кафе със Стоянка Мутафова е къде по-екзотично.

Доста често се виждах в несъгласие с нея, но на двойно повече места искрено се възхитих на Стоянка Мутафова. Не на шега съжалих родителите ѝ, особено баща ѝ, заради множеството инсценирани смърти и инциденти; и мъничко се ужасих на жестокостта да измислиш и да повториш такъв план. А след това се впечатлих изключително много на бързата мисъл, хладнокръвието и несъмненото актьорско майсторство, които ѝ бяха помогнали да разиграе такъв сценарий, който да я спаси от изнасилвач или крадец.

С изключително детинска почуда се изненадах колко назад се връщат спомените от детството на Стоянка Мутафова. Някак си пресмятам правилно до коя година ще ме отведат цифрите, но когато разказът ме отведе в една съвсем различна епоха, когато се споменаха имена и случки от гледната точка на очевидец, който до скоро ни е бил съвременник, една част от мен не спираше да се изумява. Исторически маркери като атентатът в Света Неделя или раждането на Симеон (трябваше ми време, да загрея за кого става дума! Просто така  бе споменато името!) бяха фон, на който всъщност се разкриваше атмосферата на някогашна София. Аз хич недолюбвам столицата ни, като цяло. Но тук за първи път от доста време ме спечели тази "Четириетажна София".  Също така между другото бяха щрихирани всички епохи, през които Стоянка Мутафова е живяла до наши дни, и всички личности, които е срещнала - през нейния поглед.

Повдигането на кулисите на театралния живот също бе част, която очаквах с нетърпение. Картината на театъра бе на жестокост, красота, и битки със себе си и другите - точно както очаквах. Тези епизоди много ме забавляваха с актьорските и режисьорски приумици, със срещите с известни имена, и най-вече - с театралните суеверия :D  От споменатите срещи, несъмнено най-много ми харесаха тези с Невена Коканова и обикнах характера и темперамента ѝ така, както се възхищавах на таланта ѝ. Но тези глави също и ме натъжиха - както казаха момичетата на клубната среща, прочетохме толкова много имена на хора, които явно са се откроявали с талант и са поставили основите на това изкуство у нас. А днес - все едно чувахме имената им за първи път. Колко страшно много е обречено на забрава.

От "Една фурия на 90" не получих това, което исках, но останах доволна от това, което получих.  Не знам дали това се дължи на факта, че тази книга не е първата (aвто)биография, която Стоянка Мутафова пише.  Възхитих се на силата на характера ѝ, верността към себе си, борбеността ѝ, възхитих се на живеца и пакостливостта, ако може така да го кажем, които е съхранила до последно. Не знам какво конкретно бих отнесла от тази книга за себе си. Може би че никога не е късно да си играеш на индианци, и че понякога трябва да изпиеш една вода и да преглътнеш страха.