About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 13 февруари 2019 г.

[book review]"Списъкът на живота" - Лори Нелсън Шпилман[book club]

 Заглавие:"Списъкът на живота"
Автор: Лори Нелсън  Шпилман

Жанр: съвременен
Издателство: Книгопис
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"

Животът на Брет Болинджър се преобръща с главата надолу. След смъртта на майка ѝ, с която са били така близки, съдбата ѝ нанася нов удар... идещ не от кой друг, а от самата ѝ майка! Вместо място в семейната компания, дом или активи от завещанието тя получава... нищо. Нищо, освен един списък със задачи, които сама си е поставила, когато е била на 14 години. Заветът на майка ѝ е са изпълни всичко от него, ако иска да получи своя дял от наследството. Отгоре на всичко, има и краен срок - само една година.

Българската корица на тази книга казва "депресия на килограм". Американската казва "аз съм забавен лек чиклит"! Истината е някъде по средата.

"Списъкът на живота" не е първата книга, експлоатираща темата за големия списък със задачи, за важните неща, които трябва да постигнеш преди да умреш, преди да станеш на 30 или друг преломен момент. Не е и най-интригуващата и мощната сред подобните си заглавия, но определено бе изненадваща на моменти, емоционална, и ако попадне на човек в подходящ момент, може да му даде необходимата мотивация и заряд, за да промени нещо в живота си.

Списъкът
Историята започва, както казахме, със смъртта на майката на Брет, и списъка, който ѝ оставя. Да си призная, не можах на сто процента да одобря нито списъка, нито подхода на майката. Стори ми се твърде агресивен и на моменти неоправдан, поне не и в рамките на едната година. Да, знам - целта е да се извади Брет от зоната на комфорт и да я стимулира.  Някои от целите бяха страхотни - да се сдобри с приятелката си от детство, да се пробва в мечтаната си професия, да си вземе куче, потайно вмъкнатото разследване за бащата. Но бебе за една година? Просто не ми се струва хубаво на такива неща да се поставят срокове. А кон? Кон, за бога!
На книжната среща (на живо, йей) обсъждахме с коя от точките Брет се е справила най-добре. Отначало моят отговор беше за благотворителността - защото това изпълнение дойде най-спонтанно. Обаче изказаха толкова добри доводи в полза на преподаването, че нямаше как да не се съглася - освен, че не се отказа след първоначалния провал, изпълнението на точката с преподаването помогна на Брет да постигне още купчина задачи, като се стигне и до последната - да намери любовта на живота си.
Имаше и едно нещо, което леко ме обезпокои - как по едно време Брет стана направо зависима от списъка и от майка си, търсейки навсякъде знаци, че е на прав път, че трябва да свърши или да откаже нещо. Все пак, това е нейният живот, въпреки че майка ѝ се доказа като много разумна и интуитивна жена. Щеше ми се в някой момент да беше тропнала с крак - "Не, мамо, не ми трябва кон!" и да бе получила в отговор пликче със съдържание "Браво, моето момиче, ти се научи да отстояваш своето!" (след всяка изпълнена задача, адвокатът даваше на Брет предварително написано писмо от майка ѝ).

Семейството:
Връзките със семейството и приятелите бяха едно от най-ценните неща, които "Списъкът" даде на Брет според мен. Тя видя някои от тях в нова светлина и се свърза със стари и нови приятели. Признах си вече, че сюжетът на изпълнението на точка "старата приятелка" ми беше един от любимите.

Мъжете
Мъжете в живота на Брет направо можеха да се разделят по типажи - бяха идеални примери за различни характери и ситуации, на които може да попадне. Като се почне от първия, Андрю, който беше олицетворение на манипулативна отрепка, през "Господин Идеален, но защо не го обичам!" до финалния избраник.  До когото се стигна по очарователен и почти фантастичен начин!

Заради това, а и не само, в крайна сметка "Списъкът на живота" ми заприлича на модерна приказка, при която съдбата непрекъснато поднася възможности и помощ на главния герой - остава само той да е достатъчно смел, за да посегне към тях. А кой знае, може и наистина да е така...
За мен книжката си остава по-скоро писмения еквивалент на драматично-романтичен филм в събота следобед, но все пак ме накара да се замисля. За максимален ефект и стимулация, препоръчвам "Списъкът на живота" да се чете в някой граничен момент - около рожден ден, или както в моя случай, благодарение на клубния избор - в началото на новата година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар