About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 3 януари 2018 г.

[book review]"Пет деца и То" - Едит Несбит

Заглавие: "Пет деца и То"
Автор:Едиj Несбит
Издателство: ПАН

Жанр: детски, приключенски, фантастика
Топчеста оценка: 5 звзди

Пет деца и То! Аман от Стивън Кинг, ще си кажете вие. Хубаво, разбрахме. Направиха филм. Писна ни от клоуни!
Но аз всъщност искам да ви разкажа за една друга книжка, доста по-подходяща за всички възрасти - "Пет деца и То" на Едит Несбит.
Когато бях малка си спомням, че гледах филм/сериал, в който група деца намираха в пясъчника същество, което сбъдва желанията им. Години наред това ми се въртеше в главата, разбрах, че е по гореспоменатата книга, и канех ли се и се канех да я прочета. И най-сетне тази година се наканих!
Сюжетът го издадох - семейство се мести в близост до пясъчна кариера и там Робърт, Сирил, Джейн, Алтея и малкото им братче Агънцето намират псамид. Ако се чудите що е то - пясъчно таласъмче. От тези, които изпълняват желания. Петте хлапета се уговарят всеки ден той да им изпълнява по едно общо желание и на горкия псамид хич не му е лесно. За разлика от праисторическите си събратя, които си поръчват я птеродактил, я ихтиозавър за вечеря, желанията на децата са най-различни. Съвсем невероятни или привидно практични, внимателно обмислени или случайно казани - те честичко се объркват. Добре, че магията трае само до залез слънце!
Някои автори умеят да пишат за деца като деца - с техния поглед, с техните чувства и преживявания, но с богатството на думи и образи, натрупано от годините стаж. Така те успяват да увлекат и младата аудитория, и по-порасналата - напомняйки им колко е било хубаво едно време. Едит Несбит е една от тях. Била съм свидетел как тя прави чудеса от най-ежедневните събития в "Децата от гарата", а сега, в изпълнената с магия "Пет деца и То", беше още по-прекрасно. За разлика от "Гънка във времето", нямам никакви съжаления, че прочетох тази книга чак сега. И на тази възраст романът на Несбит не бе изгубил и частица от чара си. Така че - не съм надраснала детските книги, вината не е в мен! Йей! :D
Всяка от главите проследява някое от желанията на децата, което неминуемо се обърква. В това се корени и тръпката за нас като читатели - да видим как ще се окепазят нещата... и как ще се оправят после. Може да се каже, че на края на всяко желание има нещо като поука. Едит Несбит пише обаче много съпричастно и без капка назидателност - едно нещо, което много ме дразни не само в детските книги, и което, хващам се на бас, би отказало много млади читатели. Главните герои се учат от грешките си, и това е единственият нагледен урок, който е преподаден. И който е повече от достатъчен.
Страховитото местоимение То всъщност никъде в книгата не се ползва, за да се назове тайнствената гадинка, която сбъдва желания. Не получава и име - остава си само псамид - което само по себе си е любопитно. Още не съм проучила дали тези пясъчни таласъмчета имат някаква фолклорна основа или са плод само на въобажението на Несбит. Тукашният псамид беше много любопитен герой - за мен лично кръстоска между Извънземното, йода и котка. Вече не смея да си правя книжни обещания, но наистина искам да се срещна пак с него, въпреки че останалите книжки не са издадени у нас.
А може да искам да се срещна наживо :) Знае ли човек...

Няма коментари:

Публикуване на коментар