[book review] "И какво? Ще ставаш джедай?" - Адам Гидуиц

Заглавие: "И какво? Ще ставаш джедай?"
Автор:Адам Гидуиц
 Поредица: адаптации по оригиналната трилогия Star Wars

Жанр: научна фантастика, детско-юношески
Издателство:Егмонт

Топчеста оценка: 4 звезди

Прочетох тази книжка миналата година и от тогава написаното ревю си чака. Реших, че май месец е перфектният момент да го споделя! Все пак. May the 4th be with you! А тъй като даже закъснях с един ден, вече е Revenge of the 5th. Във всеки случай, няма неподходящ момент за тази сага!

Трябва да призная, че взех тази книга леко по грешка. Не, че не съм фен на „Междузвездни войни“ – напротив! Просто когато видях комплекта на книгата със списанието се заблудих, че това е „Странният случай с оригами Йода“, на която отдавна бях хвърлила око. Метнах се и си го взех, и леко разочаровано установих, че всъщност вече съм притежател на „И какво? Ще ставаш джедай?“, за която знаех, че е преразказ на „Империята отвръща на удара“ за младото поколение. Е, но класическата трилогия си е класика с причина и във всяка форма, и като изключим досадното заглавие (ще се върнем към него по-късно), реших, че все пак не може да се сгреши с тази книжка.

Не мисля, че някой има нужда от преразказ на сюжета, но ако първосигнално не може да направите връзката между заглавието и конкретния филм, ето кратът брифинг: в епизод V Люк, Лея, Хан и бунтовниците са принудени да евакуират поредната си база, този път от ледената планета Хот. След края на битката Люк поема към Дагоба да търси учителя Йода по съвета на призрачния Оби-уан Кеноби. Завършването на обучението му за джедай обаче е осуетено, когато узнава, че приятелите му ще попаднат в капан, заложен от Дарт Вейдър и Люк е поставен пред тежката дилема дали да им се притече на помощ.

Първото нещо, което ми направи впечатление, когато отворих книгата, бяха... страхотните илюстрации. Историята е разделена на четири... арки, да го речем така, и началото на всяка от тях е украсено с разкошни цветни илюстрации. Освен тях, има и многобройни черно-бели, по-груби, но все пак изключително симпатични ескизи. Аз по принцип съм фен на книжките с картинки, и тези тук ме оставиха очарована.

 Да се върнем обаче към писмената част, която въпреки всичко е по-важната, нали? Оказа се, че „И какво? Ще ставаш джедай?“ не е просто съкратена версия на събитията от „Империята отвръща на удара“. Не само, че има една-две нови сцени на Дагоба – най-интересното в случая бе самият подход към историята. Сцените с Лея и Хан бяха в класическото трето лице. За събитията, засягащи Люк обаче, авторът бе избрал доста рисковата ти-форма на повествованието, олицетворявайки читателя с обучаващия се джедай. И всъщност... беше се получило. Звучеше добре. Сякаш малко по... модернистично, отколкото би ми харесало, но имам чувството, че много читатели няма да се съгласят с мен и горещо ще одобрят.

Може би единственият детайл, който наистина ме накара да негодувам, бяха някои сравнения, особено в началото на книгата. Ако някой ми обясни откъде Люк или Хан ще са запознати с творчеството на Лиман Франк Баум или с географията на Земята, та да разберат връзката с Тенекиения човек или с британски иконом – ще го приема. Но за мен само развали атмосферата на „една далечна галактика“ .

Другото нещо, с което изпъкна книгата, бяха практическите уроци как да станеш джедай (ето тук се връщаме към иначе глупаво звучащото заглавие). Които всъщност... бяха доста разумни. Така де, не знам дали някой десетгодишен ще седне да медитира и да търси Силата (аз сигурно бих, като се знам какви съм ги вършила, особено когато четях УИЧ), но имаше много хубави, много верни неща – и то не само такива, които ще е полезно да прочете някое хлапе. И ако някой запомни, че понякога се налага да вършим неща, които са неприятни без да мрънкаме, че не винаги има един верен избор, че гневът не е сила – е, ами, ти си завършен джедай! А то, движенето на предмети с мисълта идва после.

В обобщение, „И какво? Ще ставаш джедай?“ беше наистина симпатична интерпретация на класическия епизод. Силно се изкушавам да прочета и останалите книжки от тази серия, най-вече за да видя какви допълнения за измислили за IV и VI епизод, и за да се порадвам на илюстрациите. Мисля, че твърдо заслужава 4 звездички.

Та, следващия път, когато се засечете в мола с някое мрънкащо хлапе, което обяснява, че да „Силата се завръща“ бил окей, ама как щяло да гледа старите филми, та те не са чували за специални ефекти, и изобщо поглеждали ли са Йода и Чубака там? Та тогава, дори и да се изкушите да му теглите един по врата – замислете се. Срещу кого е насочен гнева ви? Срещу него или, може би, срещу връстниците му, които само товарят сървърите, а дори не знаят името на друг покемон освен Пикачу? Или още по-зле, опитват се да намерят Синеок бял дракон? И изобщо ще ви помогне ли този гняв? Вдишайте дълбоко, издишайте, и му тикнете (в ръцете, а не по главата), тази книжка. За да разбере все пак, откъде започва Историята.

П.П.  Когато писах това ревю, активно играех Pokemon Go. И все още бих, ако телефонът ми го позволяваше. Фен съм и на Покемон (но по-голям на Юги :D ) и съм защитник на играта :D Оттогава насам също се сдобих с третата книжка, скоро се надявам да взема и първата и да пусна ревюта и на тях.