[book review] "Нещо чака... сред дърветата" - Тана Френч

Заглавие: "Нещо чака... сред дърветата"/ In the woods
Автор: Тана Френч/ Tana French
Поредица: Дъблинския отдел "Убийства"/ Dublin Murder Squad
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 5 звезди

Друго: прочетена 2017, аудио  книга, на английски, за Читателския клуб на Форум Муза


Пост фактум разбрах, че тази книга е преведена и е налична на българския пазар благодарение на издателство „Бард“ под името „Нещо чака... сред дърветата“. Въпреки че съм фен на собствения си вариант на заглавието (в главата си аз кръстих книгата „Вдън горите“), успях да разгледам нашенското издание и ми се стори добро. Също така мога да докладвам, че е в наличност във Варненската, а по всяка вероятност и в други градски библиотеки. Така че ако досега езикът ви е спирал да посегнете към тази книга, може да отметнете тази тревога от списъка. А ако не сте чували за Тана Френч и първия том в поредицата ѝ за Дъблинския отдел „Убийства“, ще се опитам да поправя това.
 Любопитен факт – актьорът, който чете аудио версията на In the woods, чете и някои книги на Джон Конъли, голям мой любимец, за когото се надявам да пиша скоро. И според мен изборът и за двете е много добър.

Избрахме тази книга за едно от последните издания на Читателския клуб и тя ми донесе доста изненади. Мина известно време, докато се наканя да я почна и накрая се спрях на аудио – предпочитаният вариант, когато нямам много време и книгата е на английски. Първата изненада дойде веднага щом пуснах книгата. Не съм сигурна защо, но очаквах разказът да се води от името на Каси и – това може би е заради заглавието – да звучи някак по-приказно. Наистина, доста необосновани очаквания, като се има предвид сюжета, за който подсказваше анотацията. А той е следният (след като вече ви озадачих със споменаването на Каси): в покрайнините на Дъблин е извършено жестоко убийство на малко момиче. Със случая са натоварени детективите Каси Мадокс и Роб Райън. За Райън обаче случаят е по-личен - преди години в същото предградие, или по-точно в близката гора, се е случило нещо. Нещо, за което Райън няма никакви спомени, но се е завърнал подгизнал в чужда кръв... а най-добрите му приятели не са се завърнали изобщо. Сега той вижда в този случай шанс да възстанови спомените си и да открие истината. Докато настоящото разследване е в застой, отношенията между партньорите се променят, а наяве изплуват сенки, спомени и разкрития – както от дебрите на техните собствени съзнания, така и от това на психопата, по чиито следи са.

Както споменах, изненадах се, когато чух мъжки глас, но съвсем скоро всичко си дойде на мястото. Отдавна не бях чувствала някой герой толкова истински жив, както Роб Райън и в голяма част заслугата е на аудио изпълнението. Мисля, че ако просто четях, нямаше така пълноценно да му съпреживявам и съответно – да му се ядосвам, когато се държи като пълен катил.Отдавайки заслуги на актьора обаче не искам да подценявам авторката. Тана Френч се е справила страхотно в разписването както на героите, така и на историята. Думите си имаха своя собствена тежест и мелодия, която четенето само накара да изпъкнат.
 Дори повече  от Роб заобичах Каси, също много симпатичен ми стана и Сам – третият член на екипа, въпреки че беше малко встрани от основната детективска двойка. За по-голямата част от книгата Каси и Райън бяха идеалните партньори - както в професионално, така и в лично отношение. Беше истинско удоволствие да ги наблюдавам – докато водеха разпит или разнищваха улики, докато готвеха и се тръшкаха на табуретките на Каси или играеха на Червейчета, кръщавайки ги с имената на колегите си. Двата случая, които разследваха – настоящият и миналият – също бяха страхотни и ме държаха под непрестанно напрежение – не само да се чудя кой е извършителят, но и дали двата ще се окажат свързани.  За една голяма част от разказа случаите бяха повече или по-малко в застой, но въпреки тази привидна липса на динамика нито за миг не усетих спад на напрежението и на интереса. Въпреки че подхванах аудиото именно с идея, че така ще мога да комбинирам с друга работа, прекарах часове просто да седя и да слушам, защото не исках да правя нищо друго, освен да следя как ще се развият нещата.
 Единственото ми неудоволствие, ако може да се каже така, е колко... реално беше всичко. В един момент накрая просто се взирах в пространството и си мислех: „Какво? Всичкият този труд, всичките тези мъки? Всичко е било напразно?“ Защото както и в истинския живот, хората правят глупости, нараняват се отношенията се развалят. Някои мистерии остават неразкрити, а в други престъпления извършителите оказват ненаказани, дори и когато вината им е ясна. Именно поради тази причина финалът на книгата ми дойде малко тежък, въпреки че го смятам за много силен. Така че се надявам да се наканя да продължа с книгите от поредицата за Дъблинския отдел "Убийства". „Вдън горите“ завърши доста затворено и това ме кара да се чудя ще срещна ли отново тукашните герои (признавам, не съм надничала в анотациите). Но Тана Френч ми доказа, че умее да изгражда както напрегнати криминални случаи, така и пълнокръвни персонажи, и вярвам, че каквито и да са героите, следващите книги няма да отстъпват по достойнство на тази.