Опит за завръщане #пореден
~~~ First I want to apologise to all of my English speaking friends, if they still happen to follow my blog or if they just stumble upon it. From now on, I plan to keep on writing only in Bulgarian. My unability to keep things billingual due to simple lack of time was one of the main reasons to quit - or rather keep postponing - blogging. I hope to return to this one day, but for now reviewing in one language is def better than not writing at all. I may try to do mini reviews for Goodreads and I hope to see you there!~~~
А сега да се завърнем под родната стряха :D Не знам дали някой все още посещава (или ще посети, глаголните времена в случая са без значение) този блог, но предвид, че от последната ми публикация е минала повече от година, реших да ударя нещо малко уводно. Но не водка. Пхе. Може би сайдер, но нямам сайдер?
О, да се върнем на темата. Аз съм Нина, или пък Топчо, и тук за пореден път се кълна за изтупам прахта от блога си и да го поддържам, повече или по-малко. Под една или друга форма пиша в блог от гимназията (а университета вече го завърших), но последните една-две години запуснах нещата. Не е голямо извинение - но истинският свят ми се пречка. А и преди имах навика да водя постовете си паралелно на два езика, нещо, което изисква все пак повече време и усилия от единична публикация. Сега, колкото и да ми е жалко, ще пробвам да се съсредоточа върху българския вариант. Защото, както казах по-горе, на един език със сигурност е по-добре, отколкото нищо, нали? А блогването наистина ми липсва, както и писането за книги. От 2016 и 2017 имам поне двайсетина ревюта, написани на ръка, по листи и тетрадки, когато ми се е отдала възможност. Да споделя мислите си за книга, дори и да се окажа без насрещен читател, ми носи едно странно удовлетворение. Като да си говориш с въображаемия си приятел, но без нужда да ти издават жълта книжка :D
Мога да плямпам още, или мога да направя опит да се хвана за работа :D Знае ли човек, пролет е, Великден, нещата се връщат към живот, може и на блога ми да му провърви?
П.П. Приложих горната логика към едната си хризантема, но не проработи.
А сега да се завърнем под родната стряха :D Не знам дали някой все още посещава (или ще посети, глаголните времена в случая са без значение) този блог, но предвид, че от последната ми публикация е минала повече от година, реших да ударя нещо малко уводно. Но не водка. Пхе. Може би сайдер, но нямам сайдер?
О, да се върнем на темата. Аз съм Нина, или пък Топчо, и тук за пореден път се кълна за изтупам прахта от блога си и да го поддържам, повече или по-малко. Под една или друга форма пиша в блог от гимназията (а университета вече го завърших), но последните една-две години запуснах нещата. Не е голямо извинение - но истинският свят ми се пречка. А и преди имах навика да водя постовете си паралелно на два езика, нещо, което изисква все пак повече време и усилия от единична публикация. Сега, колкото и да ми е жалко, ще пробвам да се съсредоточа върху българския вариант. Защото, както казах по-горе, на един език със сигурност е по-добре, отколкото нищо, нали? А блогването наистина ми липсва, както и писането за книги. От 2016 и 2017 имам поне двайсетина ревюта, написани на ръка, по листи и тетрадки, когато ми се е отдала възможност. Да споделя мислите си за книга, дори и да се окажа без насрещен читател, ми носи едно странно удовлетворение. Като да си говориш с въображаемия си приятел, но без нужда да ти издават жълта книжка :D
Мога да плямпам още, или мога да направя опит да се хвана за работа :D Знае ли човек, пролет е, Великден, нещата се връщат към живот, може и на блога ми да му провърви?
П.П. Приложих горната логика към едната си хризантема, но не проработи.
Някак си очаквах повече за сайдера :D Но два поста за един ден - пак си е впечатляващо :D
ОтговорИзтриване