[book review] Dreamer of dreams/Мечтател на мечти
Автор: Рей Даколиас
Бележка: сборник разкази; копие за ревю от Инкспанд
"Мечтател на мечти" (да, сериозно се замислих дали да не е "Сънуващият сънища", но накрая реших, че този вариант е по-подходящ) е колекция от четири разказа - два по-дълги, два по-къси, разказващи истории за вяра, любов, съзидание, наука - накратко, за вселената, за всичко видимо и невидимо, което ни заобикаля.
Тъй като видях в много други ревюта да започват с това, и аз ще спомена, че това не е първата ми среща с автора. Първата негова книга, която прочетох бе"Пазачи на портата" , където оцених богатия му стил, както и силната емоция, която открих в онези страници. "Пазачите" бе любопитен микс от ежедневния разказ с приказката и магическия реализъм, който бе интересен, но намерих, че между "магическото" и "реалното" лежеше твърде голяма бездна.
В "Мечтателя" обаче нещата плавно се преливаха. Всекидневното и свръхестественото се преплитаха по напълно естествен начин, законите на физиката и незнайни космически сили работеха заедно, за да изградят света зад тези 4 красиви истории.
Няколко думи за самите разкази, в случай че като мен предпочитате да знаете какво всъщност ще четете. "Обединение" разказва историята на млад мъж, който след среща със странни сили в гората сам придобива чудодейни умения, но се оказва, че не е единственият. В "Със скоростта на любовта" дори безбрежния мрачен космос не може да попречи на една влюбена жена да спаси съпруга си, а "Разширяващата се Земя" е хроника на един странен феномен през очите на най-обикновена двойка. Последният разказ, "Видението" ни среща с Бен - млад мъж, решил не само да не врява в нищо чудодейно, но и да го развенчае и за останалите. Точно на него обаче упорито се явява ангел, който преминава всички тестове, които младежът му поставя.
Първите три ми допаднаха най-много. "Обединение" бе най-сложният от разказите и беше натоварен с много богати и тежки описания. Това важи и за другите разкази, за стила на автора като цяло, но може би най-видно тук. Между историята за сблъсъка на две същества, надарени с незнайна мощ, която им позволява да разкъсат вселената и да я построят отново се прокрадваше нишката за любовта, която става основна във втората и третата история. Единственото ми оплакване за този разказ бе липсата на въпроси. Рималон, главният герой, бе така объркан в началото и очаквах да видя у него един порой от въпроси - как, къде, защо? Дори и да не получеше отговор, копнеех да ги видя - обичам героите да задават въпроси, защото това ги кара да изглеждат по-осъзнати, а не просто пионки в сюжета.
"Със скоростта на любовта" и "Разширяващата се Земя" са двете кратки истории в сборника, но те ме впечатлиха най-много. Тези две приказки са обвити в научно-фантастична обвивка, но, както споменах по-горе, в същността си са истории за любов, и то за такава, която може да устои както една остро настъпила, почти смъртоносна криза в първия случай; така и постепенната, задълбочаваща се промяна във втория. Разказите бяха научно-магични, и изключително приятно сгряващи, особено при разменените прегръдки и погледи и докоснати пръсти на героите в последните редове.
Последната история, тази за Бен и неговото видение, също не бе лоша - едно пътуване в човешкия мозък и неговите възприятия и вярвания. Просто не ми допадна толкова, колкото останалите, без задължително да свързвам това с нещо конкретно в нея, което не ми се е понравило или възмутило.
На няколко места говорих за стила на автора, и че той е доста многословен, дори понякога тежък. В случая с този сборник обаче, разказите и тяхната тематика успяха да го понесат, тук тази изразност и орнаментираност се вписваше в историите за първичния космос, от който Рималон ражда нова вселена, или за силата на любовта. Докато в "Пазачите" този стил ми беше не на място - нито в ежедневието на училището, където са развиваше тамошната история, нито в приказно-кошмарния свят по-късно; тук думите си паднаха точно и ми беше доста по-приятно да ги чета. Все пак трябва да кажа, че тъй като изказът бе един и същ, и еднакво висок навсякъде - както в авторския наратив, така и в репликите на всички герои, това в известна степен ги лиши от индивидуалност.
В заключение, беше ми наистина приятно да чета тези разкази, дори изненадващо много, затова и давам 5 звездички на "Мечтателя"
Author: Ray Dacolias
Note: short story collection, review copy from Inkspand
"Dreamer of dreams" is a collection of four stories - 2 shorter and 2 longer - that discuss the topics of faith, love, creation, science. In short - the universe, everything seen and unseen around us.
Since I saw most people mentioning it, I must say too that this is not my first encounter with the author. When I read his book for a first time, I appreciated the rich style of the narrative, as well as the sincere emotion I found in those pages. That book - Guardians at the gate - had a very original go on the sub-genres of fairy tale retelling and magical realism, but I thought the gap between the "magical" and the "real" events too big and harsh.
Here however, things went much more smoothly. The mundane and the supernarutal blended easily together, the laws of physic and cosmic powers worked together in the building of the world and result was those four beautiful stories.
Few words about them, in case you are like me and prefer to now what the book is actually about. The first story, "Unification" tells about a young man who, after a strane encounter, acquires supernatural powers - but he is not the only one. In "Traveling at the speed of love" even the dark depths of the cosmos can't stop a woman in love who wants to save her man. "The expanding Earth" is a chronicle of a weird event and how one ordinary couple is handling it. And lats, "Vision" is the story of a young man, unbeliver by choice, who is however haunted by a vision who seems to pass all hist tests.
The first three I liked the best. "Unification" was the most complex of the stories and also had beautiful visuals - things I could almost see, taste, feel. The theme of love that can stand everything was also present here, before becoming the centre of the second and third stories. In "Unification" I only wished that Rymalone - the main character - asked more questions, even if there were to be left without answers. He was so confused in the beginning and I thought he would be going back in his mind to ask the what, the why, the how this has happened.
"Traveling at the speed of love" and "The Expanding Earth" are the two shorties in this volume, but they impressed me the most. As I mentined above, these are, in the core, stories about love. Love that can withstand a sharp crisis or a lenghty weirdness. Those were simply wonderful and heart warming, and in the same time I really liked the main event in the background.
The last story, the tale of Ben and his Visions was interesting too, a journey in the human mind. I can't point any weak point in it, it is just I liked the rest better.
The author's style really suited the stories here. As I mentioned, he has a very eloquent way of writing. Here the themes, the stories seemed to handle this better than in the "Guardians". I fully enjoyed the narrative but it felt as all the characters had the same voice, style and manner of speaking. I wish they were more diversed.
Overall it was a beautiful set of stories and I had great time with them. I can recomend them to fans of magical realism, sci-fi and of course everyone who wants to try something new.5 stars from me
Коментари
Публикуване на коментар