[book review] Glassford girl/Момичето от Гласфорд

Title: Glassford girl
Series: Emily Heart Time Jumper #1
Author: Jay J.Falconer

Note: I received a review copy from Inkspand in exchange of an honest review.

Pre-read thoughts:
Time travel has always been a curious subject. There are so many ways you can twist the story. And when talking about time travel, I will always think... Time Lords. Actually, one of the reasons why I picked this book is the fact that the girl on the cover reminded me of Amy Pond. Look, even the names are similar!

The Story:
In the streets of Glassford, Emily Heart runs for her life.
16 years old Emily is not like the other girls. And this is not because she spends her days and sometime nights on the streets, or because of her ways to get clothes or food. It's because since the lights have taken her two years ago. It's because since then 30 years had passed.
Emily is a time jumper now - leaping through time in big or small jumps. She learned to recognize the sympthoms of a jump... but now the pattern is changing. Emily doesn't know why... but with bullets in the air she will just have to do what she does best - try to live long enough to see tomorrow.

After-read thoughts:
As said, Glassford girl is a novel, focusing on a favourite subject of mine, time travel - and doing so in a very refreshing manner. This mode of time travel - indeed, time jumping is not as often used as one may think it to be, given all the story opportunities so as a reader I warmly welcomed Emily's ability. The how and the why of the time jumping were not fully explained in this book, but what was given away really spiked my interest and sounded like a intriguing premise. I really wasn't expecting to see those two sci-fi plots, aliens and time travel, collide in this book and was left rather fascinated with this and definitely eager to know more of the alien's background.
The story itself sets a nice pace from the beginning and keeps it till the end.I'd say there were two main characters in the book, teen girl Emily and the reporter Jim Miller, who's been following her "time jumping career" for decades. They were both really nice to read about - I liked how they were ordinary people on the surface, but real fighters inside. I really grew to like them, especially Jim won my heart over with his detremination to become more of what people expected of him. And Emily, well, she is our tough girl. She was forced to grow up quickly. I liked her analytical mind and the way she sorted and planned things.
Speaking about the characters, some I didn't like so much. Master Liu for example. What, an old little master to teach our girl everything there's to be? No, please. It is true that it explained Emily's survival abilities but his presense felt so annoyingly out of place. Or Derek. Well, actually, I have nothing against him - he wasn't present that much - but more I disliked Emily's sheepish reaction.
I brought my rating one star down for another reason too. The style was too plain for me to enjoy it fully. The dialogues were fine, but the authors narrative could have been executed better. There were pages where almost every sentence started with "she". She this, she that. The book was fast ans easy to read, but not exactly eloquent.
The novel indeed felt as a "part 1", not "book 1" - it can't be a stand alone read, it felt more like the first part of a greater volume. The story wasn't centered around something or had a straight direction (the gang incident gave me the impression of something happening on the side). Here, this part more let us in the atmosphere of the story, Emily's abilities and bits of background. Some things of supposed importance (like Junie) were left aside, but I guess they will be brought up later on.
As it is now, I'd reccomend this book to younger readers. If with the next books narrative gets richer, I'd probably broaden the audience. But I'd most likely recommend that people read all the parts at once, if they have a chance.

The author

Заглавие: "Момичето от Гласфорд"
Поредица: Емили Харт #1
Автор: Джей Фалконър

Бележка: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Пътуването във времето е много любопитен сюжет както и да го погледнеш. Има толкова начини да извъртиш нещата... Във всеки случай, когато някой спомене пътуване във времето, неминуемо първата ми мисъл е за... естествено, за Господарите на времето. Признавам, че една от причините да взема книгата бе, че момичето на корицата ми напомни на Ейми Понд - даже и имената им си приличат!

Историята:
Шестнадесетгодишната Емили Харт не е като другите момичета. И това не е защото прекарва дните си, а често и нощите на улицата, нито заради това как си намира храна и дрехи. Причината е, че откакто светлините я отведоха преди две години, Емили вече не е същата. Причината е, че оттогава са минали 30 години.
Емили вече скача във времето - не по своя воля. Но тъкмо когато си мисли, че вече е схванала модела на скоковете, той започва да се изменя. Момичето не е сигурно как и защо се случва това... но когато въздухът около нея е изпълнен със свистящи куршуми, тя има само един избор - да живее както винаги досега и да се опита просто да оцелее до утрешния ден.

Следпрочитно:
Както споменах, много си уважавам пътуването във времето и "Момичето от Гласфорд" засяга точно тази тема и то по начин, който по принцип сякаш остава в периферията. Поне аз все съм случвала на истории с малко или повече насочено пътуване във времето, а тук Емили не просто пътува - тя буквално подскача, с неясна (поне засега цел и посока). Някои неща се изясниха, но като цяло остана въпросът - колко от случилото се с Емили и последствията за нея са били случайност, и колко - част от първоначален план. Ще кажа само, че не очаквах тези две фантастични линии - пътуване във времето и извънземни, да се срещнат точно в тази книга. Комбинацията бе сполучлива, но на този етап пробуди страшно много въпроси.
Самата история е доста динамична от начало до край. Има доста персонажи, но в тази част като главни се откроиха Емили и Джим Милър - бившият военен, настоящ репортер, който е проследявал "кариерата" на Емили в продължение на десетилетия. И двамата ми харесаха - хем обикновени, хем борци до последно. Джим ме спечели със своята естественост и с решимостта си да не е това, което хората очакват от него. А Емили... тя се оказа наистина твърдо момиче. Изтръгната от комфорта на собствения си свят, със сладкишите и научно-фантастичните филми и хвърлена в един жесток свят, тя се справя изключително добре. Но това според мен способностите ѝ си личаха още от началото с нейната аналитичност и склонност да подрежда и планува, с които ме спечели.
Но докато сме на тема герои, да спомена някои, които не ми допаднаха. Например Учителят Лиу, една косвено участваща фигура. Дребен стар азиатски майстор-учител, който да обясни на нашето момиче как да се оправя? Не, благодаря. Вярно, това като с вълшебна пръчица решава въпроса откъде Емили се е научила да се бие така и да се оправя на улицата, но този герой ми стоеше толкова дразнещо не на място. Или пък Дерек. Но тук съм малко несправедлива. Подразни ме не той самият - той почти не е участвал в историята, а реакциите на Емили към него, неадекватни отвсякъде.
Оценката ми падна с една звезда и поради друга причина - стилът се оказа твърде постен за моя вкус. Диалозите бяха доста добри, но авторовата реч им отстъпваше доста. Цели страници бяха запълнени с изречени, всяка започващо с "тя". Тя това, тя онова. Копнеех за синоними, които така и не идваха. Книгата беше бърза и лека за четене, но не и красноречива.
"Момичето от Гласфорд" наистина остави впечатление, че не е "първа книга", а "първа част" . Не стои добре самостоятелно, а е по-скоро част от по-голям том. Историята нито се заформи около конкретен център, нито следваше дадена посока (инцидентът с гангстерската банда бе по-скоро нещо странично). Тук повече грижа бе отделена да се построи атмосферата и да се разяснят способностите на Емили. На някои герои и моменти не бе отделено нужното внимание - като например Джуни, която така и не се появи повторно - но се надявам тези неща да си дойдат на мястото в следващите части.
На този етап мога да препоръчам книжката на по-млади или по-непретнециозни читатели, готови да жертват красноречието за сметка на историята. Ако обаче стилът по-нататък си вдигне левъла, и препоръката би си разширила обхвата. Но също така бих посъветвала хората да имат търпение и да прочетат всички части наведнъж, ако имат възможност.

Challenges: