[book review] Big red tequilla/ Голяма червена текила
Заглавие:"Голяма червена текила"
Поредица: Трес Навар #1
Автор: Рик Риърдън
Превод:Емилия Масларова
Предпрочитни мисли:
Значи, тази книга.... откъде да я хвана. Добре, първо - Рик Риърдън! Звънят камбанки - "Пърси, Пърси! Картър, Картър!" О, радост - нова книжка на Рик, за да запълни нещастните дни в очакване на продължение по любимите ми поредици. Нова доза идиотско хилене. Бтв, хиленето дойде още преди самата книга, благодарение на чудното ревю на книжното момиче. В ентусиазма си спамвах всчките си приятелки, които също са фенки на Пърси. Всъщност, въодушевлението ми беше толкова голямо, че явно са се излъчвали мозъчни вълни чак до другия край на страната, защото в крайна сметка се оказах с два екземпляра - един си купих сама, а другия ми го купи мама, когато видяла книгата в книжарниците.
Накратко: happy all around! Ама, ня....
Бележка за корицата: аз не харесва. Може би заради факта, че след изпит по анатомия, последното, което искаш да гледаш, са кокали. Или може би защото корицата на английски ми харесва повече. Последното предпочитание пък може да се отдаде на факта, че там скелетът носи ботуши, а от мен да знаете, ония кости там глезен и стъпало са гаааадниии, с всичките смотани стави и прочее. Кхъм.
Историята:
Трес Навар, частен детектив. Няма лиценз, но има котка, а когато имаш котка, за какво ти е лиценз. Има лудо мамче, луд брат, гадже от гимназията, стари приятели, стари неприятели, и неприятни съседи, и неразкрито убийство - на баща му, ако трябва да бъдем конкретни. И сега Трес се връща, с трясък (ха-ха-ха....) и фанфари, за да разследва и оправи всичко!
Послепрочитно:
По принцип, обичам да се смея, когато чета. Обичам да има хумор в книгите, и в това Риърдън не ме разочарова. Както и при различните полубогове и компании, и тази книжка ми предложи много моменти на хилене. Без значение дали описва меле, спокойна пасторална картинка (КРАВИ!!) или сцена на семеен уют, просто човек трудно може да избегне да не си лепне една леко идиотска усмивка на лицето, докато чете. Главният герой беше душка, но антуражът му беше много по-впечатлителен.Когато приказвах за "Блъди Мери", споменах колко съм очарована от мамчето и котарака на Трес. Почетно споменаване заслужават Ралф и адашката на сестра ми Мая. Същата е много оправна, но за съжаление не е изгората, заради която Трес се завръща в семейното гнездо (на оси). Гай Уайт е точно Мафиотът. Точно така съм си представяла готините хладнокръвни мафиоти. На другия полюс са гнусните мафиоти, като този от клипа на Imagine Dragons за Radioactive , който няма нищо общо с книгата, но така ми харесва идеята за незаконни боеве на плюшки, че просто исках да го спомена някъде. Братът на Трес също е уникална картинка - в момента хем се надявам да участва в следващите книги, хем не съм сигурна дали ще ги прочета. Абе нека да участва, за другото ще видим. Друг интересен герой, който се подаваше от сенките на миналото, бе бащата на Трес - не особено приятна, но определено интригуваща фигура.
Та да обобщим плюсовете - харесаха ми героите и смешките, и тексаската атмосфера.
Затова пък криминалните случаи, около които би трябвало да се върти всичко около книгата, не успяха да ме заинтригуват особено. На места съвсем се разсейвах и губех нишката. Та отвличане ли, та статуйки, та снимки, та държавни поръчки и разни други всевъзможни неща, които в момента не мога да си припомня. И всичко това поръсено с обилни количества тупаник. Трес поне имаше благоприличието да има нужда от зъболекарска намеса след един от тях - макар че би било логично да заима нужда и от ортопед, рентгенолог, невролог, а защо не и бъбречна трансплантация накрая. Твърде много бой ми дойде - макар че не беше безинтересно за читкане, това ми беше крими-еквивалента на търкулването в леглото в розов роман (каквито също чета), за да оправят нещата. Но наистина основната ми спънка беше разследването - просто не ме заинтригува централната нишка, въпреки че всичко около нея беше повече или по-малко окей.
Затова и окончателната ми оценка е само три звездички - хареса ми. Ако имам възможност, ще прочета и следващото томче от приключенията на Трес Навар, но едва ли ще му дам приоритет.
~~~~
Title: Big red tequilla
Author: Rick Riordan
Series: Tres Navarre 1
read in bulgarian
Pre-read thoughts :
Hmm, where to start from... Ok, first - Rick Riordan! I hear the bells in my head ringing "Percy, Percy! Carter, Carter!" Oh, happiness - a new book from Rick to fill my lonely days of waiting for the next volume from my fav series. A new dose of healthy laghter. Btw, the laugh came even before reading the book - thanks to some awesome reviews. In my excitement, I spammed all of my book loving friends, to let them know. I must have been sending brain waves over the country, because my mother bought me the book from another city while I was doing the same, so I ended up with two copies.
So, happy all around! But not so fast...
Cover notes - me no likey the bulgarian cover. This time my love is for the original - or at least for the edition posted up there. Maybe my hate for the bg version cames from the fact that I bought the book while studying for my anatomy exam last summer - more than an year ago. After it, the last thing I wanted to see were more bones. At least the sceleton on the original cover wears boots and thus spares me the sight of all the nasty little bones in the feet.
The story:
Tres Navarre, private detective. Doesn't have a license, but has a cat. It's common knowledge that when you have a cat, you don't really need a license anyway. He also has a crazy mother, crazy brother, old friends, old enemies and not very friendly neighbours and an old case to investigate - the death of his own father. But this just the first crime that will come his way. Anyway, Tres is back in town, so watch out!
After read thoughts:
I like to laugh when I read. I love when there is humour in the books, and with this Riordan has never dissappointed me. Just as the case with the different demigods and co, this book too offered me many moments of laughter. It doesn't matter if we're in the middle of a fight, or enjoying a pastoral view (COWS!!!), or in cozy home atmosphere (hmmm) - it's guranteed that you'll be reading with a silly smile on your face.
The main character in the book is a cutie, but his entourage is more worth mentioning.
When reviewing Bloody Mary I mentioned how charming here Tres's mother and his cat.Other characters that deserve a special note were Ralf and Maya. The latter is quite the girl and it is indeed to bad that Tres was too stupid to keep her. Guy White... was the Good Mafia Guy. This is how I've always imagined him to be.(I see the bad guys as the one from the Radioactive video of Imagine dragons. I know, it has nothing to do with the book. I just love the absurd concept of this video and wanted to mention it).
As I said before, Tres's brother was a curious character, crazy and sad. I still don't know wether I'm going to read the second book, but I hope he takes part. And there wass another person from the Navarre family that I didn't like but nevertheless - was a strong and important character - Tres's father.
So, as conclusion - I liked the humour, the characters and the Texas spirit of the book.
However, the main story, the crimes that should be in the center of a book like this couldn't interest me. I often go bored and put down the book. It took me like half an year to finish it. It is not that the story was too plain - it wasn't. Kidnapping, exposing photos, statues, politics... It just couldn't get to me.
And, oh dear, there was a lot of fighting. Bit too much if you ask me. At least Tres had the decency to need dental help after one of the fights. It would be just too annoying if he was like new all the time - like a cartoon character. It was like all that beating was the equivalent of the main characters getting in the bed in a soap novel. Not something I particulary mind, I enjiy reading it even, if it is well written, bur when used too often it becomes a bore.
So my final word on BRT is - I like it. Three stars. I may read the second book in the series too, I like Riordan's stylem but it won't be on the top of my to-be-read list=
Challenges / Предизвикателства
Books in a series- my progress
Let me count the ways - my progress
Monthly mix up mania - my progress
.1st in a series - my progress
.Book Bingo - my progress
.Outdo yourself - my progress
Crime/Mystery reading challenge - my progress
TBR mountain challenge - my progress
Поредица: Трес Навар #1
Автор: Рик Риърдън
Превод:Емилия Масларова
Предпрочитни мисли:
Значи, тази книга.... откъде да я хвана. Добре, първо - Рик Риърдън! Звънят камбанки - "Пърси, Пърси! Картър, Картър!" О, радост - нова книжка на Рик, за да запълни нещастните дни в очакване на продължение по любимите ми поредици. Нова доза идиотско хилене. Бтв, хиленето дойде още преди самата книга, благодарение на чудното ревю на книжното момиче. В ентусиазма си спамвах всчките си приятелки, които също са фенки на Пърси. Всъщност, въодушевлението ми беше толкова голямо, че явно са се излъчвали мозъчни вълни чак до другия край на страната, защото в крайна сметка се оказах с два екземпляра - един си купих сама, а другия ми го купи мама, когато видяла книгата в книжарниците.
Накратко: happy all around! Ама, ня....
Бележка за корицата: аз не харесва. Може би заради факта, че след изпит по анатомия, последното, което искаш да гледаш, са кокали. Или може би защото корицата на английски ми харесва повече. Последното предпочитание пък може да се отдаде на факта, че там скелетът носи ботуши, а от мен да знаете, ония кости там глезен и стъпало са гаааадниии, с всичките смотани стави и прочее. Кхъм.
Историята:
Трес Навар, частен детектив. Няма лиценз, но има котка, а когато имаш котка, за какво ти е лиценз. Има лудо мамче, луд брат, гадже от гимназията, стари приятели, стари неприятели, и неприятни съседи, и неразкрито убийство - на баща му, ако трябва да бъдем конкретни. И сега Трес се връща, с трясък (ха-ха-ха....) и фанфари, за да разследва и оправи всичко!
Послепрочитно:
По принцип, обичам да се смея, когато чета. Обичам да има хумор в книгите, и в това Риърдън не ме разочарова. Както и при различните полубогове и компании, и тази книжка ми предложи много моменти на хилене. Без значение дали описва меле, спокойна пасторална картинка (КРАВИ!!) или сцена на семеен уют, просто човек трудно може да избегне да не си лепне една леко идиотска усмивка на лицето, докато чете. Главният герой беше душка, но антуражът му беше много по-впечатлителен.Когато приказвах за "Блъди Мери", споменах колко съм очарована от мамчето и котарака на Трес. Почетно споменаване заслужават Ралф и адашката на сестра ми Мая. Същата е много оправна, но за съжаление не е изгората, заради която Трес се завръща в семейното гнездо (на оси). Гай Уайт е точно Мафиотът. Точно така съм си представяла готините хладнокръвни мафиоти. На другия полюс са гнусните мафиоти, като този от клипа на Imagine Dragons за Radioactive , който няма нищо общо с книгата, но така ми харесва идеята за незаконни боеве на плюшки, че просто исках да го спомена някъде. Братът на Трес също е уникална картинка - в момента хем се надявам да участва в следващите книги, хем не съм сигурна дали ще ги прочета. Абе нека да участва, за другото ще видим. Друг интересен герой, който се подаваше от сенките на миналото, бе бащата на Трес - не особено приятна, но определено интригуваща фигура.
Та да обобщим плюсовете - харесаха ми героите и смешките, и тексаската атмосфера.
Затова пък криминалните случаи, около които би трябвало да се върти всичко около книгата, не успяха да ме заинтригуват особено. На места съвсем се разсейвах и губех нишката. Та отвличане ли, та статуйки, та снимки, та държавни поръчки и разни други всевъзможни неща, които в момента не мога да си припомня. И всичко това поръсено с обилни количества тупаник. Трес поне имаше благоприличието да има нужда от зъболекарска намеса след един от тях - макар че би било логично да заима нужда и от ортопед, рентгенолог, невролог, а защо не и бъбречна трансплантация накрая. Твърде много бой ми дойде - макар че не беше безинтересно за читкане, това ми беше крими-еквивалента на търкулването в леглото в розов роман (каквито също чета), за да оправят нещата. Но наистина основната ми спънка беше разследването - просто не ме заинтригува централната нишка, въпреки че всичко около нея беше повече или по-малко окей.
Затова и окончателната ми оценка е само три звездички - хареса ми. Ако имам възможност, ще прочета и следващото томче от приключенията на Трес Навар, но едва ли ще му дам приоритет.
~~~~
Title: Big red tequilla
Author: Rick Riordan
Series: Tres Navarre 1
read in bulgarian
Pre-read thoughts :
Hmm, where to start from... Ok, first - Rick Riordan! I hear the bells in my head ringing "Percy, Percy! Carter, Carter!" Oh, happiness - a new book from Rick to fill my lonely days of waiting for the next volume from my fav series. A new dose of healthy laghter. Btw, the laugh came even before reading the book - thanks to some awesome reviews. In my excitement, I spammed all of my book loving friends, to let them know. I must have been sending brain waves over the country, because my mother bought me the book from another city while I was doing the same, so I ended up with two copies.
So, happy all around! But not so fast...
Cover notes - me no likey the bulgarian cover. This time my love is for the original - or at least for the edition posted up there. Maybe my hate for the bg version cames from the fact that I bought the book while studying for my anatomy exam last summer - more than an year ago. After it, the last thing I wanted to see were more bones. At least the sceleton on the original cover wears boots and thus spares me the sight of all the nasty little bones in the feet.
The story:
Tres Navarre, private detective. Doesn't have a license, but has a cat. It's common knowledge that when you have a cat, you don't really need a license anyway. He also has a crazy mother, crazy brother, old friends, old enemies and not very friendly neighbours and an old case to investigate - the death of his own father. But this just the first crime that will come his way. Anyway, Tres is back in town, so watch out!
After read thoughts:
I like to laugh when I read. I love when there is humour in the books, and with this Riordan has never dissappointed me. Just as the case with the different demigods and co, this book too offered me many moments of laughter. It doesn't matter if we're in the middle of a fight, or enjoying a pastoral view (COWS!!!), or in cozy home atmosphere (hmmm) - it's guranteed that you'll be reading with a silly smile on your face.
The main character in the book is a cutie, but his entourage is more worth mentioning.
When reviewing Bloody Mary I mentioned how charming here Tres's mother and his cat.Other characters that deserve a special note were Ralf and Maya. The latter is quite the girl and it is indeed to bad that Tres was too stupid to keep her. Guy White... was the Good Mafia Guy. This is how I've always imagined him to be.(I see the bad guys as the one from the Radioactive video of Imagine dragons. I know, it has nothing to do with the book. I just love the absurd concept of this video and wanted to mention it).
As I said before, Tres's brother was a curious character, crazy and sad. I still don't know wether I'm going to read the second book, but I hope he takes part. And there wass another person from the Navarre family that I didn't like but nevertheless - was a strong and important character - Tres's father.
So, as conclusion - I liked the humour, the characters and the Texas spirit of the book.
However, the main story, the crimes that should be in the center of a book like this couldn't interest me. I often go bored and put down the book. It took me like half an year to finish it. It is not that the story was too plain - it wasn't. Kidnapping, exposing photos, statues, politics... It just couldn't get to me.
And, oh dear, there was a lot of fighting. Bit too much if you ask me. At least Tres had the decency to need dental help after one of the fights. It would be just too annoying if he was like new all the time - like a cartoon character. It was like all that beating was the equivalent of the main characters getting in the bed in a soap novel. Not something I particulary mind, I enjiy reading it even, if it is well written, bur when used too often it becomes a bore.
So my final word on BRT is - I like it. Three stars. I may read the second book in the series too, I like Riordan's stylem but it won't be on the top of my to-be-read list=
Challenges / Предизвикателства
Books in a series- my progress
Let me count the ways - my progress
Monthly mix up mania - my progress
.1st in a series - my progress
.Book Bingo - my progress
.Outdo yourself - my progress
Crime/Mystery reading challenge - my progress
TBR mountain challenge - my progress
Коментари
Публикуване на коментар