[book review] My name was Bert
Автор:ЛиАн Перман
прочетена в оригинал
Тази къса книжка доста ме изненада - в началото, и в края. Започва доста любопитно - със сън. И то не какъв да е сън, а кучешки сън - този на ротвайлера Бърта. Цялата история е разказана от нейната гледна точка и човек може наистина да си представи как е някакво въодушевено пале, докато гони катерици, или отчаяно изгубено куче, опитващо се да намери пътя към дома.
Втората, и по-голяма изненада беше краят на книгата... и то по-скоро фактът, че ме накара да мисля (неочаквано много за моя милост) и това, че в крайна сметка реших, че завършекът ми харесва.
Новелката проследява живота на Бърта (или Бърт, но само за стопанката и Джо), терзанията и, когато тя не успява да се прояви като защитник на собственчката си, и последствията от това - опита и да си възвърне честта, и как всичко се оплита още повече.
Когато свърших да чета, останах доста изненадана, защото завършекът определено не бе това, което бях очаквала. Бях си изградила представата за хепи ендинг, където Бърт успява да извърши някакво геройство, възстановява си статуса на пазач, и се събира отново щастлива с Джо. Така че затворих книжката, в случая - файла, и го оставих да "отлежи"... И в крайна сметка реших, че този край наистина ми харесва... Защото реших, че това не е само кучешка историйка, или история как объркваш нещо, а после го оправяш, или приказка как се губиш, но отново намираш пътя към дома. Беше по-скоро една приказка за обич. Защото Бърт беше наистина обичана от Джо и съпруга и, и щеше да продължи да бъде обичана, без някакви условия, без значение дали се е проявила като герой и дали е успяла да спаси всички. Беше и приказка за гордост, и за грешките, които понякога правим, когато се опитваме да възстановим нараненото си его. А също и приказка за надежда и за силата да продължим напред, оставяйки тези спомени, които ни държат долу, задържайки само хубавите.
Наистина, аз сама се изненадах, колко мислене му вкарах, за една кратка история от 60 и няколко странички. Но в крайна сметка наистина ми хареса как завърши книжката. Остави едно топличко усещане, и беше хубаво отново да видя как Бърт се държи като преди. Вярно, искаше ми се отново да се появи Джо. Може би не отново да се съберат и тя да вземе Бърт, но поне по някакъв начин да разбере, че любимото и куче не е загинало. Тя наистина си я обичаше, и ми стана малко тъжно при мисълта, че никога няма да узнае, че Бърт е жива.
Едно нещо, което не ми хареса, беше заглавието. "Не ми хареса" е може би малко силно, и със сигурност субективно, но за мен заглавията имат значение, и това в случая ми навява мисли по-скоро за някакъв тип мемоари, и изобщо, за някакъв разказ, списан в края на живота на героя, и с не много щастлив край. Получих тази книга от Inkspand, но ако я бях видяла в книжарница, с това заглавие и корица, "Името ми беше Бърт" определено нямаше да ме повика при себе си.
Докато четях, си мислех, че освен четиво за любителите на кучета, Ласита и Бетовени, тази книжка би била добра и за хора, които в момента учат английски. Самата тя е кратка, разделена на кратки глави, с лесна структура на изреченията, но въпреки това с описателен, приятен за четене език. Чете се доста леко и бързо, и честно казано, не бих имала нищо против да ми попадне преди няколко години, когато трябваше да избирам между детски приказки и малоумни адаптации на романи... или романи в оригинал. А като се има предвид, че тогава работих и с добрия стар речник тип "тухла", приключението ставаше още по-екстремно.
Дадох на тази книжка 4 звездички. Приятна, уютна, лесна за четене история.
! Получих книгата като бета-читател от Inkspand, за което благодаря на сайта и на автора. Мнението ми обаче не е повлияно по никакъв начин.
П.П. - Видях, че авторката е коментирала ревюто ми в блога си! ^____^ Ако искате, отбийте се и го посетете, а ако изпратите историйка за кучето си, може да спечелите екземпляр от книгата и с автограф.
~~~
Author: LeAnn Perman
read in English, review copie from Inkspand
This short novel started with a surprise for me – it began with a dream; and not an usual dream, but a dog’s dream. The whole story is narrated from Bert’s perspective, and really gives the reader a chance to get into this young dog’s world, wether it was her chasing squirrels, or trying to make her way back home.
When I finished reading, at first I was in a little bit of shock – “What about Jo?” I though; “Are those two never getting back together, is Bert not going to redeem herslef for her fail against the bear?” I was surprised, for this was not the turn of events I had built in my mind after reading the first few chapters. So I closed the book (in my case, the file) and give it a bit of time and thought, and began to like it more and more. Because, I saw, this wasn’t just a story making a mistake and fixing it; nor it was a tale for getting lost and found. It wasn’t simply the story of a dog.This was a story of how love can be greater than anything. Bert was loved by Jo and her husband. And to deserve that love, she didn’t have to be always the hero, or the saver of the day; there are no ifs and becauses love depends on. This was also a story of honour lost and honour restored, and the mistakes we sometimes do, when we cling too much on our pride. This was also a story of hope and starting anew, leaving behind the bad memories that hinder us and keeping only the good ones.
It really surprised me how many heartwarming moments I found in these few pages. So at the end, I really apprecieted how things turned in the end of the book. It was really good to see Bert back in her mood. I was really hoping for Jo to show up again, or at least that she’d be given some hint that her beloved pet was safe and sound. I could really feel the love she had for her dog, and it pains me a little that she may never know the Bert has survived. Ah, but even if I long for perfect ending, it’d not always how it turns in reality
One thing (probably the only) that I didn’t quite like (and again, didn’t like is a strog word here) was the title of the novel. While in the very end it gets clear why it was called that, if I was to see this book in a bookshop, I don’t know if I’d pick it. I somehow associated the title with memoires at the end of one’s life, and with sad ending. But it is all really, really personal, how one would feel towards the title and the cover of one book.
While reading, I was thinking whom I’d reccomend this book. Of course, it’d be perfect for young readers, but another target group came right into my mind – students who study English as a foreign language. As I too don’t speak English as my mother’s language, but learnt it later, I know that it is sometimes hard to find a good book that will help you in your study and entertain you in the same time. Very often, the beauty of the telling is sacrificed, in order to turn it into lighter read, here is not the case. The short chapters, the structure of the sentences made it a nice, easy and clean read, while the words used painted pictures that got you right into the story. In short – a book that I would have loved to have some years ago. ”My name was Bert” was a quick, nice read, that however can give the young readers something to think about (and maybe the older ones, too!) and leave a nice warm feeling afterwards
Disclamer: I received this book from Inkspand and so I thank the author and the site . However, my review is completely unbiased.
P.S. I saw the author commented my review on her blog! Yay! Do visit her, and while you are here, why not send a pic and a story with your puppy for a chance to win an authographed copie?
Challenges/Предизвикателства
BG book bingo от Аз чета- my progress
Let me count the ways - my progress
Monthly mix up mania - my progress
Book Bingo - my progress
A to Z - my progress
New Authors- my progress
Outdo yourself - my progress
Free reads - my progress
Women challenge - my progress
Quick fix challenge- my progress
Коментари
Публикуване на коментар