[book review] "Чудовищна команда" - Тери Пратчет [reread]

 

Заглавие: "Чудовищна команда"

Автор: Тери Пратчет

Поредица: Истории от Света на Диска #31

Издателство: Вузев

Жанр: комедия, фентъзи

Топчеста оценка: 5 звезди

Борогравия е малка страна, която някакси успява да се сбие с всичките си съседи - понякога едновременно. Под неотменния взор на Херцогинята, нейните жители непрекъснато подхранват тези нескончаеми войни.  Поли не се интересува нито от война, нито от политика - за нея е от значение само, че по-големият ѝ, малко неориентиран брат, е попаднал сред това. Тъй като тя му няма особено доверие да се завърне цял, Поли решава да го последва. След солидно проучване на всички мъжки и войнишки навици и порядки, тя се присъединява към армията. Новият ѝ полк обаче крие много изненади; като най-голямата е, че може би от тях ще зависи да поведат Борогравия към мир.

Тери Пратчет е прекрасен във всяко отношение. Но едно от тези отношения е, че колкото и пъти да четеш някоя негова книга, всеки път някой различен аспект може да излезе на преден план. Така бе и с мен този път. Чета "Чудовищна команда" за трети път. Първите пъти много се забавлявах с мотива за преоблечената девойка, отиваща на война и с всички детайли, свързани с това - опитите на Поли да изглежда по-мъжествена; нахлуването на "Рупърта" в замъка; и може би една от най-любимите ми сцени - доставката на кафе за обхванатия от тежка абстиненция вампир.

Този път обаче, въпреки че много се кефех отново на всичко гореизброено - вниманието ми бе привлечено повече от други неща. Първото бе обрисуването на една страна, тотално изтощена от война. Настроението и чувствителността на читателя се менят, и вярвам, че препрочитането на книгите е като пресичането на река - макар и подобни, това никога не са същите води. Затова и сега, още щом прочетох в първите страници как "Мюнц привършваше синовете си почти толкова бързо, колкото произвеждаше вдовици" пред мен започна да се разгръща тази картина и ме засегна неочаквано силно. Не пейзажът на война, а портретите на хора, които не знаят защо се бият - за земя, граници, чест или вяра; но лоялността им във всичко това е вече изчерпана и конфликтът продължава просто по инерция. Пратчет е прекрасен в обрисуването си на родното и чуждото и странната, не съвсем патриотична любов, която обикновения човек изпитва, която се люшка между навика и предразсъдъка от една страна и нуждата да имаш дом, корени и опора от друга, която може да бъде запълнена само от родината и всичко, което тя представлява в съзнанията ни. Това е като тема изпъква естествено в "Шовинист", но и всеки път, когато мърморещият Ваймс се запита защо продължава да лъска значката си на Градската стража. А тук, тук бяха всички - от Поли и другите в Командата, през Джакръм и Блауз до... Херцогинята. Да, трябваха ми няколко препрочита, за да видя Херцогинята в странната ѝ, свръхестествена светлина и да видя ореола ѝ от тъга по Родината, скрит зад маските , които несполучливите портрети, разхвърляни из книгата, ѝ налагаха.

"Те не са истински. Те са като... ехо. Като отекващи послания от мъртви гласове в древна пещера, думите се променят, превръщат се в безсмислици.... като знаменцата, използвани за сигнали, а сега само се веят от вятъра... и не идват от никакъв Бог. Сега тук няма Бог.

-А откъде идват?

-От страха ви. Идват от онази част от вас, която мрази Другите, която няма да се промени. Идват от всичката ви дребнавост, глупост и безчувственост. Страхувате се от утрешния ден и сте направили страха си Бог. Херцогинята знае това."

Друг елемент, или герой, който привлече вниманието ми този път, бе лейтенант Блауз. Преди винаги съм го възприемала ... единствено като хумористичен елемент, на фона на който да изпъкнат усилията на момичетата да се държат "по мъжки" и да се иронизира авторитета на високите чинове. Сега обаче ми направи впечатление, че Блауз всъщност си е доста интелигентен по свой си начин. Донякъде лейтенантът е представител на нишката за технологичната революция в книгите на Пратчет. Всъщност, на някои места дори слагат "Чудовищна команда" в тази вътрешна поредица за Света на Диска, макар че на мен само присъствието на семафорните кули не ми стига. За мен тя по-комфортно се вмества в поредицата за Ваймс и Стражата, и на читателя ще му е по-полезно да знае как Ваймс е стигнал до този пост тук, и че Ангуа е върколак, а не да е чел например "Опаричване" или "Пощоряване" (които са от технологичните книги). Но такива спорове са безсмислени.

"Чудовищна команда" е прекрасна, както всичко на Тери Пратчет. Успява и да избяга от сравнение с "Въоръжени мъже", както съм чувала читатели да предполагат, и която доняяякъде има подобен елемент - екип, който не се оказва точно от "мъже".  Ако като мен отдавна не сте се топвали в Света на Диска, тя е чудесен вариант. Но за първа среща все пак не я препоръчвам - макар и сравнително самостоятелна, тя е доста напред в поредицата, и читателят ще се чувства по-комфортно ако е запознат с Анкх-Морпорк, Стражата и други елементи от света. Но както виждате, тя е прекрасна и за завръщане към света на Диска. Ако за първи път сте чели тази книга, любопитно ми е какво е изпъкнало на преден план за вас? А при всеки следващ път?