[book review] "Да убиеш кралство" - Александра Кристо


 


Заглавие: "Да убиеш кралство"

Автор: Александра Кристо

Издателство:  Ориндж Букс

Жанр:  фентъзи

Топчеста оценка: 4 звезди

Сушата принадлежи на хората, разделени на стотици малки кралства. А океаните - на Морската кралица и нейните поданници - русалки и сирени; жестоко и себично племе. Лира е горда дъщеря на майка си и копнее да е достойна някой ден да седне на трона ѝ. Първата стъпка да се докаже е колекцията ѝ от човешки сърца, по едно за всяка нейна година, по едно за всеки омаян принц. Но на жестоката кралица е трудно да се угоди, и когато Лира се проваля, наказанието е унизително - тя е превърната в смъртна девойка. Проклятието би се развалило, само ако успее да донесе сърцето на един контретен принц, и то без да се осланя на способностите си на сирена. Този принц е Елиан, наследникът на Мидаското кралство, който е загърбил живота в злато за сметка на приключения сред вълните, но не просто за удоволствие - целта му е да прочисти моретата от напастта, която заплашва всеки моряк. Сега му се отдава и възможност да унищожи Морската кралица веднъж завинаги, но дали странното диво момиче, което спасява е ключът към тази загадка или сама ще бъде неговата гибел?


"Да убиеш кралство" е доста странна книга за мен, или поне ми е странно да говоря за нея, защото не ми хареса съвсем, а не мога да посоча защо. Справя се повече от добре във всички основни показатели, а и да се напъна да изнамеря недостатъци, те са по-скоро дребнави от моя страна.

Да започнем с очевидното. "Да убиеш кралство" е базирана на Андерсеновата приказка за Малката русалка. Книгата се осланя на оригинала точно толкова, колкото трябва, в просто идеална пропорция. За нито миг не може да забравиш, откъде е тръгнало всичко, може да направиш и достатъчно паралели. Същевременно, история, атмосфера, светостроене, са толкова различни и добре представени. Да си призная, никога не съм обичала историята за Малката русалка, но много ми харесва този мрачен вариант, който е изработила Александра Кристо. Харесва ми и когато виждам връзката с основното произведение, за мен удоволствието се крие в детайлите и предпочитам да е така, а не просто да вземем някоя история с мотив, който едва-едва може да напомни нещо приказно, и да я обявим за "Пепеляшка" или "Красавицата и Звяра".

Фентъзи светът, който авторката създава, за да разположи приказката си, бе едно от любимите ми неща. Първо, като митология, която създава древния конфликт между хора  и морски същества - смъртта на жестоката богиня Кето, която крие в себе си и ключа за приключването на тази война. Но дори повече света, който остава над водата. Той не е в подробности разкрит, но пак ми създаде чувство за пълнота. Това е тайнствена карта от десетки, ако не и стотици малки кралства, всяко със свои особености и в което лесно виждаме отразена някоя легенда или реален народ. Започваме с Мидас - царството на златото, но има най-различни - държави, в които се тачи любовта, лъжите, науката или войната, царства сред пустини или вечен сняг. И всяко царство семейство си има своя малка тайна - а понякога и лъжа - която го отличава от другите и от обикновените поданици. Страшно се запалих по тези малки детайли, въпреки че щеше да ми се счупи устата в опити да прочета и произнеса някои наименования. Може да поспорим дали "Да убиеш кралство"  комфортно побира историята си в една книга или е можело да бъде дуология; но много бих искала Александра Кристо да не захвърля този свят, който е скицирала тук, и да го ползва отново.

Главните герои - принцесата - сирена Лира и престолонаследникът - пират Елиан също са право в десетката, както и взаимоотношенията им.  Между тях двамата откриваме неочаквано много паралели, без авторката да се изкуши да очовечи твърде много своята чудовищна героиня. Наистина се изкефих на постигнатия баланс . Няма никакво прехласване и точене на лиги, до последно говорим много повече за съперничество и сътдруничество, отколкото за флирт, дори накрая ми се струва, че все още респектът и възхищението излизаха на преден план, а не страстта. Книгата успява да поддържа един мрачен, зловещ тон, но всъщност не показва някакви свръх-ужасяващи картини. То ест наистина е намерена една прекрасна златна среда.

И така, от какво мога да се оплача, ако тръгна да си смуча от пръстите? Може би второстепенните герои не бяха достатъчно развити, но така или иначе фокусът на интереса ми бяха Лира и Елиан, та все тая. Очаквах Лира да срещне малко повече трудности и да покаже малко повече учудване при сблъсъка си с живота на сушата и ходенето на два крака (признах си, че не си падам по "Малката русалка", вклюително и филма, но именно този аспект Дисни го бяха предали доста добре). Динамиката ми беше малко не тамън, в началото нещата се влачеха, и имах чувството, че завръзката дойде чак в средата на книгата, а на финала ми се струпа мрънкане за брак, и битка и всичко беше малко хаотично - но затова пък краят ми хареса. Нито едно от тези оплаквания не бе фатално, нито пък бе конкретна причина за недоволство. Просто очаквах книгата да ми хареса много, много повече, а тя беше по-скоро окей. Може би въпрос на настроение. Добре, че имам в блога вкарана клауза за субективност. :D

Като цяло обаче, "Да убиеш кралство" бе един от сполучливите и симпатични преразкази на приказки, на които съм попадала. Ако като мен си падате по този мотив, определено препоръчвам. Накрая само ще добавя, че въпреки че четох книгата на английски, аз съм от отбора, който наистина харесва българската корица. Допада ми намека за заплаха от дълбините, разпиляващата се в кръв коса, и как намеква за сцената с лодката от филма. Добра работа ;)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

[challenge] Серийно предизвикателство 2020