[book review] "Отвъдземя" - Тахере Мафи

 

 

Заглавие: "Отвъдземя"

Автор: Тахере Мафи

Издателство: Ориндж

Жанр: приключенски, детски MG, фентъзи

Топчеста оценка: 4 звезди

В един свят изтъкан от пъстрота и магия, малката Алис  е като бледо петънце - тя не само няма почти никакъв цвят с бледата си кожа и бели коси, но и почти никаква магия. Това обаче не я спира да мечтае и планира как ще намери баща си, който е изчезнал преди три години. Единствената ѝ възможност да го стори е да получи задача от старейшените на Ферникова гора, която да я прати извън селото. Когато обаче този шанс се проваля, ѝ остава да разчита единствено на Оливър - нейният пръв враг от училището, заради когото навремето са я изгонили. Той обаче твърди, че знае къде е баща ѝ - и двамата се хвърлят с главите напред в Отвъдземя - странна, опасна и изпълнена с дива магия и жестоки същества.

"Отвъдземя" е от ония книги, където е важно пътуването, а не целта. Може и да не остане така в литературата, но ми напомни (естествено, и дори може би търсено!) на Алиса в страната на чудесата на Луис Карол и "Това се случи на 35 май" на Ерих Кестнер. Прекрасни, фантастични приключения в абсурдни земи, където тръпката е във всяка стъпка и всеки малък детайл и изненада, а не в това, което всъщност те чака на финала (или в последната глава).

В началото си мислех, че Ферникова гора - родното място на Алис - е странно и прекрасно. Още от първите страници се влюбих в пищните описания на Тахере Мафи на този изтъкан от най-ярки багри, чувства и аромати свят. По-известната поредица на авторката никога не ме е привличала като анотация и сюжет, но ако пише така и там, може би ще се замисля да ѝ обърна внимание. Същите тези описания може и да подразнят или натежат на някои хора, но за мен те освен изключително приятни за четене, бяха и перфектният начин да опишат този свят. Беше ми забавно и как въпреки всичката привидна авангардност на това изключително пъстро селце, жителите му са всъщност доста праволинейни и закостенели в доста отношения. Много ми хареса  и идеята за магичната система на света на Тахере Мафи, въпреки че не бе съвсем ясно обяснена и развита, за което съжалявах. Горе - долу разбрах връзката между цветовете и количествата магия, но така и не схванах как точно жителите на Ферникова гора си набавят тази вълшебна валута от финки и други монети. Просто им се появява в джобовете? Берат я? Или изтървах нещо? Оливър - спътникът, а по-късно и приятел на Алис, за разлика от малкото момиче, бе явно много по-богат на магия (и съотвено на магични пари) от нея. Тази тема, за разликата в статуса, всъщност бе много леко и хубаво вкарана в историята благодарение на тях двамата. Хареса ми, как този въпрос реално стоеше между тях, но не им пречеше изобщо в общуването (пречеше им само факта, че и двамата бяха инатливи като магарета :D )

"Хората са прекалено ангажирани да търсят логиката, въпреки че е най-безинтересна за постигане. - Поклати глава. - Правенето на магия - добави, е далеч по-занимателно от намирането на логика."

И нека магията на въображението се развихри!

Та, в началото си мислех, че Ферникова гора е невероятна. Но после пристъпихме в Отвъдземя! Тук всяка стъпка ни отнася към все по-фантастични места, със свои, още по-странни правила. Тахере Мафи определено се е развихрила и си признавам, че се кефех на всеки детайл. Несъмнено любимият ми беше за линийката, с която измерваш времето си по теглото ѝ. Е, и оригамените лисици от двуизмерния свят. Няма как човек да не си падне по оригамените лисици. Съжалявам само, че не посетихме достатъчно странни селца, с достатъчно странни неща и закони. Не ми стигна! В този ред на мисли, от една страна ми се искаше и финалът да е малко по-кулминационен. Имаше много неща, които, ако гледам рационално на книгата, бих искала да се ползват повече - освен основите на магията, самите способности на Алис, да участват повече случайно срещнати, като Време. Но както казах, това бе книга на пътуването и срещите, на пътя, не на целта. Една голяма част от чара беше в това.

Една линия обаче е доведена до финал, и то чудесен. Защото в крайна сметка това бе история за малко момиче, което търси баща си, а в крайна сметка намира и майка си. И верен приятел, и вяра в себе си. Какъв по-хубав край на книгата да искам?

"И понеже тя беше момиче, изтъкано от много повече добрина, отколкото омраза, му прости при условие и той да ѝ прости.

Лесна работа"

 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

[challenge] Серийно предизвикателство 2020