[book review] "Прикачен" - Рейнбоу Роуъл





 

Заглавие "Прикачен"

Автор: Рейнбоу Роуъл

Издателство: Егмонт

Жанр: съвременен, романтика, slice-of-life

Топчеста оценка: 3 - 3.5 звезди

Бележка: четена за читателски клуб Орбита

Линкълн не е особено удовлетворен от работата си. Гръмки титли като "контрол на сигурността" всъщност значат, че той прекарва нощите, четейки чужди имейли и скастряйки авторите им. Когато обаче попада на кореспонденцията на Бет и Дженифър, той не само не им прави забележка. Той продължава  да чете писмата им вечер след вечер и скоро има чувството, че ги познава - Дженифър и страховете ѝ от майчинство, Бет и вечно дистанцираният ѝ приятел, музикантът Крис.  Дори му се приисква... да опознае Бет по-добре. Дали тези чувства към момичето зад екрана ще успеят да го накарат да излезе от сенките?

"Прикачен" е първата ми среща с Рейнбоу Роуъл, и доколкото разбирам, е първа книга и за нея. Да си призная, очаквах да ми хареса повече, но преди да пристъпим към тази част на ревюто, ми се ще да обсъдим нещо друго.

Ретро. Не знам дали някой друг се е почувствал така, но аз бях малко в културен шок, когато зачетох книгата. Този формат на имейлите? Проблемът 2000? Шаная Туейн и Том Круз? Уинона и Бийтълджус? (Много готин филм, бтв). А "Титаник" тъкмо се е превъртял по кината, и никой си няма представа в какво парче ще се превърне Лео Ди Каприо след десетина години. Всъщност, в книжката има купища поп-културни споменавания, от книги, филми, музика и игри, и това е едно от нещата, които наистина ми хареса. Както си признах, за първи път чета Рейнбоу Роуъл, но съдейки по портфолиото ѝ, тя често прави реверанс към нърд и гийк културата, и заради това получава бонус точки от мен.

Сега, към самата история. Идеята е сладка, героите също. Всичките бяха големи душковци - Линкълн, Бет и Дженифър. Голям фен съм на факта, че Линкълн се оказа мощно, набито "фермерско момче", подходящо за отбора по американски футбол, а не клиширания кльощав зубър, невидял слънчева светлина. Поуката - ВСЕКИ може (и трябва) да е нърд! Бет и Дженифър бяха също чудесни, и това е женското приятелство, за което си умирам да чета и да виждам. Много топли бяха също и повечето второстепенни герои. Дорис - чистачката, с която Линкълн се сприятели, ми стана любима от тях, а също и целият му отбор за игра на "Подземия и дракони".  В края на книгата най-сетне разкриха подробности за майката и сестрата на Линкълн - не много, и не достатъчно, но все пак се зарадвах на това, защото напрежението между двете беше подчертавано непрекъснато. О, и нека споменем Мич, защото е злато - въпреки че четохме за него не втора, а направо трета ръка.

Но макар че се четеше бързо - минах я за два дни и половина - историята същевременно се точеше тооолкова бавно. Това категорично е история от типа slice of life, или ежедневие. Това понякога ми харесва, понякога не - много зависи. Тук имах чувството, че нищо съществено не се случва половин книга и се заинтригувах истински чак към средата, когато се появи "Готиният тип" на Бет и веднага у мен се зародиха съмнения кой е той всъщност :D Дори и тогава обаче нещата продължиха с едно постоянно, почти влудяващо лутане. Това в голяма степен беше реалистично поведение... но ми дойде в повече. Все пак може би щях да го преглътна, ако финалът ме беше оставил доволна. А той беше някак... мех. Не ме разбирайте погрешно - аплодирам развръзките без излишно насадена драма. Но така въжделената среща между Бет и Линкълн беше толкова лишена от... всичко, с толкова скучни реплики, че направо развали всичко. Да не споменаваме, че беше наистина в последните страници на романа, и реално почти не видяхме Бет в действие.

Признавам, че "Прикачен" засяга много важни и хубави теми. От това за личното пространство и инфилтрирането му, до това сам да се откъснеш от своята удобна, мека, но всъщност задушаваща сфера на комфорт и да се обърнеш срещу статуквото. Да продължиш напред. Говори се за страх, панически атаки, бременност, загуба, вина, за онази особена завист, която изпитваш и която не пречи да са радваш и да желаеш всичко най-добро на отсрешния. И говори по един странно интимен, защото на практика надничаме в личната кореспонденция, и същевременно дистанциран начин, защото така и не срещаме Бет и Дженифър.

Отдавам заслуженото на "Прикачен". Но просто очаквах да ме докосне много по-силно, да ме забавлява повече, и не просто рационално да отбелязвам положителните ѝ страни. Все пак не мога да кажа, че останах разочарована, просто не съвсем удовлетворена. Оценката ми за книгата и до този момент се люшка между 3 и 4 звезди. Надявам се при следващата ми среща с Рейнбоу Роуъл (защото несъмнено планирам такава) да се реваншираме взаимно - тя със съдържание, аз с оценка :D




Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[challenge] Серийно предизвикателство 2020

[challenge] Книжно БИНГО 2020