[book review] "Аз съм българка" - Петя Александрова

 Заглавие: "Аз съм българка"
Автор : Петя Александрова
Издателство: Сиела
Жанр: научнопопулярен, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

Още в момента, в който обявиха тази книга, знаех, че я искам. И на наскоро приключилия коледен панаир на книгата в София успях да ида с непривична за мен целеустременост и да си тръгна само с две книги за мен - една от която беше тази. Щом я отворих, и се уверих, че това е една от най-правилните ми книжни покупки за 2019.
Този прекрасен сборник разказва историите на 40 жени, които по един или друг начин са проявили талант, характер или са внесли промяна. Всяка една от тях е представена и чрез портрет, дело на различна българска художничка - от съвсем млади таланти, за които тепърва ще чуваме, до утвърдили се имена. Така че чрез тази книга ще се докоснете не до 40, а до 80 българки!

Събраните биографии са разказани досущ като приказки - наистина! Много от тях започват с "Имало някога"  и говорят в едно минало неопределено време, което ми се стори така подходящо за тези истории за героини и смели девойки, но успя да не отнеме и трошица от реализма им. Много ми допадна това решение и щом отворих книгата, я прочетох наведнъж. Начинът на представяне на "Забравените постижения", с които тази книга има допирни герои, е пъстър и симпатичен, но "Аз съм българка" спечелии симпатиите ми по четивност.
Подборката на само 40 личности да влязат в тази книга е по-трудна задача дори и от това да събереш живота им на две странички. Естествено, това е породило и много полемики... но след прочит, за мен всяка от жените бе на мястото си в този сборник.  Това е не просто колекция от забележителни исторически личности, а и хора за пример. Да послужиш за пример има много различни измерения - от това да развиваш с упорство и целеустременост таланта си, да оставиш следа в историята, да си опора на други хора, да запазиш самообладание дори и в ситуации, в които никога не си желала да попадаш, да отстояваш позицията си, независимо дали това значи да се обърнеш срещу статуквото или да защитиш традициите и родното. 
Освен всичко друго, събраните личности имат нещо, което много силно ги свързва... знаем твърде малко за всички тях. Имената на някои от историческите личности дори не бях чувала - като например Тодора Дългата Коса, чиято история беше страхотна. Други пък знаех само като далечни имена, покрай някое и друго събитие, като диспутите по спасяването на кино "Влайкова" (а дали успяха да се организират да го съхранят) ? Но за много от тези жени не бях чувала и книгата ме накара да се замисля и да поискам да се разровя - да прочета повече от и за тях. В разказите се редуваха сериозни и забавни детайли - в един момент може да стегне сърцето заради съдбата на някое момиче, в друг да се смееш с пълен глас на това как първата ни жена-спасител е изкарала акъла на юнаците на плажа, като е изплувала с маска.

От чуждите коментари, едно от оплакванията, които ме изненада неприятно, бяха забележките, че ... се говори твърде за мъжете в живота на тези жени. За братята, бащите, съпрузите и синовете им. Е, според мен, е говорено точно по мяра. Говори се и за отхвърлените чужди авторитети, за мъжете, които героините (да, те са исторически личности! Но така хубаво са разказани тези приказки, че винаги ми иде да ги наричам така.

Освен това, те са героини по чест и дела, така че как по-добре да ги наричаме?
)  преодоляват, за да постигнат себе си. Говори се и за любимите, за спътниците и за поддръжниците, за мъжете, които са видели силата и потенциала в тези жени и с радост са ги подкрепили. Голяма гордост ми носеше да чета за жените, които са си тръгнали от статуквото с вдигната глава; но и не по-малка радост ми бе да чета как съпругът на Мария Влайкова редом с нея е мъкнел тухли, за да въздигнат, буквално, мечтата ѝ. Вярвам пламенно в равноправието, но не обичам изкуствено наложеното разединение. Нямам намерение да се впускам в дискусии по въпроса. Но за мен, тази книга бе успяла да постигне  баланс без (мисля) да си го поставя за цел.


За мен „Аз съм българка“ беше чудесна книга. Тя покри диапазона на цялата женска сила – от това да облечеш мъжки дрехи и да навлезеш в един чужд свят до това да отстояваш правото си да бъдеш обичана и красива както избереш; от абсолютната безкористна самоотверженост и сила да посветиш живота си на другите до това да избереш да поставиш своето бъдеще и таланти преди чуждите правила и желания. Всяко от тези преображния е важно и значимо, и трябва да бъде отбелязано и чествано.  „Аз съм българка“ изобщо не претендира да е събрала в обема си всички най-значими имена, но мисля, че е успяла да представи разнообразието на силата на българките.
А колкото до всеки евентуален пропуск – той може да бъде лесно поправен. Вземете празен лист хартия, замислете се и запишете имената на българките, които според вас имат място в този сборник. Приберете го вътре, и когато решите да отворите пак книгата, прочетете и тях. Прочетете и на другите за тях *
*Освен ако нямат по-изявен художнически талант от мен, не отговарям за илюстрациите към тези личности. Оставям на вас да измислите нещо :D
„Аз съм българка“ вдъхнови и читателски клуб „Орбита“ 😊 По идея на организаторката Кейт, ще отпразнуваме осми март с един вид литературно четене на тази книга, като всеки ще разкаже за една от личностите, които ни е впечатлила. Аз си избрах Христина Хранова, защото нейната история едновременно ме впечатли и разсмя от сърце :D Не сме 40 души, така че ако си имате любимци от книгата; ако искате да поговорим за книгата или просто искате да разберете нещо за нея, заповядайте на събитието във Варна „Необикновените жени на България“ на 7 март от 6 вечерта.(Събитието във фейсбук е ЕТО ТУК)

Коментари

Популярни публикации от този блог

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку