About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 21 август 2019 г.

[book review] "Тайната на Артемис Фоул" - Оуън Колфър

Заглавие: "Тайната на Артемис Фоул"
Автор: Оуън Колфър
Поредица: Артемис Фоул #1

Жанр: YA, MG, приключенски, фентъзи, фантастика, митология
Издателство: Прозорец, Сторител

Топчеста оценка: 5 звезди


Едно от любимите ми книжни социопатчета се завръща на българската книжна сцена не само в аудио вариант, а с прекрасна корица; а аз имам изключително шесто чувство, защото след дълго чудене си пуснах да слушам Артемис Фоул точно в седмицата, когато обявиха преиздаването му.

Наследник на престъпна фамилия, с един много неуспешен опит да се върне към законността, 12 годишния гениален Артемис има две основни задачи. Да намери изчезналия си баща и междувременно да върне милиардерския статут на семейството си. И въпреки че за малкия вундеркинд с леки социопатни наклонности промените по стоковите пазари или състезанията по шахмат не представляват никаква трудност, той има къде-къде по-амбициозни планове. Артемис Фоул иска да открадне златото на дребния народ и има точно изпипан план как да стане това. Младата капитан Бодлива Зеленика се оказва замесена в този план, за нейно огромно съжаление. Нещата ескалират с намесата на Гноморазузнаването, но Артемис винаги е на крачка пред тях... или поне така изглежда.

Нещо като цяло характерно за антагонистите са амбициите.  А малолетните антагонисти не се спират пред неща, които обществото на възрастните глупаво е определило като невъзможни или несъществуващи, например феи. А когато антагонистът под въпрос има интелекта и средствата да осъществи плановете си... о, тогава резултатът е разкошен!
Обичам Артемис Фоул. Обичах го преди сигурно 7-8 години, когато четох първите три книги от библиотеката, и сега искрата продължава да е жива и се разгоря буйно от надеждата да видя преведени и останалите книги от поредицата.  О, не правете грешката да мислите за Артемис като някой от добрите заради това любовно признание. Той просто е изключително очарователен, въпреки явните си пропуски на моралния фронт. Както казва Шерлок (в Бенедикт вариант) – „Не съм психопат, а високо функциониращ социопат“.
Не е лесно, и определено е рисково, да създадеш такъв герой, особено в книга за деца и юноши. Оуън Колфър сигурно е съзнавал това, но е решил да играе опасно, и се е справил страхотно. Защото в тази книга Артемис Фоул е именно злодеят. Докато в следващите ще има сблъсъци с по-големи злодеи, то тук именно той играе лошият. Това 12 годишно хлапе трови, изнудва, отвлича, тъче схеми, лъже при преговори, оставя иконома си да нокаутира феи, и поставя най-близките си хора в опасност, за да постигне целите си. Как да не му се радваш!

С риск да замъгля малко ореола на злодей на Артемис, ще изтъкна още едно нещо, което много обичам – отношенията му със семейството му и с Бътлър, предания му иконом/бодигард. Супер сладко ми е как държи на тях – стига да не му се месят много в плановете. Крадците-джентълмени те ^_^  Но да не се размекнете сега, а.

От страната на добрите  - или по-скоро в случая, на измамените – е Гноморазузнаването., елитно подразделение на полицията на нисшите елементи. Самата дума „гноморазузнаване“ би трябвало да ви накара да поискате да прочетете книгата. А Колфър не е спрял да вихри дотук. Градовете, начина на живот на феите, елфите, джуджетата, гномите и всички останали, технологиите и способностите им – всичко е така измислено, че да ме радва на макс. А имената? Имам слабост към имена, и преводачите сигурно са знаели това, когато създават тези произведения на изкуството, като полковник Кореноплод или Чик-чирик Пустодрън.
Перфектни са.
Магдалена Куцарова, благодаря ти. (това мисля, е преводачката).
Има и тех-кентавър.
Но има и капитан Риск Кафяво Водорасло, така че кой според вас печели?

Обобщено: Колфър е създал изключително забавен и интересен препрочит на света на Дребния народ.  И двата елемента – главен герой – антагонист и милитаризирани феи поотделно са силни, а заедно? Разкош.


След като навремето четох книгите, този път реших да слушам книгата от Сторител, четена от Радостин Желев. Останах... със смесени чувства. От една страна, самият глас на актьора в авторовата реч е приятен и бях възхитена от това колко много различни произношения и начини на говор може да докара.  Някои герои ми харесаха – за щастие на Артемис и полковник Кореноплод, и почти винаги на Бътлър и Бодлива зеленика. Същевременно обаче, намразих гласовете, които бяха решили да дадат на други герои, особено на кентавъра, който звучеше като префърцунен козел, сритан в козите орехчета, и на джуджетата, които всичките бяха с премазани трахеи, по някаква причина.У мен остана чувството за изключително престараване. 

Така или иначе, сега продължавам със слушането на втората книга. Силно, много силно стискам палци преводът на поредицата на български да продължи, било то под аудио или писмена форма.  За читателите, ако решите да се захванете с тази серия, ви гарантирам множество страхотни приключения с това дяволче. И ви оставям с цитат от доклада на Полицията на нисшите елементи за Артемис от втората книга:
„...Затова макар че по време на четиринайсетата си година щеше да се намеси във въстанието на гоблините – дръзко, страховито и опасно начинание –вероятно това бе най-доброто, което можеше да се случи. Така поне щеше да прекарва повече време на открито и да се срещне с нови хора.

Жалко само, че повечето от тях искаха да го убият“.


Няма коментари:

Публикуване на коментар