About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 22 септември 2018 г.

[book review] "Марудските катакомби" - Донко Найденов

Заглавие: "Марудските катакомби"
Автор: Донко Найденов
Издателство:Монт
Жанр: паранормално, трилър, мистерия
Топчеста оценка:4 звезди

Признавам - почти насила започнах да чета това мини книжле. Причината съвсем не беше в него - предната вечер бях завършила Пендъргаст 11 и ме сърбяха ръцете за следващата. Казах си обаче - Топче, виж какво е миню, вземи отметни тая буква от Азбучното!

От първата страничка обаче четенето ми потръгна - и всъщност, книжлето много добре се намърда в междупендъргастовата пролука. Новелката проследява експедицията на трима изследователи, които отпътуват за Киргизстан. Предтекстът на мисията е издирването на изчезнал преди три години студент, но също така - възможността да открият непознати досега същества.

Фен съм на приключения и разследвания, изпълнени с мистерия, приближаващи се до паранормалното, а и вече бях в такова настроение заради Престън и Чайлд. Тукашното пътуване много ме увлече и наистина не оставих книжката, докато не я свърших - което, признавам, не отне много време. Беше ми хем класическо, хем ново интересно. В първите две трети всичко ми хареса - писмата с недомлъвки на студента Бергойл, странното селище с необикновените постройки и дори още по-особените си жители, шумовете в мрака.  Зареди ме с огромно напрежение и нямах търпение да видя какво ще изпълзи от катакомбите. Нещо окултно? Нещо научно, отклонило се от правия път? Нещо човешко, изгубено в дебрите на психологията?

Е, последната трета на книгата разкри много, макар и да не съм сигурна, че ми хареса завършека. Ще се сдържа и няма да давам подробности, но ще подскажа, че корицата всъщност е много по-съдържателна, отколкото изглежда. Финалът на "Марудските катакомби" ни даде много отговори, повече, отколкото мислех, но не и достатъчно, за да обясня всичко и от върха на напрежението ме свали твърде бързо. За такива разкрития на края бих поискала още поне 200 страници история с повече действие, и преди, и след спускането в катакомбите. За този мини обем сякаш бих предпочела новелата да завърши с повече мистерия, с повече сенки и неизвестност, повече чудене дали се е случило, дали е истина това, което рационализира разума или това, което ти шепнат първичните чувства. Знам, странно желание от страна на читател! Но отворените финали, когато са добре изпълнени, са истински книжен деликатес, а от това, което видях при първата си среща с Донко Найденов, мисля, че авторът би извъртял нещо добре изпипано.

Не знам дали при описанието на света накрая авторът е имал предвид същинска утопия, или под това е завоалирал нещо по-мрачно. Аз лично клоня към второто, и то не само защото това би дали причина за повече развитие. Заради това и заради малкия обем бих се зарадвала да видя новелката в някой книжен клуб, защото ще е бързо четиво, и наистина би ми било любопитно да обсъдя с другите читатели как виждат нещата.

"Марудските катакомби" във всеки случай би била чудесен пролог към мащабен роман. Нямам надежди това да се случи, но и така мога да я препоръчам. Прекарах времето си с книгата много по-приятно отколкото се надявах, имайки предвид книжния махмурлук, който ме обзел. Авторът ми хареса и ще следя за името му по кориците занапред.

Няма коментари:

Публикуване на коментар