[book review] "Балада" - Маги Стийвотър

Заглавие: "Балада"
Автор: Маги Стийвотър
Поредица: Повелителката на детелините

Издателство: Кръгозор
Жанр: романтика, тийн, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди


Последното ревю приключи с много обещания за тази книга. И наистина, "Балада" ми хареса в пъти повече от "Ридание". Сега ще се опитам да обясня защо. Но то и от заглавието и кориците си личи - едните са толкова депресиращи, а вторите - изпълнени със страст.
"Балада" е втора книга, но е толкова различна, че е почти самостоятелна. Тук топката на повествованието се прехвърля у Джеймс - моят любим любовен ъгъл. А разликата в тона променя изумително много цялото читателско преживяване.
Джеймс и Диърдри са започнали новата учебна година в училище за надарени музиканти. Въпреки новите си приятели там обаче, Джеймс се чувства не на място. Той е единственият гайдар в училище за арфи, цигулки и пиано, а раните от лятото и от сблъсъка с феите още тлеят. Отношенията между двамата приятели са опънати, като и двамата хем се опитват да се откъснат от свръхестественото, хем то ги влече с нови сили.  Джеймс се оказва под прицела на опасна фея - спонтанната и харизматична Ноала, която предлага да стане муза на Джеймс и да издигне творчеството му до неподозирани висоти. Естествено, този дар обаче си има цена. Новата господарка на феите също не кротува и с царуването си иска да положи началото на нова епоха - пътят към която е осеян с трупове.
Леанан Ши. Още щом видях тази дума, знаех, че с книгата ще си допаднем. Любовницата - муза, която вдъхновява артистите, подхранва дара им и ги кара да създават най-невероятни творби - но заради това животът им изгаря бързо като факла. Този персонаж е наистина любимият ми от митологията на феите, въпреки че досега го бях срещала само веднъж и то в манга. Аз по принцип имам слабост към музите, а този вариант е зареден с много страст и драматизъм и доста различен от древногръцките ѝ посестрими. Все си планирам някой път да я включа към Музестата ни вселена, но не стигам дотам.
Но да се върнем към настоящата книга и настоящата леанан ши. Тук историята в различните глави се води ту от гледна точка на Джеймс, ту на Ноала, с кратки включвания от Диърдри под формата на смс-и - останали неизпратени. Различните темпераменти на разказвачите спрямо първата книга направиха разликата между двата тома огромна. Джеймс и Ноала, също както и Диърдри, си имат много тревоги и проблеми, през които преминават. Начинът, по който предават обаче тези преживявания, придава на книгата съвсем друго звучене.
Отношенията между двамата също ме впечатлиха. Освен че и Джеймс, и Ноала са ми симпатични, връзката им, макар и странна, се развиваше максимално без лъжи, без точене на локуми и прочее - което е почти неочаквано за такъв роман. Джеймс бързо разбра, че Ноала е лианан ши и какво иска, а тя - че Джеймс е все още влюбен в Диърдри. Това, че двамата герои не седнаха да се тръшкат и цупят, да си обръщат гръб и да затрупват всичко под слоеве изкуствено създадена драма всъщност... не намали драматизма на отношенията (въпреки че изречението звучи като оксиморон). И така си беше напрегнато и интересно да следя динамиката в чувствата на тримата, а финалните им, съзнателно взети решения, бяха дори още по-тежки и значими така.
А иначе - какво друго да кажа. - имаше конспирации, готин даскал, неочакван приятел, неочакван враг, преражадния, смърти, най-различни феи и драматичен, обвит в пламъци финал. Изобщо - книжката ми хареса неочаквано много и направо ми стана една от любимите юношеско романтично-фантастични новели. Затова и така навивам хората да прочетат "Ридание" - защото то предшества "Балада".
Но.
Защо винаги има "но"?
Чувствам се длъжна да предупредя, че трета книга няма, а трябва да има. Историята явно е планирана като трилогия, трета книга е обявена в ГР от години... но така и не е написана. СМС-ите на Ди тук, както и самият финал подсказват, че в света на феите се мъдрят още проблеми, че нещо става с Люк и че като цяло още не сме постигнали голям щастлив завършек. На мен лично ми стана супер кофти при това откритие, но въпреки това не свалям препоръката си. Поне относно Джеймс и Ноала завършек имаше, а това беше важната двойка за мен от този книжен свят. "Балада" наистина беше чудесна книга, и силно се надявам Маги Стийвотър да се върне към тази поредица.