About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 25 март 2015 г.

[book review]Master of desire/Господар на желанието

Заглавие: "Господар на желанието"
Поредица: Братството на меча # 1
Автор: Кинли МакГрегър

Бележка: прочетена през 2014, така че не влиза в никакви предизвикателства за тази година. Но планирам да завърша поредицата и ще ми трябва ревю за отчитане за предизвикателството за завършени поредици.

Предпрочитно:
Първата ми среща с Шерилин Кениън беше преди няколко години, когато реших да се впусна в дебрите на свръхестествения романс. Тогава награбих първия том на БЧК и "Мечтан любовник" на гореспоменатата авторка. Но докато първата книга ме спечели, то от втората книга останах разочарована, с чувство за пропилян потенциал и много ядосана от едно име. След това доста хора ме убеждаваха да дам пак шанс на тази поредица, но.. още съм в процес на обмисляне.
Всъщност доскоро изобщо не свързвах двата псевдонима и не знаех, че зад тях се крие един и същи човек. Научих съвсем случайно от коментар във форума на издателството. И този път вече се оставих да бъда убедена да позволя на другото алтер-его да се докаже.

Историята:
Лейди Емили мечтае за любов - такава, каквато възпяват трубадурите, за семейно огнище и деца. Но никога не си е представяла обаче, че може да се окаже разменна монета във война между могъщи кланове. Ето я обаче - предадена в ръцете на страховития Дрейвън от Рейвънсууд. За него може да се носят много легенди и слухове, но едно е сигурно - той е мъж на думата си. Затова, щом е обещал пред краля си да защитава честта на дамата и да удържи мира, точно това смята да стори...  Но дали ще успее, или накрая и той, и Емили ще се окажат подвластни на един и същи господар - желанието.

Следпрочитно:
Едно нещо признах на Кениън/МакГрегър още при първата ни среща - умее да заплита страхотни завръзки. Тази книга не е изключение - като майсторка сватовница авторката събира двамата си герои и оттук нататък започва да плете тяхната история.
Не съм чела много любовни романи от този исторически период, и това допълнително провокира интереса ми. (Особено след като изградих в ума си преграда, която да спира в съзнанието ми въпросите относно хигиената в тази епоха). Сюжетът и атмосферата бяха пълнокръвни и увличащи и задържаха вниманието ми от начало до край.Като цяло се отнасям със смесени чувства към намесата на реални исторически личности, особено от голям калибър, но тук, в тази ненатрапчива история, се беше получило. На някои места авторката бе прибегнала до някои елементи, които ми се сториха леко клиширани, но въпреки това не помрачиха удоволствието ми от книгата. Дори и една част от мен да изтъква тяхната честа употреба, друга я опонира с това колко сладки бяха героите тогава. Накратко - усетих двамата главни герои - Дрейвън и Емили - като много по-добре изградени и истински от персонажите от предната ми среща с авторката.

Имаше и щипка хумор, и страст с щедри шепи. Няма да се уморя да повтарям колко високо ценя смеха - обичам да се смея, когато чета - дайте ми това в книга, и ще съм доволна! В този роман авторката даже беше комбинирала на някои места  екшън с хумор - двойно удоволствие. Но като източник на забавление, мой любимец си остава Саймън. Саймън е мечтаният сайдкик за главния герой - той ще помогне, ще разведри атмосферата, ще отстъпи, когато е време и ще му даде възможност да заблести. И също така си няма собствена книга (а само разказче) Въздъх. Не виждате ли вопиющата несправедливост!?
Чакай, за какво говорех...

А, да. Саймън е забавен. Неговите включвания ми харесаха повече дори и от разнообразната употреба на добитък. Екземпляр едно: кокошка. Екземпляр две:шопар. Екземпляр три: Саймън!
Добре де, това може да не е най-ласкателният начин да покажа превъзходството му, но исках просто да знаете, че той има място в сърцето ми.

И вече е крайно време да се върнем към главната история. Връзката между Емили и Дрейвън е белязана от много терзания и страст. Въпреки че това е поредната двойка от типа "измъчен от миналото си герой" - "смела девойка, покзваща му, че заслужава любов", заедно бяха приятна и свежа комбинация, която не ми досади. Междувременно авторката се беше погрижила да ни даде и насоки къде всъщност се корени враждата между родовете и каква е причината за сблъсъците. Много Емили също да сграбчи тази нишка и сама да поеме разследване (най-малкото на базата, че видя, че сестра ѝ страда). Според мен от Емили би излязъл чудесен детектив, но сякаш авторката я бе дострашало да усложни по този начин сюжетната линия и се задържа твърдо на отношенията между Емили и Дрейвън. Разривът между тях преди края не ми допадна, но затова пък финалът бе оригинален и сладък достатъчно да вкара диабетик в хипергликемична кома.

И така, дори и Кинли МакГрегър да не се нареди в челните места на любимите ми автори, сега погледнах на творчеството ѝ в нова светлина и не съжалявам Smile Беше се справила умело със създаването на едно релаксиращо, забавно и страстно четиво, а не търсим ли точно това, когато посягаме към такъв роман? Може би някой ден дори ще се осмеля да посегна пак към свръхестественото ѝ творчество...

И да, добре, корицата е хубава. Определено по-хубава от оригиналната. Макар че така както са застанали, просто си представям как Саймън се е подпрял някъде, гризва средновековния еквивалент на пуканки и гледа сеир.

Title: Master of desire
Author: Kinley MacGregor
Series:Brotherhood/MacAllister #1

Pre-read thoughts:
I first met with Sherrilyn Kenyon some years ago when I decided to dare and venture into the world of paranormal romance. The first books I ever bought were Dark Lover by J.R.Word and Fantasy Lover. And while I really loved the first, the other left me with a feeling of lost potential and very annoyed with the transliteration of one name. After this, many people tried to convince me to give this author a second chance, but... when you're disappointed once, it is hard.
For a long time I didn't know the same person was behind both the aliases and found it out by a random comment in a forum. The readers were really praising it and in the end I thought, while I may not be ready enough to try Sherrilyn Kenyon again, why not see what Kinley Macgregor has to offer.

The Story:
Lady Emily of love, marriage and children. But she could never thought she would be used to ensure the piece between two fighting clans. But here she is - in the arms of the dark Draven of Ravenswood. This knight has many legends around him, but one is know for sure - he stands by his word. So when he said lady Emily will be safe - he meant it, even if he has to protect her from himself. But what will the lady think of it? And in the end, won't they both find a master they can't fight - the desire.

After-read thoughts:
Even when disappointed, I give Sherrilyn Kenyon credit for one thing - she know how to capture the interest in the beginning and starts her stories in a grand way; and this book is not an exception.
I haven't read many books of this period of history, and this too brought up my interest. The age of knights and ladies has always been only step away from the fairy tales from me (especially if I try hard and ignore what I know about the hygiene (or the lack of) back then). I don't know about historical accuracy, but the story here at least felt real and grabbed me from beginning to end. Usually I have mixed feelings about grand historical figures in pure fiction stories, but here in this unpretentious story, it has worked out well. Some elements and scenes the author had used were a bit too cliche. I am by far not a fan of this, but I must admit that in some of those scenes the characters were just cute enough for me to forgive them :D
In short - in my opinion, the main characters, Draven and Emily were better built than what I remember from my previous encounter with the author.

There was also as much sexyness as expected, but also a lot of great humour. I will never get tired of repeating how much I love laughing while reading - often, give me this and I'll be satisfied. At some points here, we were in for a double treat - combinations of action and humour at one. Still, my favourite source of laughter was Simon. Simon is an example of the perfect side kick for every main characters - he is there to help, to bring some comic relief, and to step back when not needed and let the hero shine. And yet, he never gets a full story of his own, just a small novelette. Sigh, Such an injustice!

What was I talking about?... Ah, yes. The episodes with Simon I valued even higher than the ones with all the different livestock.It may not sound very flattering, but whoever knows me will see this means he now has a place in my heart.

Now I guess it is time to get back to the main story. Emily and Draven's relationship is full of passion and torments. While they are an example for the couple of "tormented by his past hero" - "brave maiden to unlock his heart", those two were actually quite the refreshing and cute couple. Meanwhile, the author had put enough background for the grudge between the clans and some clues for the real culprit too. I was really hoping that Emily will grab those clues and go on an investigation - even only because she saw her sister suffering. I think she would make a splendid detective but it was as if the author didn't dare to complicate the story like this (which was a pity). I really would've love to see the rupture between Emily and Draven towards the end of the book replaced by an investigation... And still, I admit that this same rupture lead to a sweet and original ending that just makes you go awww.

And so, Kinley NacGregor may not make it to the top 10 of my favourite authors, but I am glad I gave her a second chance. Master of desire was sweet, fast and relaxing read and this is exactly what I search for when I grab such a novel. Maybe one of these days I'll brace myself and try something supernatural written by her, but for now I for sure am sticking with this series. 4 stars.

By the way, I really like how bright the cover of our edition is. But I still think the stone brige is a rather weird place to make out and Simon is likely to be nearby, with a packet of the medieval equivalent of popcorns and watching the show.

Challenges: none (for now). I read this book in 2014, but I plan to eventually finish the series and so I will need a review for the finished series challenge.

събота, 21 март 2015 г.

[book review] Glassford girl/Момичето от Гласфорд

Title: Glassford girl
Series: Emily Heart Time Jumper #1
Author: Jay J.Falconer

Note: I received a review copy from Inkspand in exchange of an honest review.

Pre-read thoughts:
Time travel has always been a curious subject. There are so many ways you can twist the story. And when talking about time travel, I will always think... Time Lords. Actually, one of the reasons why I picked this book is the fact that the girl on the cover reminded me of Amy Pond. Look, even the names are similar!

The Story:
In the streets of Glassford, Emily Heart runs for her life.
16 years old Emily is not like the other girls. And this is not because she spends her days and sometime nights on the streets, or because of her ways to get clothes or food. It's because since  the lights have taken her two years ago. It's because since then 30 years had passed.
Emily is a time jumper now - leaping through time in big or small jumps. She learned to recognize the sympthoms of a jump... but now the pattern is changing. Emily doesn't know why... but with bullets in the air she will just have to do what she does best - try to live long enough to see tomorrow.

After-read thoughts:
As said, Glassford girl is a novel, focusing on a favourite subject of mine, time travel - and doing so in a very refreshing manner. This mode of time travel - indeed, time jumping is not as often used as one may think it to be, given all the story opportunities so as a reader I warmly welcomed Emily's ability. The how and the why of the time jumping were not fully explained in this book, but what was given away really spiked my interest and sounded like a intriguing premise. I really wasn't expecting to see those two sci-fi plots, aliens and time travel, collide in this book and was left rather fascinated with this and definitely eager to know more of the alien's background.
The story itself sets a nice pace from the beginning and keeps it till the end.I'd say there were two main characters in the book, teen girl Emily and the reporter Jim Miller, who's been following her "time jumping career" for decades. They were both really nice to read about - I liked how they were ordinary people on the surface, but real fighters inside. I really grew to like them, especially Jim won my heart over with his detremination to become more of what people expected of him. And Emily, well, she is our tough girl. She was forced to grow up quickly. I liked her analytical mind and the way she sorted and planned things.
Speaking about the characters, some I didn't like so much. Master Liu for example. What, an old little master to teach our girl everything there's to be? No, please. It is true that it explained Emily's survival abilities but his presense felt so annoyingly out of place. Or Derek. Well, actually, I have nothing against him - he wasn't present that much - but more I disliked Emily's sheepish reaction.
I brought my rating one star down for another reason too. The style was too plain for me to enjoy it fully. The dialogues were fine, but the authors narrative could have been executed better. There were pages where almost every sentence started with "she". She this, she that. The book was fast ans easy to read, but not exactly eloquent.
The novel indeed felt as a "part 1", not "book 1" - it can't be a stand alone read, it felt more like the first part of a greater volume. The story wasn't centered around something or had a straight direction (the gang incident gave me the impression of something happening on the side). Here, this part more let us in the atmosphere of the story, Emily's abilities and bits of background. Some things of supposed importance (like Junie) were left aside, but I guess they will be brought up later on.
As it is now, I'd reccomend this book to younger readers. If with the next books narrative gets richer, I'd probably broaden the audience. But I'd most likely recommend that people read all the parts at once, if they have a chance.

The author

Заглавие: "Момичето от Гласфорд"
Поредица: Емили Харт #1
Автор: Джей Фалконър

Бележка: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Пътуването във времето е много любопитен сюжет както и да го погледнеш. Има толкова начини да извъртиш нещата... Във всеки случай, когато някой спомене пътуване във времето, неминуемо първата ми мисъл е за... естествено, за Господарите на времето. Признавам, че една от причините да взема книгата бе, че момичето на корицата ми напомни на Ейми Понд - даже и имената им си приличат!

Историята:
Шестнадесетгодишната Емили Харт не е като другите момичета. И това не е защото прекарва дните си, а често и нощите на улицата, нито заради това как си намира храна и дрехи. Причината е, че откакто светлините я отведоха преди две години, Емили вече не е същата. Причината е, че оттогава са минали 30 години.
Емили вече скача във времето - не по своя воля. Но тъкмо когато си мисли, че вече е схванала модела на скоковете, той започва да се изменя. Момичето не е сигурно как и защо се случва това... но когато въздухът около нея е изпълнен със свистящи куршуми, тя има само един избор - да живее както винаги досега и да се опита просто да оцелее до утрешния ден.

Следпрочитно:
Както споменах, много си уважавам пътуването във времето и "Момичето от Гласфорд" засяга точно тази тема и то по начин, който по принцип сякаш остава в периферията. Поне аз все съм случвала на истории с малко или повече насочено пътуване във времето, а тук Емили не просто пътува - тя буквално подскача, с неясна (поне засега цел и посока). Някои неща се изясниха, но като цяло остана въпросът - колко от случилото се с Емили и последствията за нея са били случайност, и колко - част от първоначален план. Ще кажа само, че не очаквах тези две фантастични линии - пътуване във времето и извънземни, да се срещнат точно в тази книга. Комбинацията бе сполучлива, но на този етап пробуди страшно много въпроси.
Самата история е доста динамична от начало до край. Има доста персонажи, но в тази част като главни се откроиха Емили и Джим Милър - бившият военен, настоящ репортер, който е проследявал "кариерата" на Емили в продължение на десетилетия. И двамата ми харесаха - хем обикновени, хем борци до последно. Джим ме спечели със своята естественост и с решимостта си да не е това, което хората очакват от него. А Емили... тя се оказа наистина твърдо момиче. Изтръгната от комфорта на собствения си свят, със сладкишите и научно-фантастичните филми и хвърлена в един жесток свят, тя се справя изключително добре. Но това според мен способностите ѝ си личаха още от началото с нейната аналитичност и склонност да подрежда и планува, с които ме спечели.
Но докато сме на тема герои, да спомена някои, които не ми допаднаха. Например Учителят Лиу, една косвено участваща фигура. Дребен стар азиатски майстор-учител, който да обясни на нашето момиче как да се оправя? Не, благодаря. Вярно, това  като с вълшебна пръчица решава въпроса откъде Емили се е научила да се бие така и да се оправя на улицата, но този герой ми стоеше толкова дразнещо не на място. Или пък Дерек. Но тук съм малко несправедлива. Подразни ме не той самият - той почти не е участвал в историята, а реакциите на Емили към него, неадекватни отвсякъде.
Оценката ми падна с една звезда и поради друга причина - стилът се оказа твърде постен за моя вкус. Диалозите бяха доста добри, но авторовата реч им отстъпваше доста. Цели страници бяха запълнени с изречени, всяка започващо с "тя". Тя това, тя онова. Копнеех за синоними, които така и не идваха. Книгата беше бърза и лека за четене, но не и красноречива.
"Момичето от Гласфорд" наистина остави впечатление, че не е "първа книга", а "първа част" . Не стои добре самостоятелно, а е по-скоро част от по-голям том. Историята нито се заформи около конкретен център, нито следваше дадена посока (инцидентът с гангстерската банда бе по-скоро нещо странично). Тук повече грижа бе отделена да се построи атмосферата и да се разяснят способностите на Емили. На някои герои и моменти не бе отделено нужното внимание - като например Джуни, която така и не се появи повторно  - но се надявам тези неща да си дойдат на мястото в следващите части.
На този етап мога да препоръчам книжката на по-млади или по-непретнециозни читатели, готови да жертват красноречието за сметка на историята. Ако обаче стилът по-нататък си вдигне левъла, и препоръката би си разширила обхвата. Но също така бих посъветвала хората да имат търпение и да прочетат всички части наведнъж, ако имат възможност.

Challenges:
  1. New authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
  2. Gentle Spectrums -Hosted by Riedel Fascination - my progress (B1)
  3. 100+ books - Hosted by Freda's voice- my progress
  4. Everything YA - Hosted by Books and Iced coffee - my progress
  5. E-book challenge -Hosted by Anette's book spot - my progress

четвъртък, 19 март 2015 г.

[book review]Unicorns on a roll/Еднорози в действие

Title: Unicorns on a roll
Author: Dana Simpson
Series: Phoebe and her Unicorn #2

Note: I grabbed a review copy from Netgalley for this! My first ever, so I really hope I'm doing things right.

Pre-read thoughts:
This year has been so Unicorn-full so far. It started with the short novel of Unicorn Western and its short prequell and I've been on the Unicorn wave ever since. I may go on with the Last Unicorn next. Any other unicorn recs?

The story:
The second installement of Phoebe and her Unicorn continues the adventures of the two friends.Nothing out of ordinary, actually - school matters, family business, lots of pondering  over life, a trip or two to Unicorn land - all in a day of Phoebe's life. Oh, and one weirdly beautiful friendship getting better and stronger.

After-read thoughts:
I am so in love with this.
I spent the last week going around and telling literally everyone I met I'm reading a book about unicorns that read through osmosis and they were all " This is so freaking cool! I've always wanted to be a unicorn!". Yup, reading via osmosis is every student's dream.
But I am speeding up too much. To put everything in order: few things you should know - 1) this is a comic stips book, 2)it follows the daily life of Phoebe and the Unicorn Marigold Heavenly Nostrils and 3) it is absolutely awesome. Both Phoebe and Marigold are such sweet characters, the perfect mix of girly, adventurous and dorky that is impossible not to love. And not only the main duo is worth the praise - I loved each and every character in the book. Phoebe's parents were one of the best things in the book, but also Max (the spelling partner and maybe something more?), Dacota the arch-enemy, and most definitely Marigold's timid Valantine ( a unicorn so humble he will feel so badly for showing off if we even speak his name here!) - they all built such a wonderful background.
While meant for younger audience and featuring a 4th grader and her life and worries, the book is by far reliable and enjoyable for all ages. Maybe different ages will appreciate different bits of the humour and the situations, but everyone will find something to love and to make him smile. It was such a wonderful tale, bringing together all of the modern daily life (technology + unicorn = awesome) and the important things - friendship, family and spending time sometimes to gaze the night sky.

Since it is a comic book, few words for the art are due. I absolutely loved it. It is simple, adorable and full-colour beauty. Marigold's design I enjoyed the most, especially the scenes where she was wearing something -it's as cute as it gets! And yes, those rollers are fascinating :D

And just when you think it just can't get any better, with all the unicorns, the osmosis and all the lines I want to quote... here comes the unicorn poop cookies recepe. Now my life is full. I am so making those. Just give me a free weekend and I will be handling those cookies everywhere. Along with a recommendation of course, to basically everyone. 9 to 12 is such an underestimation. If you're awesome enough, you're bound to like this book. 5 stars, multicolour and sparkling like a unicorn trail.

Заглавие: "Еднорози в действие"
Поредица: Фийби и нейният еднорог #2
Автор: Дейна Симпсън

Бележка: първата ми книга от Netgalley!

Предпрочитно:
Тази година е доста ударна по отношение на еднорозите. Първо беше Уестърна с еднорози, който четохме в Читателския, а и излиза и преработено издание на "Последният еднорог" на Бийгъл. На него сигурно също ще обърна внимание, но първо бях привлечена от това прекрасно лилаво чудо.

Историята:
Това е всъщност втората книжка от поредица, но спокойно може да се чете самостоятелно. Кратки истории проследяват ежедневието на двете приятелки - Фийби и еднорогът Невенче Небесни ноздрички. Нищо необичайно всъщност - семейство, учители, екскурзии до страната на еднорозите, използване на суперсили и размишления за смисъла на живота.

Следпрочитно:
Влюбена съм в тази книга.
Цялата последна седмица съм обикаляла наоколо да разгласявам на всеки, който иска или не иска да ме слуша, че чета книга за еднорози, които могат да четат чрез осмоза. Аз вече твърдо реших, че искам да съм еднорог. Това определено е съкровената мечта на всеки студент. А споменах ли, че пращат смс-и по телепатия?
Но, отплеснах се, нека да говорим по същество :D
Да подредим малко нещата. Ето три факта, които е добре да знаете за тази книга - 1) това е колекция от кратки комикс историйки, 2) разказва приключенията на четвъртокласничка и нейният еднорог и 3) абсолютно разкошно е.
Фийби и Невенчето (да, много си харесвам превода, хич и не ми го пипайте :D Оставям си го така) се оказаха изключително сладки герои, олицетворения на приключенския и момичешки дух във всичките му форми. Просто няма как човек да не заобича нърди Фийбито и нахаканото Невенче. Но - бонус - не само главните герои си заслужават! Дакота, архи-врагът на Фийби, Макс - другарчето, евентуално повече от другарче, и най-вече родителите на Фийби са истински открития. О, о, и да не забравя тайната валентинка на Невенче - един толкова срамежлив еднорог, който няма да споменем поименно тук, за да не го засрамим. Голяма душка е, наистина.
Тази книжка е теоретично предназначена за прогимназиална аудитория... но това не трябва да спира никого. По принцип единственото, което ме спира да ползвам услугите за малолетни, са ограниченията за ръст и тегло, а тук не само, че няма кой да ти викне "Хей! Твърде дебел си вече, за да четеш тази книга!", но и мисля, че почти всеки ще си хареса нещичко. Умиления по годините в училище (ъ?), ретро уклоните на Невенче, или съпричастие за трудностите, които срещат родителите на Фийби - е, не е честно да те баннват от всеки родителски форум с обвинението, че си измисляш проблемите, които имате с домашния еднорог! Освен това комбинациите на технологии плюс еднорози са изключително печеливши. И... има супер сладки сцени за приятелството между Фийби и Невенче. Става ти едно такова миличко.

Тъй като става дума за комикс, артът също не може да се пренебрегне. Стилът на авторката е семпъл и ярък и различните вариации - като муцки и дрехи - на Фийби и Невенчето са много сполучливи. Еднорог с гащи. И еднорог с ролери.

И най-накрая... когато човек си мисли, че след осмозата, еднорозите, и всички реплики, които искам да цитирам - нещата просто няма как да станат по-добре... Оказва се че могат. Как? С курабийки "Еднорожки барабонки". Има приложена рецепта. Само ми дайте един свободен следобед, и ще ме видите после да раздавам преработени дъги.
Тази кинжка определено заслужава пет звезди, многоцветни и блещукащи, все едно тъкмо излезли изпод еднорожка опашка.

Challenges:
  1. Ethereal - Hosted by Riedel Fascination - my progress
  2. 100+ books - Hosted by Freda's voice- my progress
  3. Sequels and prequels - Hosted by Novel Heartbeat and Writer Grrl Reads - my progress
  4. E-book challenge -Hosted by Anette's book spot - my progress
  5. Women challenge - Hosted by Peek a book - my progres
  6. Flights of fantasy -Hosted by Alexa loves books & Hello, Chelly - my progress
  7. New authors - Hosted by Literary Escapism - my progress



сряда, 4 март 2015 г.

A name change: just a quick note

Just a quick note to say I changed the name of the blog. What was once maybe known as Bla bla bla books, now shall be remembered as Wanderbook.
One of the reasons for this is that I was getting rather tired of people kindly reminding me to add and -h in the end of the bla-s. In this line of thoughts, however, I wonder if someone would try to correct it to WOnderbook. Google have tried.
Another and better reason is that for a long time I just had a love for this word, wander. Do you have secrets passions for words? I'm not weird, am I? :D And I like the overall sound of it, plus the Dr Seuss quote. Just think of all the places you would go, wandering in a book :)
I'm doing some other small changes, like the colours of links and such. They should be better visible now.
I have some more plans for the look of the blog (that I probably won't execute out of laziness) and I really want to revive my craft blog. I still craft, even if less than before, and I really miss all the wonderful crafty people. I have one more think in mind, but it's still bit far stretched to discuss.

I should have some reviews up these days and I'll try to catch up with emails and groups, promise!