[book tag]Harry Potter Spells Book Tag

Щом видях този таг и знаех, че трябва да го направя веднага! Напоследък съм в супер Хари Потърско настроение. Може би заради всичките новини около света на ХП - новите филми (Еди Редмейн е супер сладък там), новините за нови книги, обявяването на началото на ерата на Хафълпаф...  В момента слушам и аудио книгите и да направя тага, създаден от  Ким  Kimberly Faye Reads и Бетси BookNerd Betsy  си ми идва отвътре.

1. Акцио - предстояща книга, до която нямаш търпение да се докопаш

 Както винаги, де да бяха една, но "Летният меч" на Рик Риърдън май е на първо място. Чакам новата му поредица... отпреди да я обявят направо. Просто от години изпращам мислувни вълни в негова посока с молба да напише книги с боговете от Асгард и чудото стана! Корицата малко ме дразни с това, че Магнус Чейс тук ми напомня на Кърт Кобейн, но наистина нямам търпение да се докопам до  тази книга. Дано да има и Локи... и кончето му :D

2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица


Изслушах много хвалби за "Обсидиан" и честно казано очаквах книгата да е под очакванията ми... но всъщност много ми хареса. Деймън бе по-скоро дразнещ, но Кити бе страхотна, и имаше много моменти на които се смях с глас. Това можеше да е поредната YA ромнтична история със свръхестествен привкус, но мисля, че най-вече стилът на авторката я отличи и направи "Обсидиан" страхотно начало на поредица.
3. Книга, която те разведрява

Всички книги на Удхаус ме разведряват. Когато ми е скучно, имам нужда от нещо леко и весело, или не знам какво да чета., Удхаус е винаги правилен избор. А "Любовният сезон на търтеите" е може би любимата ми негова книга. Никога не мога да устоя на комбинацията от Бърти и Маделин! А Джийвс... си е Джийвс както винаги :)

4. Книга, която те накара да лееш сълзи
Има доста книги, които са ме разчувствали, но всъщност малко са ме докарвали до сълзи. "Кажи на вълците, че съм си у дома" е една от тях, и хронологично последната книга, която ме разрева.  Беше изключително силна и болезнено перфектна.

5. Герой или героиня, които би избрала да те защитават
Скълди. Не мисля, че когато на човек му трябва бодигард, може да сгреши със Скълдъгъри Плезънт.

6. Книга, за която сам се спойлна (потърси/разбра какво се случва)


Ако щете ме убийте, но стилът на Сюзън Колинс в "Игрите на глада" ми е много досаден, въпреки че историята и героите са страхотни. Когато останах без подкрепата на филмите и стигнах до тази част на "Сойка-присмехулка", която още не е филмирана, скоростта ми на четене замря. Същевременно умирах да разбера какво ще се случи с Пийта и останалите и потърсих инфо в нета.

7. Книга, която искаш да накараш всички останали да прочетат.

След Скълдъгъри, Пърси Джаксън е най-препоръчваната от мен поредица. Засега имам само един оплакал се :) Иначе по принцип съм доста ограничена в директните си препоръки. Казвам си какво мисля за книгата и оставям човек да си прецени.
8.Книга или поредица, които не искаше да свършват



С тази поредица положението е малко особено. Обожавам "Пътеводителя" и направо ми се разби сърцето, когато Дъглас Адамс почина преди да напише завършек (за подобни събития по-рано тази година няма да говорим, иначе ще се върнем на точка Акваменти). Когато видях, че е написано все пак продължение, бях с много смесени чувства, но накрая се оказах по-скоро разочарована. Колкото и да харесвам поредицата на Оуън Колфър за Артемис Фоул, тук не се бе представил така добре. Затова и предпочитам тази поредица да не беше завършила.
9 Книга с оптимистично или мотивиращо послание
Ако ще е мотивация, значи ще е манга. Имам чувството, че почти всяка манга, която съм чела, има нещо нахъсващо. Като се започне с Наруто и неговото Believe it! до последната, която чета - Skip Beat.

10. Книга, която ти се иска да забравиш, че си чела
Знам, че поредицата има много фенове и нямам намерение да изпадам в хейт. Просто книгата не ми харесва, и това е. Избрах я в случая и по друга причина - преди това гледах филма, и той също ми беше скучен (и блестящ). Приятелка супер много ме убеждава, че книгата е много по-различна и подробна от филма и накрая я прочетох. Но поне за мен нямаше никаква разлика, беше ми дори по-тегава от филма, и наистина си загубих времето.

11.Автор, към който винаги можеш да посегнеш, когато си загубил интерес (към четенето или изобщо, когато се чувстваш в дупка)


Не може такъв таг без Тери Пратчет. Имам няколко автори, които са ми винаги като спасителни и той е един от тях. Особено историите за Смърт, който ми е любимец.
12. Герой, при мисълта за когото ти омекват краката
Един да беше! XD Ще спомена само последния - Арктур Месартим от "Сезонът на костите". Той е един от героите, които ме карат да се хихикам глупаво, докато повтарям името им.
13. Книга, която те кара да зарежеш всичко друго и да забравиш за времето
Хахах, предполагам, че това си е малко чийтване. Но много се зарибих по рисувателните книги и като седна да си дращя пренебрегвам всичко друго, което би трябвало да свърша.




14. Книга, която те измъчи (по каквато и да било причина) или те пречупи


В този раздел всички участници досега писаха какви ли не сърцераздирателни книги, но като чух Круцио, и първата ми мисъл бе за "Слушай". Самата книга като текст бе доста симпатична, но...  Това не беше прост случай на липса на корекция и редакция. Имаше абзаци, които си бяха чиста проба словесна и буквена салата. Беше си истинско мъчение да мина през тази книга. Мога само да се надявам у мен да е попаднало дефектно копие и другите да не са така.

15. Книга, която те накара да се смееш на глас

Една от последните книги, които четох, която определено си заслужи смеха и копнеж по продължението ѝ

16.Книга, която ти се прииска да метнеш към стената

Супер много се надразних и на двамата главни герои. А очаквах с нетърпение да прочета нещо от тази авторка, и дори започна обещаващо. Но героите бяха хвани единия, удари другия...


17. Книжен свят, в който искаш да се пренесеш
Ако щете ми се смейте, но много ме блазни идеята да съм хобит в мирно време в Средната земя. Искам да си имам уютна дупка с кръгла врата и да раздавам подаръци за рождения си ден.

18. Книга, която те зашемети с неочаквано развитие или край

Мисля, че в тази книга от поредицата бе разкритието за Ранди и Санди. Още си спомням колко се шокирах, когато разбрах. Слушах си рано сутринта аудио книгата, и изведнъж се заковах на тротоара "Ранди и Санди? РАНДИ И САНДИ?!?"
19. Смърт на герой, която още не можеш да преживееш

Дори не мога да определя чия смърт ме потресе най-много...


20. Най-добрият завършек на поредица

Честно казано, тук ще посоча пак "Хари Потър и даровете на смъртта". Въпреки че имаше много смърт, и още не мога да преживея загубата на някои герои, финалната битка за Хогуортс, и изобщо краят на книгата бяха перфектни.


И това са моите заклинания! :D Както винаги, никой не ме е тагнал, затова и нека всеки се чувства тагнат :D

Коментари

  1. Като спомена Скълди, кога ще ме настигнеш, та да четем заедно? Нещо много ни се разминават желанията в четенето, но ще се опитам да те изчакам. Колкото се радвам на Скълдъгъри, още повече ще му се радвам с компания! Или по-скоро ще ми трябва някой да ме утеши, особено ако съдя по корицата на последната книга... *въздъх*

    Нямах търпение да видя резултата, като спомена какво правиш и сега нямаше начин да си легна, преди да съм прочела. Изкушавам се да създам блог, само за да мога и аз... Ама айде по-добре не :D

    На какъв език четеш "Игрите на глада"? Не знам дали ще действа и при теб, но когато ми се е случвало някоя книга да ме дразни като звучене на български, я намирам в оригинал и проблемът, ако не изчезне, значително се смалява.

    "7. Книга, която искаш да накараш всички останали да прочетат." Ако броим само първата от поредицата за Пърси, успя! Така де, и втората ми е в списъка за евентуално четене.

    Много ми е тъжно, че вместо за нечия смърт в "Хари Потър" или за "Скълдъгъри" например, първата ти асоциация с "круцио" е било лошо българско издание. Не че се изненадах... което е още по-тъжно :(

    Искам да завърша с нещо положително... нещо... Хей, забеляза ли, че новата книга на Дерек Ланди излезе?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. *Make yourself a blog they said. I'd be fun they said* :D Аз гласувам да си направиш! Просто си умирам да прочета отговорите ти на толкова много тагове... пък и имаш и ревюта така или иначе :D Или може да си ги пускаш във форума, но блог е по-забавно!

      Докъде си със Скълди? (А аз докъде съм със Скълди....) Бтв си го мислех наистина, те са дебелички, мога със Скълди да си избия условието за пухкава книга от Месечното.

      "Игрите" ги чета на български. Понякога наистина в оригинал е по-добре, но тук основният ви проблем е с лаконичността на Катнис. Да речем, че такъв ѝ е темперамента, но ми е досадно. Моменти, които във филмите имаха много силен ефект, тук бяха споменати с едно изречение. А и първото лице много ограничава. След размаха на филмите наистина ми беше трудно да се пригодя.

      "Круцио" го свързвам с някакво супер гадно и мъчително чувство. Може би щях да пиша ХП или нещо друго както каза, но подсъзнателно сякаш изключих книгите и поредиците, които ползвам за други заклинания... Бтв, кое би било твоето "круцио"?

      Иии йъп! Demon road!

      Изтриване
  2. Не съм се замисляла че Магнус прилича на Кърт Кобейн,но като го спомена се загледах и наистина е така :D И съм на същото мнение.Няма как Риърдън да напише поредица за боговете от Асгард без да включи Локи :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахах, нали си приличат? :D Нямам търпение за Локи и да видя как Риърдън ще го е изобразил :D

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

[book review] The Host/Скитница

Летен четатон

[readathon] Имало едно време... - Приказен четатон от bookfan.tasy