[book review] Жажда/Thirst

Заглавие: Жажда
Автор: Денис С.Н.
Издателство: Монт

Бележка: спечелих книгата от конкурс организиран от The Crazy Admins

Предпрочитно:
Още от миналата година авторът бе привлякъл вниманието ми с другото си заглавие - "Белязана от духа". Всъщност, при конкурса на въпроса "Коя от книгите бих искала да спечеля", посочих "Духа", но в крайна сметка мисля, че изкарах късмет като спечелих "Жажда" :D. Много се зарадвах, като видях колко по-обемна е тя.

Историята:
Само едно нещо може да бъде по-силно от съвършения хищник... собствената му жажда.
Скорошни събития са накарали Джейс да опита да отхвърли щенията, присъщи за природата му, и да започне на чисто - нов град, нови хора, ново училище... дори и нови приятели и нови чувства - нещо, за което той не е посмял да се надява. Всичко това го поддържа да се бори срещу разкъсващите го инстинкти, за да задържи това, което е спечелил. Но се оказва, че градът си има свои тайни... и Джейс не е единственият хищник на тази територия. А и колкото и да иска той да обърне гръб на миналото си... миналото му не е така склонно да го остави да си иде.

Следпрочитно:
Книгата започна доста ударно. Може би малко по-съзерцателна на места, отколкото би било идеално за моя вкус, но успя да въведе читателя в света на хищника и са го накара да погледне през неговите очи. Но по-важното (и по-интересното!) в тези първи глави бе, че набелязаха много неща от миналото на Джейс, за които закопнях да узная повече; а също и нови свръхестествени сили, които нямах търпение да видя отново в действие.
След това доста добро начало, историята загуби част от началната си инерция, когато Джейс пристъпи в градчето, което искаше да превърне в свой нов дом. Следващата част на книгата - някъде до средата - бе повече посветена на романтиката и взаимоотношенията. В този ред на мисли, ако сте фенове на тийн романса и различните сцени и случки в гимназии, то тази част също доста ще ви хареса. И аз имам своите моменти и като цяло обичам YA романтиката, но тук сякаш не ме хвана напълно. Друг елемент, който малко ме разочарова в тази половинка, бе, че авторът бе позволил на някои по-клиширани детайли да се вмъкнат сред оригиналните и по-добре измислени части.

Например, имам чувството, че конфликтът между новото хлапе и царя на гимназията и то в училищния стол са се превърнали едва ли не в задължителни за филмите и книгите с училищна тематика. А проектът по биология на Джейс и Сара ми напомни много на заданието на Едуард и Бела от "Здрач", които, ако не греша, също търсеха фазите на делене. Тук този епизод прогресира по наистина интересен начин - хареса ми как бе разработен мотивът за самакитката и значението му да сюжета, но просто щеше да ми хареса повече, ако имаше и други отлики. Не знам, примерно ако бяха работили върху части от хербарии, за да разпознаят растение, или нещо подобно...

По принцип вярвам, че и нещата, които понякога дамгосваме като клишета, могат всъщност да се превърнат в шедьовър в зависимост от това как е разказано. Това важи с особена сила за големите елементи. Различните черти на героите, обстановката, атмосферата, стила на разписа могат да превърнат в неповторимо изживяване история, на която първоначално бихме се смръщили, ако я видим обобщена с три думи. По-опасни са дребните детайли, защото там няма достатъчно място да се внесе разнообразие. В случая ми хареса много развитието на голямата картина. Как са представени вампирите, особено техните сили - на границата между класиката и новото; също някои от всекидневните елементи ми бяха доста интересни (общежитието), но други ми се искаше да бъдат представени по-иначе.

 

Интересът ми отново започна да нараства във втората половина на книгата и остана висок до финала. Тук историята бе по-разчупена, и с някои епизоди, които ме изненадаха приятно с решенията си. Имаше повече екшън и определено повече паранормалност. Много от героите получиха развитие или научихме нови важни неша за тях. Всъщност, само по отношение на Джейс отговорите не ми достигнаха. Може би защото бях с нагласата, че чета самостоятелен роман, а не първа част,  и се осъзнах доста късно.

Стилът на автора също претърпява промени в рамките на книгата. Беше чудесно да наблюдавам как еволюира буквално пред очите ми. Обикновено следя прогреса на някой писател от книга на книга, но тук разликата бе чувствителна от началото до края на книгата. Докато в началото на историята на някои места имах чувството, че авторът се е борил да озапти изреченията и невинаги е съумявал да каже точно каквото иска по най-добрия възможен начин, то с напредването на книгата стилът му ставаше видимо по-умел. Особено ми харесаха някои от финалните горски сцени. Лично за себе си знам, че с любопитство ще се следя какво и как ще пише автора занапред.

 

Хм, ревюто ми сякаш придоби по-критичен тон, отколкото очаквах, а всъщност книжката доста ми харесва. Поддържащите герои ви бяха много интересни - Бен, Бритни (най-вече!), и дори Люк. Свръхестествените същества и техните сили балансираха между класическия им образ и една любопитна, нова врътка, която да те заинтригува. Ако сте фенове на поредици като "Безсмъртните" на Алисън Ноел, "Училище за вампири", "Дневниците на вампира" (без изобщо да сравнявам) и харесвате тийн романса и училищните сцени, то мисля, че "Жажда" лесно ще ви допадне достатъчно, за да ѝ дадете 5 звезди. Аз лично я оценявам с 4.3

ПНапример, имам чувството, че конфликтът между новото хлапе и царя на гимназията, и случките в училищния стол присъстват във всяка втора история, било тя филмова или книжна. А проектът по биология ми напомни твърде много на заданието на Едуард и Бела от "Здрач", които ако не греша също търсеха именно фазата на делене. Този епизод прогресира в "Жажда" по интересен начин, хареса ми как бе разработена идеята за самакитката и какво отражение имаше върху сюжета по-нататък. Но въпреки това щеше да ми хареса повече, ако имаше по-явни отлики. Например, ако бяха работили върху части от хербарии, или нещо подобно....