About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 16 май 2015 г.

[book review] Диагноза:изгубена/Diagnosis: lost

Заглавие: "Диагноза: изгубена"
Автор: Десислава Шейтанова

Предпрочитно:
Сама сигурно нямаше да посегна към тази книга. Не сигурно - със сигурност. Просто самата констелация от съвременен роман с тематиката и така лъхащото на оптимизъм заглавие не се вмества успешно в читателската ми зона на комфорт. Това, което ме убеди обаче, бе ревюто на .BIRDY CHER  , в което тя освен всичко друго бе споделила и точните координати на книгата. Заинтригувах се от идеята - харесва ми да прочета с някого една и съща книга, и да сравним мнения, а тук по всяка вероятност щяхме да четем едно и също копие, без да сме се виждали никога. Не е ли един вид вълнуващо?

Историята:
Лена е на 28 и  на пръв поглед има всичко. И нея да попитате - ще го потвърди. Има любящ мъж, подкрепящо я семейство, стремглава кариера и завидно положение. Но нещо ѝ липсва - щастие. Лена не знае защо, но е нещастна. И докато монотонното ежедневие натежава все повече и заплашва да я премаже, Лена прави един последен опит да се откъсне от него.

Следпрочитно:
Бърди се очертава едно от книжните другарчета, с които имаме разнопосочни мнения. А дори и когато финалните съждения съвпадат, мотивите зад тях пак са диаметрално противоположни. Ето, например  - в началните абзаци - нея я е привлякла Витошката панорама, мен - мекотата на Ленината пижама.  При нея за тежестта на историята е дигнала оценката нагоре, при мен по-скоро я дръпна надолу. И още сравнения май могат да се построят, но сега ще се опитам да систематизирам в частност моите впечатления от книгата (и ще прибегна, както понякога правя, до плюс-минус-може би формата)

Плюсове:
(+)Думите. Книгата ми беше супер приятна за четене, което, предвид тематиката, е двойна и тройна възхвала. Авторката се беше справила страхотно, говореше богато, но същевременно оставаше близо до читателя, комуникираше с него (с мене, демек :D ) и неща, които другаде биха звучали прекалено високопарни и неестествени, тук... се получаваха.  Освен това, те сякаш се балансираха от множеството поп-културни вметки (Хари Потър ftw) и ме накараха да се усмихна неведнъж. Също на няколко пъти си помислих, че с удоволствие бих прочела още нещо от авторката, особено ако е с по-разчупен сюжет. Или повече сюжет, като цяло.
(+)Книгата си има  собствен саундтрак - Лана дел Рей. Щеше ми се да е малко по-разнообразен, но във всеки случай книга с музикално оформление заслужава бонус точки.
(+)Самата тема в голяма степен и подхода към нея. Първоначално ме привлече идеята за биполярното разстройство, но когато към края на книгата Лена повече или по-малко я отхвърли, се зарадвах. Просто не ми се вписваше напълно, и тя самата потвърди подозренията ми, че просто е търсила някаква извинителна причина за чувствата и състоянието си. Но диагнозата ѝ не е "биполярно разстройство", а именно "изгубена" .  Много достоверно бе представен страха - както страха от отхвърляне, от разочарованието на другите, от това да бъде съдена; така и страхът, че последните възможности се изплъзват през пръстите ѝ. Може би най-много ми хареса заключението, че животът на Лена, небалансиран и клатушкащ се насам-натам, всъщност се оказва по-стабилен от този на всичките ѝ здраво стъпили на земята, "намерили златната среда", пораснали познати.

Може би-та:
(~) Нищонеслучването. В книгата не се случва нищо. Имаме сцени, диалози, събития, заключения, но всичко е в едно състояние на стагнация. Дори и когато привидно се случваше нещо, накрая се връщахме в изходна позиция. Дори и финалът не можа да ме убеди, че Лена е намерила пътя към щастието - той се състоеше предимно от планове и намерения. Ако всички мои наченати тетрадки и скицници прерастваха в завършени проекти.... Накратко, това ме издразни... Но от друга страна, този липса на действие доста точно отразява света, в който живее Лена (и не само тя), свят на лутане и привиден прогрес, където си мислиш, че вървиш напред, а всъщност се въртиш в кръг. Затова и тази подточка се отърва от минуса и остана някъде по средата.
(~)Сблъсъкът на Лена с неверния мъж. (Не, не е нейният. Но няма да издавам - бездруго тук възможностите за спойлери за толкова малки. Прочетете и ще видите.) Въпреки че бе може би най-динамичната сцена в книгата, начинът ѝ на намеса не ми хареса, и туй то...

Ньо-та:
(-)Отношенията на Лена с мъжа ѝ. В началото всичко бе супер сладко и много ме радваше, но с напредване на книгата започвах все повече да се дразня - на Лена. На това как тя с лека ръка отхвърляше способността на Иво да се радва като повъхностност и плиткоумие . На това, че един смислен разговор с него така и не дойде на дневен ред. Иво беше малко повече от домашен любимец, с разликата, че става за секс и пуши ръчно свити цигари с трева. Той бе една невзрачна част от фона и Лена го постави в това положение. Страница след страница в мен се затвърждаваше убеждението, че тя всъщност не разбира особено съпруга си - а и не се и напъва кой знае колко.
(-)Накрая всичко се сведе до пренос на генетичен материал.  Това излезе напред като разковничето за депресията на Лена - а също и като решението на проблема. Едно бебе ще реши всичките ѝ емоционални проблеми и неудовлетвореност. Може би за нея ще е така, може би не. Но го почувствах като принизяване и останах разочарована.

И така - към края си книгата малко ме разочарова. Като цяло обаче я намерих за приятна за четене и донякъде подтикваща  към размисъл. Ако сте по-голям фен от мен на този тип съвременни романи (което не е трудно) шансовете "Диагноза: изгубена" да ви хареса са големи. А аз ще имам наум името на авторката при прелета над рафтовете по книжарници и библиотеки.

П.П.Горе споменах точните координати на този екземпляр от книгата - а те са: Варненска Библиотека "Пенчо Славейков". Да, дискретно ви подтиквам да я вземете. Вижте предпрочитните бележки - няма ли да е яко? Ако го направите, да не забравите да споделите :D

(авторката от сайта на Хермес)

Title: Diagnosis: lost
Author: Desislava Sheytanova

Pre-read thoughts:
I probably wouldn't have picked this book, if it wasn't for .BIRDY CHER 's passionate words for it in her review - and also for the directions she left where to find it.  The title didn't promise a bright read, and the genre isn't exactly in my comfort zone, but I was intrigued. And I really loved the idea of reading the same copy of a book, that passed through the hands of someone I know on the Internet, but never really met.

The Story:
Lena is 28 and nothing is missing in her life - she has a loving husband, family that supports her, prestigious job. And yet, something's not there - happiness. Lena is miserable and can't pinpoint why. But she makes a last attempt to escape the greyness of the daily life, find the reasons why and maybe find out how to achieve happiness.

After-read thoughts:
It seems Birdy will become one of my reading friends I don't completely  share opinions with, or even when the final feeling or rating are the same, the reasons for it differ. For example - we both loved the beginning. But while she was captured by the desciption of the snowy mountain, I fell for the fluffiness of Lena's pijamas.
But here are my own thoughts on the book, in Yes, No and Maybe-s

Yes:
(+) The words. The book  was very pleasent to read, and given the theme, this says a lot. It was all due to the author's style and writing. I think it was managed very well - the style was  rich but still was kept close to the reader and it was easy to communicate with the characters. There were phrases that would've sounded pompous elsewhere but here they somehow fit in. And with quite some pop-culture notes, like Harry Potter references that made me smile, the mix was really enjoyable. While reading I often said to myself that I would love to read something else from the author, especially if she decided to venture in another genre.
(+) The book has it own soundtrack! Well, it's only Lana del Rey and not complete (unlike the awesome book soundtrack of the Bone Season I'm reading now), but I am always so happy when the read is accompanied by music.
(+)The theme itself. In the beginning, my attention was drawn by the "bypolar disorder", but as the story progressed, and even Lena tossed it away, I was glad. I just didn't feel it was the right term to describe her state, and she was using it mostly to blame her feelings on a neat diagnosis. But her diagnosis was indeed "Lost". The representation of fear was great in this book. The social fear - the fear to be blamed, to dissappoint, to be humiliated; as well as the fear that you're not what you truly are, and your chances to become this person are slipping away.  I think I liked the best the final conclusion, that Lena's off-balance life turned more stable than the soldi life-styles of the people around her.

Maybes:
(~)The fact that nothing actually happens in this book. Even when you think some action and progress are at hand, in the end we're again at the starting point. Even the final chapters of the book couldn't convince me Lena was about really to change her life. Plans and ideas are great, but if every started notebook of mine grew to be a completed project... This stagnation was quite annoying, but I must admit that in the grand scale it represented very well the still empty life, where one day just repeats the other in a neverending circle.
(~)The scene between Lena and the unfaithful husband (no, it's not her husband. But I am not telling anything, besides, there is so little to spoil in this book anyway). Maybe this was the most action packed scene in the whole book and yet I didn't like her intervention in the matter.

No:
(-)Lena's relationship with her husband. At first they were super cute and I was so happy reading about them bith, but with time I became more and more annoyed - at Lena. How she easilly called Ivo's ability to be lighthearted and happy as being shallow and superficial. How she never actually talked about something important with him. Ivo was a bit more than a pet, except he was good for sex and smoking weed. Page after page I was convinced more and more that Lena didn't fully understand her husband - and didn't really care to.
(-)In the end, it turned to be all about breeding. It suddenly turned that not having kids is the reason for Lena's depression  - and the cure for it. Maybe in her case, it really is. But I felt so dissappointed at this, so belittled. Here, have some babies, and all of your emotional problems will be gone. Puff!

Like this, the book let me down towards the end. But as a whole, it turned to more pleasent of a read than I expected. I give it 3 stars, and hope the author will eventually venture into another book.


Няма коментари:

Публикуване на коментар