[book review] Behold a dark mirror/ Съзирам в тъмно огледало
Автор: Теофилус Акс
Прочетена на английски
Източник: Inkspand
Тази книга доста ме изненада... Във всеки случай, не беше това, което очаквах - не по лош начин, но категорично различна от очакванията. Честно казано, бях се навила за нещо като космически уестърн, когато я избрах от сайта, телепортиране а-ла Стар Трек, извънземни, престрелки и т.н.
Сега, тъй като не знам откъде да подхвана, ще карам май всичко подред.
Препрочетни мисли:
Ммм, корицата е... бляя, ако трябва да съм искрена. Дори и след като прочетох книгата, пак няма някаква особена връзка, а и не е приятна за окото. Заглавието обаче ме заинтригува от раз, звучеше ми едно такова Алисесто... и част от Алиса чувството се изпълни (Чеширки!)
Историята:
В не толкова далечно бъдеще, телепортацията е реалност, и на практика задвижва цялата икономика на Земята, както и повечето сфери на човешкото съществуване.Дженус е преуспяващ и интелигентен химик, който след едно хазартно прегрешение се съгласява да направи анализ на буца кал, без това да влезе в протоколите. След което целият ад плъзва подире му. Неро се е самозаточил на безлюдна планета след загубата на близките си, където единствено компания му правят Чеширите - странни, но несъмнено умни извънземни създания, направени от енергия. Кебе е бунтарка и бегълка, която иска да събори монопола на КонСент и Кулата - могъщи корпорации, начело на технологиите.И един разобличаващ дневник и много мръсни тайни.
Следпрочитно:
Както казах, книгата се размина с очакванията ми, но въпреки това ме впечатли. . Историята беше оригинална и си мисля, че когато правя обзор в края на годината, тази книга ще изпъкне сред останалите. Имаше няколко сюжетни линии, които се преплитаха, докато не се сляха накрая, и всичките бяха реални дотолкова, че по едно време ти става малко страшно, че такива неща се случват наистина. И тримата главни герои - а пък и множеството второстепенни, които се появяваха и заминаваха, бяха и те истински и симпатични, и не ми беше жал, че трябва да изоставя Дженус, за да чета за Неро или обратно.
Сюжетът в по-голямата част от книгата се въртеше около дневника, който съдържа тайни, способни да погубят споменатите по-горе институции. По едно време това започна да ме отегчава, просто защото трилъри за конспирации не са любимото ми четиво. Някъде по средата на книгата темпото страшно се забави, и едвам успявах да мина по няколко страници на ден. Нещата отново влязоха в норма към последната трета, когато героите най-накрая се събраха на планетата Вергилий (Върджил. Между другото, чак сега загрях защо братята от Devil may cry са кръстени Данте и Върджил! А даже съм чела "Ад". Ама то не е лесно да си тъъъъп). Всъщност, нещата там даже толкова забързаха, че последните глави бяха просто претъпкани със събития.
Езикът на книгата и стилът на автора бяха богати и приятни и именно те ме караха да продължа да чета и на скучните откъм сюжет места. Но, като изключим тези заспали местенца, историята наистина беше интересна. Харесва ми когато едно малко събитие, внесено между другото, постепенно приема все по-голяма важност, но същевременно по логичен и обоснован начин (а не ти го пльосват просто ей така). Беше малко странно как в края на книгата фокуса се измества от конспирацията за дневника, която беше движила сюжета и героите през по-голямата част, към странната чума и конкретните събития на Вергилий. Но съм доволна, защото именно това възроди отново интереса ми към сюжета. Ще ми се да издам още инфо за разни завръзки, връзки и развръзки, и особено за едни Чешири и Призраци и мутации и телепортации - ама наистина не бива :)
Друго нещо, което ми нанесе удар, беше липсата на хепи ендинг. Добре де, аз съм от читателите, които искат накрая всички да живеят, по възможност дълго и щастливо. Не мога да посоча липсата на щастлив завършек като пропуск, защото въпреки всичко краят беше много силен и завладяващ. Просто ми е много мъчно за някои от героите и за начина, по който приключиха.
В завършек - "Съзирам в тъмно огледало", или както решите за уместно да преведете заглавието, беше доста оригинално, изключително странно, но въпреки това приятно четиво. Четири звездички.
~~~~
Title: Behold a dark mirror
Author: Theophilus Axxe
Source: Inkspand
Read in English
This book.. got me completely by surprise. By far, it was definitely not what I expected when I picked it for reading. It left me with feelings so mixed, that now I am unsure where to start the review, so I better do it first things first.
Pre-thought, on title and cover.
I always pay attention to them. In this case, the cover was... blah. Even after reading it, I see no connection to the novel, nor I find it pleasent to the eye. This doesn't change my opinion of the book, but if I was to see it in the bookshop. chances are I wouldn't go near. The title on the other hand... is love! Really love the title. It gave some kind of cool quirky feeling and made me want to read the book.
Story:
In the future, the teleportation is not only possible, but rules almost every aspect of the human life. In this world, the smart chemist Jenus accepts to run tests on a weird soil sample. And after this, the whole Hell goes loose. Nero is a self-forced hermit on a lonely planet, with only Cheshires to keep him company - weird but undoubtedly inteligent energy beings. Kebe is a rebel who wants to bring down the Tower and ConSent - powerful monopoles and instituitions. One diary adn many dirty secrets
After thoughts:
As I said, this book was not what I thought it would be, but still it got me fascinated. The story and the plot are truly unique and I think this book will stand out in my wrap up in the end of the reading year. Every part of the storyline was believable, to the point it gets somewhat scary to thing what would you do if you were one of the characters. All of our heros - Nero, Kebe, Jenus and all the other that came and went, felt real with all their goods and bads, and it was so easy to feel for them - and this made it so much harder to get over to what happened to them.
The novel captured me in the beginning with the two storylines. Both of them was inetersting enough for me not to feel bad when I had to leave Jenus and read about Nero and vice versa. The plot for the bigger part of the book revolved around the journal, and this bored me a little, because thrillers abour conspiracy and politics and power are not much my choice of read. By the middle of the book, the pace really slowed down and so did my reading. Things got back in tracks when the main characters finally got together on Virgil and the final stages began.Then, the very last chapters, were really full of events.
The language of the book was beautiful and rich. It kept me going on even when I was getting bit bored with the story. Apart form these points, I really enjoyed the storyline. I liked how one small accident from the begining of the book became so important to the end. It was a bit weird to me how the accent of the plot went from the journal to the plague and everything related to it, but actually this way it got my interest back.
I am reader of the type that loves happy endings. The kind where everyone lives and is happy. I didn't got this here, but I don't say it as a flaw of the plot. It was just darker and more real than I thought it to be, and I really mourned for the loss of some characters. The last chapters where almost brutal. Very strong impact. So thank goodnes for that little Hope in the end.
Overall, Behold a dark mirror, was a unique, strong and beautiful read.
P.S. Reading challenegs will be added later. I scheduled some review for the month, but untill my exam session is over, I won't have the time to check and update my challenges.
Коментари
Публикуване на коментар