Wanderbook

Заглавие: " Съншайн " Автор: Робин МакКинли "Сбогом, Слънце мое. Константин" Има сред любимите ми книги такива, за които не мога, не смея да седна да пиша ревю, защото съзнавам, че моите думи няма да съумеят да предадат дори в най-малка степен силата им. А сред тях има и една малка групичка от книги, които дори не препоръчвам на други хора. С тях се свивам на кълбо, шепна им "Май прешъс" и не оставям никого да застане между нас. "Съншайн" е от тези книги, затова простете, моля, непохватността ми. Всъщност, единствената причина това ревю да се появи, бе защото Дийдра ме обвини, че не фенгърлствам достатъчно за любимите си книги и, съответно, не ѝ давам възможност да игнорира препоръките ми, така както аз нейните. Със "Съншайн" се срещнахме в библиотеката. Не мога да си представя по-подходящо място за среща с тази книга, от това, където слънчевите лъчи се процеждат през рафтове и завеси и осветяват танцуващите във въздуха ...