About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 21 май 2015 г.

[book review] Unicorn Western / Уестърн с еднорози

Заглавие: "Уестърн с еднорози"
Автор: Шон Плат и Джони Б. Труант

Предпрочитно:
В началото на годината някъде избрахме това книжле за Читателския клуб към форума. Добре де, трима души я прочетохме, но това пак не е лошо постижение. :D А книжката още отдалече привлича вниманието и много се радвам, че я избрахме. Иначе щеше да си остане една от тези страхотни, но неоценени безплатни находки, които свалям всекидневно от Амазон.

Историята:
Сред безкрайните Пясъци, в едно малко градче, един шериф и верният му кон... Не, чакайте, как смеете, какъв ти кон! Еднорог, слепи ли сте!
Клинт и партньорът му - еднорогът Едуард, са се установили, а Клинт е решил да остави настрана оръжието и да се ожени. Но, както може да се предположи, нещата не са толкова лесни. Нещо зло се задава, и на шерифа ще му се наложи да избира между значката и сърцето си.

Следпрочитно:
Очаквах да видя някаква пълна пародия, всичко съшито и с добавени еднорози и точно от тази абсурдност да идва смешното. Но за мое учудване авторите бяха създали наистина работещ свят с уестърн атмосфера и еднорози.
 Хареса ми, че са изградили толкова голяма картина. Царството (The Realm) е градът-център на всичко магическо, който не може да бъде намерен, веднъж след като го напуснеш и който (след някакъв катаклизъм?) е отделен от Пясъците - безкрайни самотни равнини, от които магията постепенно се отдръпва и където се развива историята.
 Сюжетът на книжката в голяма степен е като на класически уестърн - с престрелки, галопиране, мрачен стоически главен герой и отколешен неприятел, който иска да отнеме града, който му е поверен. Някакси бяха успели да комибинират сериозното с напълно откаченото и простотиите XD Всичко, с изключение на еднорозите

Които бяха страхотни. От една страна бяха изпълнили абсолютно всички клишета - от дъгите до блещукането и магическите способности. От друга - еднорогът Едуард може да се държи като абсолютна кучка и просто си го представям как си показва предните зъби, докато се хили на простреляния Клинт Някакси бяха успели да комибинират сериозното с напълно откаченото и простотиите XD

Общо взето, Еднорожкият уестърн е всичко, за което се сещаш, когато чуеш "уестърн" или "еднорози", но определено не по начина, по който си ги представяш. Не дадох максималния брой звездички защото книжката наистина не може да си стои самостоятелна и дори (както спомена другарче от клуба), е по-близо до пролог, отколкото до цялостна първа книга. Но беше супер весело и определено заслужава час от времето ви.


Title: Unicorn Western
Authors:  Sean Platt and Jognny B. Truant

Pre-reaf thoughts:
Maybe this book was about to become one of those sadly forgotten gem-freebies, but luckily it looked crazy enough to persuade the rest of my (very tiny) forum book club to vote for it.



The Story:
Deep in the Sands, in a small town, a sheriff and his horse... wait, what? Are you blind or stupid - this is an unicorn!
Clint and his partner - Edward the Unicorn, brought piece in the town, but now Clint plans to lay down his guns and get married. But fate  won't make it easy for him - new danger is coming and he will have to choose between his badge and his heart.


After-read thoughts:

I was actually expecting an absolute parody of the western genre, with unicorns thrown in; something silly and absurd and funny just because of it. But for my surprise and great pleasure, the authors managed to built a steadily working fantasy worlds (WITH western, and WITH unicorns). We only had glimpses of the whole picture here, but I loved how grand it was - the magical Realm, and the Sands were magic is drying more and more.
The story was very much like a classic western - galloping, shooting, dark and stoic main character, and old nemesis who wants to ruin his little town. The authors combined the dark and serious undertones with so much craziness and humour. And yes, the unicorns - they helped :D Cause they were awesome. Again, the cliche unicorn image was presnet - the white magical creatures with sparkles and rainbows (and joyness). And in the next moment - Edward is being total bi***, laughing his head off while Clint is bleading.
The others aspects of unicorns and their nature were too only outlined, but were fascinating.

In short, Unicorn Western has everything you can think of when you hear "western" or "unicorns" , yet it doesn't go and sound the way you expected it to be. It hardly can be read as a stand-alone and (as a reading buddy mentioned in the discussion) stands bit more closely to a prologue than to a full first book. But it was highly entertaining and more than worthy for an hour of your time.

The Literary Dinner Party Tag

И аз продължавам бодро с отмъкването на тагове :D  Този пак е от същото място - http://advlle13.blogspot.com. А днес ще спретнем парти!



1. Герой, който може да готви/обича да готви.
 Категорично Рей/Съншайн от едноименната книга. Това е една от книгите, които толкова искам да сготвя. Канелени ролца, големи колкото главата ти. Смърт от натурален шоколад. Смъртта на Марат. Зебри-убийци. Млечен сос, който може да оближете от чинията и персонални черешови пайове. Аз открай време съм намирала комбинацията на вампири и кифли (разбирайте тестени изделия) за неустоима, и представете си еуфорията ми, когато за първи път открих "Съншайн". Че някой ме разбира (и разписва разбиранията много по-добре от мен). Във всеки случай, Съншайн е страхотна пекарка и готвачка, освен това може да прави слънчеви магии и да трепе зли вампири.
2. Герой, който има парите, за да спонсорира партито.


 Хейзъл Левеск. Особено след като скъпоценните камъни, които дъщерята на Плутон може да призовава от земята по желание, вече не носят лош късмет и проклятия. Пък и може да доведе със себе си още някого, кой знае...

3. Герой, който може да направи сцена.
 Джоана Мейсън. Сериозно, има ли нужда от коментар и обяснение? Обичам я тая жена. От другите участници в Игрите, именно нейният разказ през нейните очи бих искала да чуя. След лаконичния стил на Катнис, острото езиче на Джоана би ми дошло много добре. 

4. Герой, който е забавен.
 Скълдъгъри :D Освен че всяка негова реплика ме кара да се превивам от смях, той е и скелет - каква по-добра парти изненада от това. Когато нещата се разгорещят, може да си използва ребрата като ксилофон. 

5. Герой, който е много социален/популярен. 
Фред и Джордж Уизли. Защо тук, а не на следващия въпрос? Защото НИКОЙ ДА НЕ СМЕЕ ДА РАЗДЕЛЯ БЛИЗНАЦИТЕ УИЗЛИ!!! Мълчи, мълчи, Сатана. Може и да съм го чела, но то не се е случило. Лалалала *запушва си ушите и клати глава*
Относно социалността на Фред и Джордж спор няма. Освен това те са точно типа, който би превърнал едно средностатистическо парти в незабравим купон.

 6. Един злодей.


За нуждите на тази точка исках да си харесам истински антагонист, не просто дръпнат главен герой, или някой, който се е поправил/оказал се е добър от самото начало. За Лестат съм пристрастна - последно четох за него. Колебаех се между него и още двама герои, в опозиция на съответния главен персонаж в техните си книги. Предполагам тях просто ще трябва да ги поканя на някое друго парти. :D

7. Двойка- не е нужно да е романтична.

Реших да заложа на не-романтичните. Джийвс и Устър, дами и господа! Просто думите не ми стигат, за да опиша колко обичам тези двамата. Книгите на Удхаус с тях никога няма да ми омръзнат.  А в изпълнението на Хю Лори и Стивън Фрай? Безценно. Освен това, тези двамата наистина ценят доброто парти. С тях можем да разчитаме на страхотни музикални изпълнения, божествени коктейли - и специални миксове за другата утрин.
8. Един герой/героиня.

Алексия Таработи, защото така. :D Защото има идеални маниери и пращи хора, вампири и върколаци по главите. Освен това покрай нея може и да дойде лорд Акелдама в някой по-късен час, а защо ли не и... кхъм. Освен това дамите май ми стават малко.


9. Един недооценен герой.

 Тук малко ще чийтна - но по сериала има и купища книги!


Определено Рори Уилямс. Когато някой каже "недооценен герой" се сещам за него. Имам чувството, че той дотолкова е олицетворение на идеалното човешко същество, че светът просто не е готов за него, и затова не го оценява. Обичам Мат, но това са единствените сезони, където ще предпочета медсестрата пред доктора :)


10. Един герой по ваш избор.


Еднорогът Едуард. Всяко парти има нужда от еднорог.














11. Тагвам всяка нещастна душа, която прочете това в петък, или по новолуние :D





събота, 16 май 2015 г.

[book review] Диагноза:изгубена/Diagnosis: lost

Заглавие: "Диагноза: изгубена"
Автор: Десислава Шейтанова

Предпрочитно:
Сама сигурно нямаше да посегна към тази книга. Не сигурно - със сигурност. Просто самата констелация от съвременен роман с тематиката и така лъхащото на оптимизъм заглавие не се вмества успешно в читателската ми зона на комфорт. Това, което ме убеди обаче, бе ревюто на .BIRDY CHER  , в което тя освен всичко друго бе споделила и точните координати на книгата. Заинтригувах се от идеята - харесва ми да прочета с някого една и съща книга, и да сравним мнения, а тук по всяка вероятност щяхме да четем едно и също копие, без да сме се виждали никога. Не е ли един вид вълнуващо?

Историята:
Лена е на 28 и  на пръв поглед има всичко. И нея да попитате - ще го потвърди. Има любящ мъж, подкрепящо я семейство, стремглава кариера и завидно положение. Но нещо ѝ липсва - щастие. Лена не знае защо, но е нещастна. И докато монотонното ежедневие натежава все повече и заплашва да я премаже, Лена прави един последен опит да се откъсне от него.

Следпрочитно:
Бърди се очертава едно от книжните другарчета, с които имаме разнопосочни мнения. А дори и когато финалните съждения съвпадат, мотивите зад тях пак са диаметрално противоположни. Ето, например  - в началните абзаци - нея я е привлякла Витошката панорама, мен - мекотата на Ленината пижама.  При нея за тежестта на историята е дигнала оценката нагоре, при мен по-скоро я дръпна надолу. И още сравнения май могат да се построят, но сега ще се опитам да систематизирам в частност моите впечатления от книгата (и ще прибегна, както понякога правя, до плюс-минус-може би формата)

Плюсове:
(+)Думите. Книгата ми беше супер приятна за четене, което, предвид тематиката, е двойна и тройна възхвала. Авторката се беше справила страхотно, говореше богато, но същевременно оставаше близо до читателя, комуникираше с него (с мене, демек :D ) и неща, които другаде биха звучали прекалено високопарни и неестествени, тук... се получаваха.  Освен това, те сякаш се балансираха от множеството поп-културни вметки (Хари Потър ftw) и ме накараха да се усмихна неведнъж. Също на няколко пъти си помислих, че с удоволствие бих прочела още нещо от авторката, особено ако е с по-разчупен сюжет. Или повече сюжет, като цяло.
(+)Книгата си има  собствен саундтрак - Лана дел Рей. Щеше ми се да е малко по-разнообразен, но във всеки случай книга с музикално оформление заслужава бонус точки.
(+)Самата тема в голяма степен и подхода към нея. Първоначално ме привлече идеята за биполярното разстройство, но когато към края на книгата Лена повече или по-малко я отхвърли, се зарадвах. Просто не ми се вписваше напълно, и тя самата потвърди подозренията ми, че просто е търсила някаква извинителна причина за чувствата и състоянието си. Но диагнозата ѝ не е "биполярно разстройство", а именно "изгубена" .  Много достоверно бе представен страха - както страха от отхвърляне, от разочарованието на другите, от това да бъде съдена; така и страхът, че последните възможности се изплъзват през пръстите ѝ. Може би най-много ми хареса заключението, че животът на Лена, небалансиран и клатушкащ се насам-натам, всъщност се оказва по-стабилен от този на всичките ѝ здраво стъпили на земята, "намерили златната среда", пораснали познати.

Може би-та:
(~) Нищонеслучването. В книгата не се случва нищо. Имаме сцени, диалози, събития, заключения, но всичко е в едно състояние на стагнация. Дори и когато привидно се случваше нещо, накрая се връщахме в изходна позиция. Дори и финалът не можа да ме убеди, че Лена е намерила пътя към щастието - той се състоеше предимно от планове и намерения. Ако всички мои наченати тетрадки и скицници прерастваха в завършени проекти.... Накратко, това ме издразни... Но от друга страна, този липса на действие доста точно отразява света, в който живее Лена (и не само тя), свят на лутане и привиден прогрес, където си мислиш, че вървиш напред, а всъщност се въртиш в кръг. Затова и тази подточка се отърва от минуса и остана някъде по средата.
(~)Сблъсъкът на Лена с неверния мъж. (Не, не е нейният. Но няма да издавам - бездруго тук възможностите за спойлери за толкова малки. Прочетете и ще видите.) Въпреки че бе може би най-динамичната сцена в книгата, начинът ѝ на намеса не ми хареса, и туй то...

Ньо-та:
(-)Отношенията на Лена с мъжа ѝ. В началото всичко бе супер сладко и много ме радваше, но с напредване на книгата започвах все повече да се дразня - на Лена. На това как тя с лека ръка отхвърляше способността на Иво да се радва като повъхностност и плиткоумие . На това, че един смислен разговор с него така и не дойде на дневен ред. Иво беше малко повече от домашен любимец, с разликата, че става за секс и пуши ръчно свити цигари с трева. Той бе една невзрачна част от фона и Лена го постави в това положение. Страница след страница в мен се затвърждаваше убеждението, че тя всъщност не разбира особено съпруга си - а и не се и напъва кой знае колко.
(-)Накрая всичко се сведе до пренос на генетичен материал.  Това излезе напред като разковничето за депресията на Лена - а също и като решението на проблема. Едно бебе ще реши всичките ѝ емоционални проблеми и неудовлетвореност. Може би за нея ще е така, може би не. Но го почувствах като принизяване и останах разочарована.

И така - към края си книгата малко ме разочарова. Като цяло обаче я намерих за приятна за четене и донякъде подтикваща  към размисъл. Ако сте по-голям фен от мен на този тип съвременни романи (което не е трудно) шансовете "Диагноза: изгубена" да ви хареса са големи. А аз ще имам наум името на авторката при прелета над рафтовете по книжарници и библиотеки.

П.П.Горе споменах точните координати на този екземпляр от книгата - а те са: Варненска Библиотека "Пенчо Славейков". Да, дискретно ви подтиквам да я вземете. Вижте предпрочитните бележки - няма ли да е яко? Ако го направите, да не забравите да споделите :D

(авторката от сайта на Хермес)

Title: Diagnosis: lost
Author: Desislava Sheytanova

Pre-read thoughts:
I probably wouldn't have picked this book, if it wasn't for .BIRDY CHER 's passionate words for it in her review - and also for the directions she left where to find it.  The title didn't promise a bright read, and the genre isn't exactly in my comfort zone, but I was intrigued. And I really loved the idea of reading the same copy of a book, that passed through the hands of someone I know on the Internet, but never really met.

The Story:
Lena is 28 and nothing is missing in her life - she has a loving husband, family that supports her, prestigious job. And yet, something's not there - happiness. Lena is miserable and can't pinpoint why. But she makes a last attempt to escape the greyness of the daily life, find the reasons why and maybe find out how to achieve happiness.

After-read thoughts:
It seems Birdy will become one of my reading friends I don't completely  share opinions with, or even when the final feeling or rating are the same, the reasons for it differ. For example - we both loved the beginning. But while she was captured by the desciption of the snowy mountain, I fell for the fluffiness of Lena's pijamas.
But here are my own thoughts on the book, in Yes, No and Maybe-s

Yes:
(+) The words. The book  was very pleasent to read, and given the theme, this says a lot. It was all due to the author's style and writing. I think it was managed very well - the style was  rich but still was kept close to the reader and it was easy to communicate with the characters. There were phrases that would've sounded pompous elsewhere but here they somehow fit in. And with quite some pop-culture notes, like Harry Potter references that made me smile, the mix was really enjoyable. While reading I often said to myself that I would love to read something else from the author, especially if she decided to venture in another genre.
(+) The book has it own soundtrack! Well, it's only Lana del Rey and not complete (unlike the awesome book soundtrack of the Bone Season I'm reading now), but I am always so happy when the read is accompanied by music.
(+)The theme itself. In the beginning, my attention was drawn by the "bypolar disorder", but as the story progressed, and even Lena tossed it away, I was glad. I just didn't feel it was the right term to describe her state, and she was using it mostly to blame her feelings on a neat diagnosis. But her diagnosis was indeed "Lost". The representation of fear was great in this book. The social fear - the fear to be blamed, to dissappoint, to be humiliated; as well as the fear that you're not what you truly are, and your chances to become this person are slipping away.  I think I liked the best the final conclusion, that Lena's off-balance life turned more stable than the soldi life-styles of the people around her.

Maybes:
(~)The fact that nothing actually happens in this book. Even when you think some action and progress are at hand, in the end we're again at the starting point. Even the final chapters of the book couldn't convince me Lena was about really to change her life. Plans and ideas are great, but if every started notebook of mine grew to be a completed project... This stagnation was quite annoying, but I must admit that in the grand scale it represented very well the still empty life, where one day just repeats the other in a neverending circle.
(~)The scene between Lena and the unfaithful husband (no, it's not her husband. But I am not telling anything, besides, there is so little to spoil in this book anyway). Maybe this was the most action packed scene in the whole book and yet I didn't like her intervention in the matter.

No:
(-)Lena's relationship with her husband. At first they were super cute and I was so happy reading about them bith, but with time I became more and more annoyed - at Lena. How she easilly called Ivo's ability to be lighthearted and happy as being shallow and superficial. How she never actually talked about something important with him. Ivo was a bit more than a pet, except he was good for sex and smoking weed. Page after page I was convinced more and more that Lena didn't fully understand her husband - and didn't really care to.
(-)In the end, it turned to be all about breeding. It suddenly turned that not having kids is the reason for Lena's depression  - and the cure for it. Maybe in her case, it really is. But I felt so dissappointed at this, so belittled. Here, have some babies, and all of your emotional problems will be gone. Puff!

Like this, the book let me down towards the end. But as a whole, it turned to more pleasent of a read than I expected. I give it 3 stars, and hope the author will eventually venture into another book.


Book Scavanger Hunt Tag

Ня, изобщо  не искам да поглеждам откога не съм писала, но преди ден-два се натъкнах на място и причина, пред които никакви извинения за незавръщане в блогосферата не минаваха - блога на Йоана/Joane McGrath и нейното съкровище от тагове. Винаги съм обожавала всякакъв вид книжни игри (ако десетките книжни предизвикателства, на които съм записана с блога, и  петте хоствани във форума не са достатъчен хинт), и естествено знаех за съществуването на книжните тагове. Но никога не бях виждала толкова много, и то на български, така че направо изригах с "Ишкамишкамиашкаммммм!!!!" и се втурнах да отмъквам тагове :D

Насред изобилието се чувствах като лепната на витрината на тортаджийница, чудейки се с кое с кое свръхкалорично прегрешение да започна; но докато се наканя, стана твърде късно и сладкарницата спусна кепенците. В контекстуален превод - наистина стана твърде късно, и заспах. Реших да започна с Book Scavanger Hunt-а, където трябва да изрушкаш домашната си библиотека в търсене на книги, отговарящи на условията. Тази тема спечели оспорваното съревнование, защото реших, че мога да проведа едно такова търсене тук в студентската квартира, и едно - когато се прибера вкъщи.

Dear me, I can't remember the last time I wrote here, but few days ago I found the perfect reason to get back to blogging - Joane McGrath's blog and her collection of tags. I'm a huge fan of all book related games - if all those challenges haven't given me out yet and was all like "Gimmegimmegimme!". Since I'm doing those mostly for fun and for filling in between reviews (that should be coming any moment now!) I apologize if from time to time I get lazy and not translate it all.

I decided to start with the Book Scavanger Hunt, where you have to search for titles matching the requirements - here we go!

1.Име на автор или книга със З в него
"Зовът на кукувицата" - Робърт Галбрейт.

2. Класика
"Осъдени души" на Димитър Димов си е класика... макар че, признавам, още не съм я прочела, въпреки че останах пленена от "Тютюн"

3.Книга с ключ на нея
Тази точка ме измъчи най-много. Когато четох условита, пред очите ми веднага изникна корицата на "Инкарсерон", но се оказа, че тя е в Бургас. Не открих нищо сред физическите книги, и накрая ми се наложи да се обърна към електронните. Там и намерих това киндъл фрийби, което съм свалила преди време. Но тъй като правя снимките с таблета, а той ми служи и за четец, тук се разминах съвсем с реално снимка.

4.Намери нещо на рафта си, което не е книга
Една малка псевдо-хобитска компилация :D За ролята на Смог заех от "Как да си тренираш дракон", а Тор винаги е добре дошъл. На горния рафт имам турбо-охлюв, който за съжаление не мина кастинга за тази сцена.

5.Намери най-старата книга на рафта си
Всъщност най-старото издание, което имам във Варна се оказаха именно "Осъдените души" от 1960, но при дефицита на класики реших да ги оставя в онази категория и тук да се задоволя с "Приключенията на Лиско по море", която си младее с дата на издаване от 1982л Мисля, че от тази книга бе "и през тъмните стъкла на очилата, пяната имаше цвят на скръб", един от любимите ми цитате евър.


6.Намери книга с момиче (жена) на корицата
Заради тази корица реших да събера трие книжки от тогавашната серия на списанието. Много ми беше нежна и миличка, а и романчето също.

7.Намери книга с момче (мъж) на корицата
8. Намери книга с животно на корицата
9. Намери книга с мъжки главен герой


Мг, наистина ли буквите са толкова розови?! О.о Това чета в момента, бтв. Oh, you're no good, can't you see, brother Louie, Louie, Louie... Лестат ми липсва, въпреки че частите без него всъщност  ми харесват повече. Уиърд, знам.

10.Намери книга само с думи на нея

11.Намери книга с картинки вътре


Обичам всичко в тази книга, освен името. Французи са, действието се развива във Франция, отде туй Х? Юго, Юго, Юго.

12. Книга със златни букви
 Не знам дали си личи, но под ковчега има килимче от проснат прилеп

13.Намери дневник - истински или фалшив

Ще мина с "Тайните дневници на мис Миранда Чийвър", въпреки че съвсем малка част от книгата е под тази форма. Мислех си да снимам читателския си дневник, който в началото на всяка година се заричам да си водя, но не можах да го намеря. Това общо взето обобщава съдбата на всичките ми дневник-рилейтед проекти.

14.Намери книга, написана от някой с често срещано име
ОТ Джон по-срещано, здраве.... Освен когато търся книга на Джон Конъли и навсякъде се опитват да ми пробутат Майкъл Конъли.

15.Намери книга, която има близък кадър на нещо
Очо :D

15.Намери книга, която е написана в най-ранния период от време, която имаш
Малко се озадачих от това условие. Написана в най-ранния период, или със сюжет, развиващ се най-рано? Във всеки случай, реших да се спра на Есето за паралитичния тремор на Паркинсон, написано през 1817.  Мисля, че е дори и да става дума за развитие на действие, това е по-старо от историческите романи, които имам тук. Това издание е някъде от 80-те, но е фото-копие на оригинала с готините му шрифтове, дори и с рекламите на други издания накрая. А самата книжка е толкова приятна и хубава за четене, че просто не мога да гледам на нея като на учебна литература.

16.Намери книга с твърди корици с подвързия

Диви. Тебеширчета. ftw.

17.Намери синьо-зелена книга

18. Намери книга със звезди
Дето луната, там и звездите (освен ако Нефтохима не си е махнал филтрите)

19.Намери книга, която не е е YA
 "Освобождението на Атлантида" - Алиса Дей - никакво young, само adult си е :D

20.Намери най-дебелата книга, която имаш

700 и мъъънинко отгоре

21.Намери най-тънката
Едва 41 странички

22.Намери книга с много гледни точки

Искам чаптъри от Нико. И искам да свърша тази поредица, но не искам. Поне вече се задава Асгардската сага.

23.Намери блестяща книга/лъскава

Мии... това е най-шайнито, което намерих.

24.Намери книга с цветя
Тихо там, туй детелинките са си съвсем легитимни цветя.

И сега се предполага да тагвам хора, ама не се сещам за другарче, още повече блог-другарче. Тъй че, ако просто видейки това ви се разтупка сърчицето и ви засърбят ръчичките, както беше моят случай - чувствайте се повече от свободни да изтърбушите цялата си библиотека и да я снимате по съответните правила :D

А да, щях да забравя - трябва да благодаря за любезното съдействие на шала си с жирафи, който осигури фон, и на триножника от детско меню на МакДоналдс. Без вас нямаше да е същото.