[book review] "Скелетът в часовника" - Джон Диксън Кар

 

Заглавие: "Скелетът в часовника"

Автор: Джон Диксън Кар

Поредица: Хенри Меривейл #18

Издателство: Труд

Жанр: криминален

Топчеста оценка: 1 звезда

Младият капитан Мартин Дрейк е прекарал години в това да търси девойка, с която се е видял само веднъж, твърдо убеден, че тя е голямата му любов. Когато съдбата най-накрая ги събира обаче, им е подготвила още много изненади. Той бива въвлечен в разследване на двадесетгодишно убийство, в лов на призраци в изоставен затвор, в който са се извършвали екзекуции и една странна, пакостлива надпревара между избухливи и чепати старци - бабата на възлюбената му и колоритният детектив сър Хенри Меривейл.

Плача.

Не мога направо. Чувствам се предадена от герой, по-точно автор от детството ми. Знам, че ви го опявам във всяко ревю на книга на Джон Диксън Кар през последната година. Обещавам, ако си причиня читателския мазохизъм да прочета  и последната негова книга, която си купих, да не мрънкам за това, а само за неща, свързани със сюжета и представянето.

Но нека и сега да се върнем към настоящата история в "Скелетът в часовника". Както и предните книги на Кар, тя започна почти подмамващо, успокоително добре - та да те накара да си помислиш - "Ето, най-накрая случих! Ето затова съм харесвала книгите му!". В първите глави ни се представя едно късно парти, пропито с леко декадентска атмосфера, участниците на което се уговарят да отидат да проверят теориите си за живота след смъртта. За целта нашите герои планират посещение в изоставен затвор, в който навремето са извършвани екзекуции - къде другаде, ако не там, изтерзаните души биха оставили своя отпечатък?

Но после? После следват 120 страници от нещо, което трябва да мине за комедия и любовна история. Представете си сюжет, заимстван от Удхаус, само че злите лели са заместени с баби, и последователят на моя любим хуморист бъкел не разбира от човешки, остави романтични, взаимоотношения. Плачевни герои, толкова зле изградени, че дори не ми стигна силата да не ги харесам, поставени в абсурдни ситуации, обвързани с някаква логорея, неносеща никаква информация, която трябва да мине за диалог.  Мартин и Джени бяха откровено глупави персонажи, и по отношение на собствената си, любовна история, и колкото се отнася до случаите, които разследваше Меривейл.

Чак някъде по средата на книгата всъщност намесваме отново тези две сюжетни линии, заради които "Скелетът в часовника" се кичи с гръмки названия като "мистерия" или "криминален роман".  Както споменах, това е убийството на провинциален благородник, станало преди десетилетия, но разбунено отново - явно заради стар часовник - шкаф, зад чиято витрина има поставен човешки скелет. А към него се добавя и естествено, мистерията на стария затвор. Всичко обаче е представено  повърхностно и нелогично и силно обезкуражаваше всяко зародило се у мен желание да положа някакви усилия като читател в следене на уликии и размисли върху престъпленията. А за да бъдат нещата още по-неприятни за четене, тук станах свидетел на една от най-бруталните злоупотреби със скоби през читателския си живот - поне в такава степен това го нямаше в предните книги на Джон Диксън Кар, които четох.

Допълнително сол в раната слагаше и фактът, че както си пролича и в началото... завързките на загадките всъщност съдържаха тонове потенциал. Който може би щеше да бъде развит поне донякъде в по-голяма степен, ако го нямаше това разтягане на локуми. Можеше да имаме гневни духове на екзекутирани престъпници. Можеше да имаме още скелети по шкафовете, реални и метафорични. Можеше да се нагнети една хубава атмосфера, или ако не друго, поне по по-адекватен начин да се свържат събитията там с активното разследване. А накрая имахме един незадоволителен за мен финал, изпълнен с абсурден екшън и нефелни хумористични опити.                                

Все пак, в защита на "Скелетът в часовника".... Ще е несправедливо да кажа, че това бе най-лошата книга, сред тези, които прочетох / препрочетох през 2020 ("Убийство в зоопарка" и "Чумавият двор" - ревю тук; "Девет грешни отговора" - ревю тук) . Просто, както се видя, недоволството ми се натрупа малко и ескалира. Но честно мога да заявя, че тази книга ме разочарова.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

За вършене и свършено - Април