[book review] "Мегре и човекът на пейката" - Жорж Сименон

 

 

Заглавие: "Мегре и човекът на пейката"

Автор: Жорж Сименон

Поредица: Библиотека Галактика

Издателство: Георги Бакалов

Жанр: крими, драма, ежедневие

Топчеста оценка: 3 звезди

Небезизвестният инспектор Мегре се наема с наглед банален случай - в тъмна уличка е убит мъж. На пръв поглед около него няма нищо особено - освен може би ярките обувки. Но привидно скучния случай няма да спре инспектор Мегре, нито пък екипът му да си свърши работата и да открие не само извършителя, но и причините за престъплението. И колкото повече те проучват живота на Човека с жълтите обувки, толкова по-сложен и оплетен се разкрива вътрешния свят на мнозина от замесените.

Когато става дума за тези малки стари книжки, веднъж чета предговора от редакторския екип, друг път не. Понякога мога да намеря там толкова точни определения на чувствата, които даден автор поражда у мен, друг път се загубвам сред пасажите, породени от времето, когато книгата е излизала на пазара – и чиято цел е преди всичко да убеди пазара, че тази книга има място там, и че отговаря на съответните философски нужди. Мда… В случая обаче става дума за преразказаната случка с младия Жорж Сименон и как той поставя начало на едно ново течение в криминалния жанр, което бяга от клишето и сензационността.

И наистина, “Мегре и човекът от пейката” се различава коренно от другите детективски истории, които четох напоследък. Между другото, 2020 в крайна сметка ми се оказа година за класически детективи, в компанията на Джон Диксън Кар, Агата Кристи, Артър Конан Дойл и сега Жорж Сименон. Но последният, поне с тази история, се различава, че не поставя някакво шокиращо, невъзможно престъпление, не търси наистина да провокира читателя да дири улики и да сочи обвиняващо.  Всъщност, това бе най-реалистично представеният криминален случай, на който съм попадала от доста време. В разследването са ангажирани, както и се полага, всички нива на полицейския екип, задачите са разпределени, всяка улика и заподозрян се разследват спокойно и методично,  действията им се съгласуват помежду им и с висшестоящите. А на финала, убиецът е абсолютно логичен от гледна точка на следствието, и напълно изненадващ за читателя на криминални романи, вторачил се както обикновено в подхвърляното му от текста.

А подтиквани от  тази... почти съвсем гладко смазана полицейска машина, само тук-таме леко потракваща и подрънкваща, на убийството като фон, пред читателя почват да се разкриват други детайли и събития. Дори повече "злободневни и банални" от самото убийство, те са причината да се стигне до тези престъпления. Жорж Сименон наистина изкусно предава у всички герои умората и притъпеността на сетивата, до които довеждат потисканите с години желания и пориви, а накрая - и този така нещастно прилючил бунт към свободата. Впечатлих се от това колко човечно пише за това автора, как взима малкия детайл - впечатляващите жълти обувки още от началото, първата подсказка, че нещо не е съвсем както трябва; една лула; един обяд или една кутия сладкиши, за да изрази тези нюанси и връзки между героите.

Но все пак, както може би сте забелязали, оценката ми за "Човекът на пейката" е средна. Признавам си, че книгата не можа да ме развълнува и увлече така, както исках. Но това не е целта на тази книга, това бе роман за меланхолията, за изгубеното време, може би за неправилно преценените шансове. Може би просто още не съм дорасла за такава вълна четива, но днес със сигурност бях по-благосклонна към Жорж Сименон, отколкото бях към неговото "Жълто куче" в гимназията.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

За вършене и свършено - Април