[book review] "Да събудим мъртвите" - Джон Диксън Кар

 


 

Заглавие: "Да събудим мъртвите"

Автор: Джон Диксън Кар

Поредица: Гидеон Фел

Издателство: Труд

Жанр: криминален, мистерия

Топчеста оценка: 3 звезди

Кристофър Кент е богаташко синче, свикнало да разчита на името и парите си. Сега обаче е на косъм да спечели облог, че може да се справи именно без тях. Нещата се сриват главоломно в последния момент, когато, в опит да си измъкне безплатна закуска, той се оказва замесен в убийство. И то не на кого да е, а на съпругата на собствения му братовчед и приятел… който също е бил удушен само преди две седмици. И макар Кристофър да може лесно да докаже алибито си, скоро всеки в малката им група се споглежда с подозрение, а единственият, който може да посочи истинския виновни, се оказва д-р Гидиън Фел.

Хм.

Добре.

Както завършва книгата:

„-….Хубава работа… Как така… На какво ви прилича това?

Доктор Фел си свали очилата и се усмихна:

-На мен ми прилича на криминален роман.“

И наистина! Особено на фона на фиаското с последните книги на Джон Диксън Кар, които четох, „Да събудим мъртвите“ наистина най-много се приближава до това да е типа криминален роман, който да прочета с известно удоволствие.

Случаят започва с наистина чудесна завръзка – нещо, от което се научих вече да се пазя в романите на Кар, за да не си вдигна високо летвата на очакванията. Но да, признавам му го – успява по интересен начин да заплете историите в книгите си, и да задърпа читателите да четат по-нататък. Но за разлика от хаотичните смесици от недомислено преплетени случаи и факти, свръхестествени подмятания с прахосан потенциал и слаби любовни напъни… тук всичко бе много по-добре подредено и фокусирано.

Най-големият плюс на „Да събудим мъртвите“ е, че се съсредоточва именно върху един случай – този на убийството на съпрузите Кент. Разследването върви последователно и логично – не знам дали да отдам това на предположението, че д-р Фел е по-добър детектив от останалите персонажи на Кар. Но и самото поведение на героите е по-адекватно от това, на което случвах досега. Това категорично не бе най-умелото изграждане на прикрития образ на femme fatale, което съм виждала, но определено бе по-добро. Предлагат ни се факти, улики и теории, които наистина да стимулират мисленето и интереса.

Всъщност имам дори да си призная един грях спрямо писателя: когато, докато четях, зададох именно един от правилните въпроси – как така човек, прекарал живота си в провинцията, ще сравни костюм с ливрея на конкретен, дори не най-престижен хотел – аз отметнах този факт с раздразнение и го отдадох на авторова грешка и недомисляне.

Но факт е, че тези улики наистина присъстват в текста, и са много по-добре подплатени от трошичките, които авторът разпиляваше из предните книги. Тук Кар успява дори да включи и факти и детайли от началото на книгата, които не очаквах да намерят място, с което вече ме впечатли. Дори накрая останах сравнително доволна от разкриването на убиеца – може би не от мотивите, но като цяло се съгласих с финала.

В „Да събудим мъртвите“ също има намек за романтика, тук в лицето на главния ни заблуден герой Кристофър Кент и негова дългогодишна позната, която също се оказва в групичката заподозрени. Ако тя бе оставена да избуи, както например в „Скелетът в часовника“ (ревю ТУК), нямам съмнения, че резултатът щеше да е плачевен, но за щастие, тук всичко това остава встрани. Книгата си остава в руслото на криминалния сюжет и странните диалози тук-там, които трябва да минат за флирт, не успяват да го разплискат.

Ако на финала Кар ме беше изненадал по-приятно с мотивите на убиеца, може би дори щях щедро да закръгля оценката си на 4. Но смея да кажа, че ще се разделя с този автор в, ако не добри, то поне помирени отношения. Ако обаче гладът ми за криминални истории продължи да ме държи, ще продължа сигурно или с експерименталните кино-книги на Акунин - надявам се те да не помрачат топлите ми спомени от случаите на младия Фандорин! - или ще продължа да проучвам новоткрития си интерес към Агата Кристи.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

За вършене и свършено - Април