[book review] "Девет грешни отговора" - Джон Диксън Кар

 

 Заглавие: "Девет грешни отговора"

Автор: Джон Диксън Кар

Жанр: крими, мистерия

Издателство: Труд

Топчеста оценка: 2 звезди

За младия Бил Доусън, Америка се е оказала далеч не така гостоприемна, както се е надявал. Той има само 16 цента в джоба си, когато съдбата го среща с друг негов сънародник. Той му предлага странна, но изкусителна сделка - срещу 10 000 долара, Бил трябва да се върне в Лондон, да се представи за Лари и да живее 6 месеца под опеката на чичо му, който не е виждал племеника си от почти две десетилетия. Въпреки че е предупреден за лошия характер на чичо Гей, Бил не предполага, че още щом приеме задачата, животът му ще бъде в опасност.

Въздъх. Разочарована съм и ми е много кофти от този факт, защото свързвам името на автора с много хубави моменти от детството си. Но в по-зряла (е, не чак зряла, но 10-15 години по-късно) повторната ми среща с Джон Диксън Кар далеч не минава така добре, както се надявах.

"Девет грешни отговора", въпреки че имаше предпоставки за много завладяващо и заплетено крими, ги пропиля за мен с ненужен екшън и диалози за сметка на малко развитие на героите, много случайни срещи и незадоволителни женски персонажи. Не можах да се насладя на книгата, дори при условие, че я взех с идеята за наистина леко, непретенциозно крими - не очаквах дълбока мистерия или психологически трилър, нещо като еквивалент на исторически любовен роман.

Все пак най-напред да си кажем хубавите неща. Не се сещам за книга, която съм чела, и която да няма поне няколко достойнства. Тук мисля, че едно от най-големите е видимото желание на автора да се забавлява и да комуникира с читателя. Романът неслучайно е кръстен "Девет грешни отговора" - сред страниците ви очакват девет бележки под линия, с които Кар оставя подсказки кои са тези грешни отговори на въпросите, евентулно изникнали в съзнанието на читателя и го подтиква да тръгне да мисли в съвсем друга посока. Същевременно успява да заиграе така думите, че понякога тези искрени предупреждения всъщност да се окажат дори по-объркващи.

Основата на мистерията беше страхотна. Много се зарибих по историята за злия манипулативен чичо, по някаква причина направил основна цел да направи живота на едно дете истински ад. Главният герой - Бил, беше симпатичен, чудесен протагонист за такава кримка, и Кар наистина бе успял да го поразвие в краткия обем на книгата.  Очаквах с нетърпение сблъсъка между двамата и надиграването между тях. Дори не бих имала нищо против от финалното разкритие, стига да не беше базирано толкова на финансова изгода, а повече на отмъщение.

Плюсовете за мен обаче се изчерпват с гореизброеното. След симпатична и динамична завръзка, която запраща Бил на самолета за Англия, нещата свърнаха в посока, която не ми се понрави. Множество случайни срещи, излишни герои, които дори не си струва човек да заподозре, и абсурдни ръкопашни схватки, вместо дебненето в мрака, на което се надявах.

Проста случайна среща с отдавна загубената дама на сърцето? Категорично да! Но нещата нататък - не. Особено целият епизод с радиотеатъра. Не само изведнъж цялата дружинка се оказаха първи приятели на Бил Доусън, противно всякаква логика на това, което знаехме за миналото му на летец  и прекараното време в Америка. Освен това, като цяло не виждах особен смисъл от тези сцени, герои и уморителни диалози, освен че Бил се сдругари и с потенциалното гадже на любимата си. Тя пък - Мардж - отначало ми хареса. И тя, и другото момиче в книгата - Джул, съпругата на Лари на пръв поглед ми се сториха интересни или симпатични героини.  Но бързо се разочаровах от повърхностното им представяне. Изобщо - мех. Дори не ми се иска да почвам да говоря за чичото и прислужника му.

Останала ми е една купена книга на Кар. Смятам да прочета и нея, но ако и тя има същия ефект върху мен, след това, поне за няколко години, ще оставя този автор на мира.И "Чумавият двор" и "Убийство в зоопарка" - ревюта ТУК - , които прочетох преди година, се оказаха малко или повече разочароващи за мен, но "Девет грешни отговора" не оправда очакванията ми в най-голяма степен. Виждам донякъде нещата, които са направили тези романи така привлекателни за мен преди години, но на този етап сякаш не ми достига. Предпочитам да си остана с хубавите училищни спомени, когато всяка събота ходех до градската библиотека с една огромна и тежка чанта книги, сред които Джон Диксън Кар често намираше своето място.