[book review] "Приключение в Долната земя. Коледари срещу хали." - Елена Павлова

 

Заглавие: "Приключение в Долната земя. Коледари срещу хали"

Автор: Елена Павлова

Жанр: детски, фентъзи, приключенски

Издателство: Софтпрес

Топчеста оценка: 5 звезди

Както всяка година, братовчедите Калинка и Лъчко се отправят с майките си към Коледун махала, за да прекарат празниците. Те с нетърпение предвкусват всичко, което ги очаква – бабините манджи, домашния уют, и не на последно място – семейните традиции по коледуване. Вместо обаче да се отдадат на хапване на мекички на корем, братовчедите се оказват забъркани в стара вражда (и не само) между двата рода Дяволашки и Долноземски... която ги запраща в Долната земя! Там хали гърмят в небесата, а изненадите ги дебнат зад всеки ъгъл... и дори в огледалото!

Разбираемо, исках да пусна това ревю през декември. Първо исках да е готово за 16 декември, защото тогава, като част от Коледния календар, бе денят за неромантични коледни книги (бтв - една стара, но все така хубава селекция имам ТУК ) . За да не разваля изненадата за другарчета, в чиито коледен подарък обаче реших да отложа за след празника...  После работата got in the way...  Но хей, четох книгата през лятото, което показва, че е подходяща за всеки сезон!

Тайният дядо Коледа в мое лице донесе на Теди ето това.

 

Още щом отгърнем първите страници на "Коледари срещу хали" ни посреща едно добре разлистило се и много полезно родословно дърво, което ни запознава поименно и пофизиономийно с главните ни герои. В първия момент имената много ме изненадаха, но след това от страница на страница им се кефех все повече. С илюстрациите на Гергана Грънчарова пък си беше любов от първия момент, когато погледнах чипоносите муцунки на героите.

Но преди да се спуснем в Долната земя, нека се повъртим още малко на Горната. Признавам си, че аз съм градско дете. Никога не съм прекарвала ваканции и празници на село, и нямам особено желание да го правя и днес. Но има нещо неописуемо и специално в това да си у баба и дядо, където и да е това. "Коледари срещу хали" улавя безпогрешно това чувство за уют, за топлина, винаги гарнирано с нещо топличко и нещо вкусно; чувството за сигурност и безопасност, и липса на необходимост да броиш калориите в пържените закуски. Има и го този странно контролиран хаос, който се получава, когато се съберат много роднини, и взаимоотношенията между тях. Имам основателни подозрения, че целевата читателска група не би се заинтересувала много, но ме кефеше как зад всичко това, съвсем деликатно, но много истински изобразени, прозират комплексните връзки между семейство и приятели. Да, още от заглавието става ясно, че "Коледари срещу хали" ще пренесе на страниците си коледарските традиции - и книгата го прави по изключително ненатрапчив и балансиран начин. Всъщност, успява да подклади интереса към песните и обичаите по всеки възможен начин - включително и класическия психологически трик "На теб не ти е разрешено да правиш това", на което ние, читателите, напълно на страната на Калинка, отговаряме с горещо желание да знаем и да правим всичко!  Но за мен не по-малко ценни бяха отношенията -в семейството, между поколенията и с другите - и то не само в светлината на традициите.

Коледните перипетии на Калинка и Лъчко обаче може и да се заплитат в нашия свят, но се разгръщат в Долната земя. Ами че да, в заглавието си е! Ако обичам нещо повече от хубаво изградени фантастични светове... то това са фентъзи технологиите и историята - в случая не алтернативна, а просто паралелна. Влюбих се в Долната земя и във всяко малко късче информация, което ни подсказваше колко е богата и обширна и как се е развивала. И всичко звучи толкова естествено, че няма как да не приемеш, че небето опира и го кръстосват смели неболази. Научнофантастичните аспекти на Долната земя бяха толкова изкусно уточнени - като например забраната за огън, за да не се хаби жизненоважния кислород. А халите бяха прекрасни и страховити, и реални и митични - и техните електроцентрали бяха черешката на тортата на този магичен свят (И някак определено се чувствах по-добре по отношение на тях, отколкото за впрегнатите да правят ток Пикачута. ) Изобщо Долната земя бе толкова богата и жива, колкото и традициите, които ни посрещнаха на Горната. Да, все не ми достигаше и исках да знам още и още за нея! Но ме утешава перспективата, че "Коледари срещу хали" е само първа от много истории в този паралелен свят.

Естествено, тази Долна земя е просто фон за приключенията на Калинка, Лъчко и Гъдьо. Не съм толкова лоша и няма да ви издам в какво се състоят те, но бъдещето на света зависи от успеха на тяхната мисия! Защо и как - оставям да вас да разберете. А на края на книгата ще ви чака още едно важно решение, което бе абсолютно гениално и което ми обясни едни акцентирани моменти от първите глави... Само едно нещо там не разбрах - как така досега някой не се е сетил да предлага тази книга в комплект със зарчета за разказване на истории!

Изобщо, "Коледари срещу хали" беше чудесна книга, от тия, които ти лягат на сърцето. Не ми обръщайте внимание, че тук ви приказвах и за семейни традиции и за фентъзи технологии - това бе преди всичко едно весело, нестихващо приключение. Не пропускайте и вие да се впуснете в него, независимо от това на колко години сте или какъв сезон е.

П.П. Докато с трепет очаквах следваща книга за тази Долна Земя, на пазара този декември излезе "Асен и пътешествениците в 100 Българии". Това бе колаборацията, която дори не знаех, че искам - защото за тази книга Елена Павлова обединява сили с Цвета Петрова. Тук сюжетът прескача между различни паралелни действителности, а творби на илюстраторката почти със сигурност сте виждали под псевдонима ѝ Clementine Petrova. Впечатли ме още щом за първи път видях нейни рисунки, а с интерпретациите ѝ на митични и фолклорни същества ме спечели окончателно. Още не съм имала възможност да видя резултата от съвместната им работа, но няма как да не е впечатляваща!