[book review]Да опитомиш планинец/Taming the Scotsman

Заглавие: "Да опитомиш планинец"
Автор: Кинли МакГрегър
Поредица:Братството/МакАлистър #4

Бележка: спечелих книгата от конкурс, организиран във форума на издателство Тиара Букс, за което благодаря

Предпрочитно:
"Да опитомиш планинец" е четвърта подред книга, преди която в поредицата са "Господар на желанието", "Покоряването на шотландеца"  и "Роден в грях". Вече свикнах да посягам към книгите от тази серия с трепет и дори известен уплах, защото от книга до книга впечатленията ми бяха ту в една от двете крайности, ту някъде по средата и нямаше как да съм сигурна какво ме очаква в следващата.

Историята:
Приказливата и свободолюбива Нора решава да вземе съдбата си в свои ръце и да избегне нежелан брак. За целта обаче ѝ трябва ескорт, за да достигне необезпокоявана до леля си, Елионор Аквитанска, която ще я защити. Трябва ѝ някой силен, някой, от когото всички се страхуват, но същевременно е достатъчно галантен и честен рицар, с когото да се чувства сигурна.
Изборът ѝ пада на Юън МакАлистър.
Преследван от трагичните последствия на една своя отдавнашна постъпка, Юън се е оттеглил от братята си и от света. Но когато млада девойка - която май не е съвсем наред с главата, съдейки по някои нейни твърдения - нахлува в пещерата, която той нарича дом, Юън просто не може да я остави да скита сама.

Следпрочитно:
"Да опитомиш планинец" не започна така силно както "Роден в грях". Докато началото на книгата на Син ме заплени от раз, то при сцената, в която Нора точи лиги по Юън още от първите страници, по-скоро въздъхнах. Но след това историята започна да се развива шеметно и се оказа много по-разчупен от този на предишните книги. Може би ако тръгна да броя сюжетните линии и героите, няма да е така, но субективно чувството бе точно такова - "Да опитомиш планинец" ми се стори много по-пъстра и по-динамична от предшествениците си. Тук също както в "Покоряването на шотландеца" присъстваше мотивът за пътуването, но сега тази карта бе изиграна много по-добре. Не просто самите събития бяха по-интересни и по-добре представени, но и ако погледнем на това метафорично - ако изобщо върви да говорим за метафори в любовни романи от този тип - по своя път Нора и Юън научиха и осъзнаха много повече неща, отколкото Маги и Брейдън. В това отношение най-голямата победа за мен бе промяната у Юън в отношението му към починалия му брат и към него самия. Киърън бе избрал лесния път, оставяйки цялото си семейство, и най-вече Юън, да носи огромна тежест на плещите си. Когато най-накрая Юън се отърси от нея, наистина бе друг човек. По отношение на семейната история на МакАлистър, ще спомена само, че книгата завършва с едно наистина грандиозно разкритие, и нямам търпение да видя как ще се развие то.
Пъстротата на книгата се дължеше и на многобройните други герои, които се намесваха. Някои от тях, за мое голямо съжаление, определено няма да видим в другите книги, но затова пък някои със сигурност ще видим :D Напрежението между Локлан и Катарина определено ще трябва да намери отдушник, а Пейгън бе мрачен и изключителни интригуващ герой, за когото поне аз копнея да узная повече.
Все пак, Юън не успя да детронира Син от първото място в тази поредица. По-малкият брат несъмнено бе интересен персонаж и особено в някои моменти нямаше как да не го обичаш. Но много ме издразни отношението му към уредения брак на Нора - "Щом така са казали, значи ще се омъжиш за него". "Щом той те обича, значи трябва да се омъжиш за него" - без изобщо да взима предвид какво и кого иска Нора. Някой може да изтъкне, че това е очаквано за епохата на романа. Но, две неща - първо, ако ще настояваме за историческа акуратност, първо трябва да махнем от тук полупрозрачните материи и стрийптийз-танците. И второ - докато четем един роман, имаме възможност да се разходим из главата на героите. Не съм и очаквала действията на Юън да го отразят, но все се надявах да срещна едно заблудено "Хм, но Нора май не иска това. Може би трябва..." да се мотае из мислите му.
Затова и "Да опитомиш планинец" не бе приравнен с "Роден в грях", където супер много се кефех на Син и отношението му към Кали. И така, четвъртата книга от Братството получава четири звезди от мен. Нямам търпение да разбера как продължава историята, но ах, защо ли имам чувство, че отговорите на въпросите ми ще са чак в последната?

Title: Taming the Scotsman
Author: Kinley MacGregor
Series: The Brotherhood/MacAllister #4

Note: I won this book from a contest in the fan forum of the publishing house

Pre-read thoughts:
This is the forth novel in the series, preceeded by "Master of desire", "Claiming the highlander" and "Born in sin"  With this series, I never know what to expect - the books so far went from loving it to hating it and when picking the next I always wonder what feelings it will evoke in me.

The Story:
Nora loves her freedom - and freedom of speech too - too much to give it away and marry a man who will make her miserable. So, she decides to run to Eleanor of Aquitane who happens to be her aunt and seek refuge. But she is not foolish - on her way she needs someone to protect her. Someone strong, someone everyone is scared of... but also someone who keeps his word and is a real knight.
And that would be Ewan MacAllister. Plagued by his past and a mistake from years ago, the young man has turned his back to the world. But when a lady - pretty weird, but still a lady - invades what now he calls home, he has no choice - his pride and honour won't let him leave her in danger. And maybe, his heart too...

After-read thoughts:
For me the beginning of Taming the Scotsman wasn't as good as that of Born in sin. Actually, the scenes in the first pages, where Nora was eyeing naked Ewan, more of made me sigh. But, as the story went on, it was becoming more and more dinamic and richer than the previous books. Maybe if I started counting the characters or the subplots in the books, it won't turn so - but in a subjective kind of way Taming the Scotsman was more colourful and fast-paced.
The travel theme was present here just as in Claiming the highlander. However, not only in this novel the adventures of the characters were more interesting to read but if we take the road as a metaphor (yeah, I know it is rather weird talking of metaphors in a book like this. Deal with it) - then Nora and Ewan grew up much more on their way than Maggie and Braden.
The greatest battle won in my opinion is that Ewan changed the way he thought of his brother and of himself. He realised Kieran took the easy way, leaving a heavy burden onto all of his brothers and Ewan was actually strong and worthy of happiness. This realisation changed him and it was great to observe. Talking about the MacAllister family history, the book ends with a HUUGE cliffhanger, and I'm dying to read on.
The supporting characters in the book were a really nice addiction. While obviously we won't see some of them again (sad) there are others whose return I'll be awaiting. And I'm hoping not only for Lochlan and Catarina :D
However, Ewan couldn't outdo his big brother and Sin is keeping first place. It really annoyed me how Ewan was all about returning Nora, because she was told to, and because that guy "loved" her - not apaying any heed to Nora's feelings. I know what you might say - this the spirit of the age and so on. But, two things. First - if we insist in being accurate (in this case, I don't) we should start by excluding the exotic dancing moves. And second - when reading a novel, we have a chance to take a stide in the hero's mind. I wasn't expecting Ewan to go straight away against all customs - but I really needed him to think more of Nora, her feelings and rights.
And this is why Sin wins and the forth book gets four stars.