[book review] Glassford girl part III / Момичето от Гласфорд 3
Title: Glassford Girl III
Author: Jay J. Falconer
Series: Emily Heart Time Jumper #3
Note: I got a review copy from Inkspand
Pre-read thoughts:
As you can see from my reviews for GG part I and GG part II from the beginning it was a fast paced, interesting story, but there was always something not enough for me to give it a maximum rating
The Story:
After an attack that almost took lives, Emily is frantically jumping in time again - but this time only a short distance. Reunited with her friends and love ones, it seems that she is having few peaceful days - but, of course, for Emily this just means no time and space travels and just happens to include as much fight and blood as usual. The young girl is determined as ever to find who and why did this to her. But first she has to work out her current situation and decide who to trust.
After-read thoughts:
Rating's rounded up fro, 4.5 stars. but still I am so glad to finally give a volume of this series a 5 star rating.
It was wonderful for me to observe from the beginning how the story and especially the writing style were changing through the parts. In this piece, the writing was awesome. So much better, if compared to the first part. Solely for it the novel deserved higher rating.
In this part of the Glassford Girl, the story is more centered around Emily's psychic / sixth sense powers, and not her time jumping. Still, it keeps the fast pace of the previous books while giving the feeling of belonging for Emily - not that much having roots somewhere but rather with certain people she can trust. I loved seeing how the group supporting her was getting bigger and how they were keeping it together. Of course, it didn't go withour some misunderstandings, but in the end all was well. Apart from the friends sharing her secret, there were also some strangers willing to give a hand - and this was great, an opposition to all the mean and the evil she encounters.
Derek played a bigger part in here. We readers were able to get in his head, to see things from his point of vue and to understand better his desires and motivations; and also to partake in some of his misadventures. All of this certainly helped build the character. I guess I too warmed up a bit towards him, tho I still keep my opinion from the previous parts - the romance between them just doesn't work for me. I understand it is important - why, given the last chapters, it would seem crucial - for the plot developpment, and 9 times of 10 I am all for all kinds of romance, so I just don't know why I feel this way.
As for the bigger picture - the uncovering of the Emily Heart secret - well, actually it didn't progressed much. I would usually complain about it, BUT in this case it didn't affect the story. There few minor appearences and clues scattered around the book, and with the cliffhanger ending, I strongly hope it was all about building tension and preparing for some serious alien action in the next novel.
Overall, Glassford Girl III bettered her sisters in terms of style, story, character developpment and interactions and even with few personal complaints about it, I am happy to round thing to 5 stars.
Заглавие: Момичето от Гласфорд 3
Автор: Джей Фалконър
Поредица: Емили Харт #3
Бележка: получих копие за ревю от Инкспанд
Предпрочитно:
Както може да видите от ревютата ми за част I и част II, тази поредица още от самото начало бе динамична и интересна, но всеки път нещо и липсваше и не можех да ѝ дам максимална оценка.
Историята:
След мистериозна атака, в която почти не загиват, Емили прави пореден скок напред във времето. Този път обаче пропътува съвсем малко разстояние, и скоро отново се среща с приятелите си. Изглежда, за няколко дни ще ѝ се отдаде да живее нормално - но в нейния свят нормално значи просто да не подскача във времето и пространството. Съвсем нормално си е да влезе в ръкопашна битка или да се измъкне за пореден път от полицията. Ем смята да използва това време, за да научи повече за състоянието си и да се опита да открие кой е зад това... както и да се възползва от всеки миг, прекаран с Дерек.
Следпрочитно:
Въпреки че оценката ми е закръглена от 4.5, все пак много се радвам най-накрая да дам отлична оценка на книга от тази поредица.
Винаги ми става готино, когато виждам как дадена история става по-добра, а третата част на "Момичето от Гласфорд" като стил направо не може да се сравни с първата. Само заради огромния скок в това отношение си струваше да дам по-висока оценка!
В тази част от "Момичето от Гласфорд" в центъра на историята са не толкова способностите на Емили да пътува във времето, колкото шестото ѝ чувство - начините, по които тя се свързва с другите хора и ги разчита. Създава се нещо като връзка между Емили и новооткритите ѝ приятели и съюзници - сега тя не е само едно загубено момиче, лутащо се из времето и пространството. Същевременно обаче се запазва темпото, наложено от първите части. Групата от хора, поддържаща Емили и посветена малко или много в тайната ѝ, започва да наброява все повече души. Естествено, не се размина без някои подозрения и търкания, но накрая всичко се оправи. По пътя си момичето успя да срещне и неколцина пълни непознати, готови да ѝ подадат ръка - детайл, който контрастираше със злото и извратеното, което срещаше у други хора и в крайна сметка придаваше по-скоро положително звучене на историята.
Дерек, гаджето на Емили, играеше основна роля тук. Много сцени бяха предадени от негова гледна точка, успяхме да го опознаем по-добре като характер, като мотивация и желания, а също и да съпреживеем доста. Това определено успя да го накара да изпъкне като герой, и дори и аз поомекнах малко спрямо него. Но чувствата ми към Дерек все пак не се промениха драстично спрямо предишните книги. По принцип в 9 от 10 случая съм върл фен на романса - във всички форми и измерения, но май това е десетият случай. Тук ме отгечаваше, въпреки че не мога да посоча точно защо.
Колкото до по-голямата картина и разкриването на тайните зад експеримента, превърнал Емили в това, което е днес - трябва да призная, че на този фронт не напреднахме много. Обикновено бих мрънкала протяжно заради това, но в този случай сякаш книгата не пострада много. Насъбраха се някои разпръснати факти и самият том завърши доста изненадващо (не съм сигурна дали ми харесва как) - но във всеки случай изглежда всичко това е подготовка за следващата част, където, надявам се, ще ни очаква много екшън с извънземни!
Обобщено, третата част от "Момичето от Гласфорд" надмина сестрите си по всичко - като стил, история и герои. Някои неща не ми харесаха, заради което и отнех половината звезда, но то бе по-скоро лично отношение и с радост закръглям на пет звезди.
Author: Jay J. Falconer
Series: Emily Heart Time Jumper #3
Note: I got a review copy from Inkspand
Pre-read thoughts:
As you can see from my reviews for GG part I and GG part II from the beginning it was a fast paced, interesting story, but there was always something not enough for me to give it a maximum rating
The Story:
After an attack that almost took lives, Emily is frantically jumping in time again - but this time only a short distance. Reunited with her friends and love ones, it seems that she is having few peaceful days - but, of course, for Emily this just means no time and space travels and just happens to include as much fight and blood as usual. The young girl is determined as ever to find who and why did this to her. But first she has to work out her current situation and decide who to trust.
After-read thoughts:
Rating's rounded up fro, 4.5 stars. but still I am so glad to finally give a volume of this series a 5 star rating.
It was wonderful for me to observe from the beginning how the story and especially the writing style were changing through the parts. In this piece, the writing was awesome. So much better, if compared to the first part. Solely for it the novel deserved higher rating.
In this part of the Glassford Girl, the story is more centered around Emily's psychic / sixth sense powers, and not her time jumping. Still, it keeps the fast pace of the previous books while giving the feeling of belonging for Emily - not that much having roots somewhere but rather with certain people she can trust. I loved seeing how the group supporting her was getting bigger and how they were keeping it together. Of course, it didn't go withour some misunderstandings, but in the end all was well. Apart from the friends sharing her secret, there were also some strangers willing to give a hand - and this was great, an opposition to all the mean and the evil she encounters.
Derek played a bigger part in here. We readers were able to get in his head, to see things from his point of vue and to understand better his desires and motivations; and also to partake in some of his misadventures. All of this certainly helped build the character. I guess I too warmed up a bit towards him, tho I still keep my opinion from the previous parts - the romance between them just doesn't work for me. I understand it is important - why, given the last chapters, it would seem crucial - for the plot developpment, and 9 times of 10 I am all for all kinds of romance, so I just don't know why I feel this way.
As for the bigger picture - the uncovering of the Emily Heart secret - well, actually it didn't progressed much. I would usually complain about it, BUT in this case it didn't affect the story. There few minor appearences and clues scattered around the book, and with the cliffhanger ending, I strongly hope it was all about building tension and preparing for some serious alien action in the next novel.
Overall, Glassford Girl III bettered her sisters in terms of style, story, character developpment and interactions and even with few personal complaints about it, I am happy to round thing to 5 stars.
Заглавие: Момичето от Гласфорд 3
Автор: Джей Фалконър
Поредица: Емили Харт #3
Бележка: получих копие за ревю от Инкспанд
Предпрочитно:
Както може да видите от ревютата ми за част I и част II, тази поредица още от самото начало бе динамична и интересна, но всеки път нещо и липсваше и не можех да ѝ дам максимална оценка.
Историята:
След мистериозна атака, в която почти не загиват, Емили прави пореден скок напред във времето. Този път обаче пропътува съвсем малко разстояние, и скоро отново се среща с приятелите си. Изглежда, за няколко дни ще ѝ се отдаде да живее нормално - но в нейния свят нормално значи просто да не подскача във времето и пространството. Съвсем нормално си е да влезе в ръкопашна битка или да се измъкне за пореден път от полицията. Ем смята да използва това време, за да научи повече за състоянието си и да се опита да открие кой е зад това... както и да се възползва от всеки миг, прекаран с Дерек.
Следпрочитно:
Въпреки че оценката ми е закръглена от 4.5, все пак много се радвам най-накрая да дам отлична оценка на книга от тази поредица.
Винаги ми става готино, когато виждам как дадена история става по-добра, а третата част на "Момичето от Гласфорд" като стил направо не може да се сравни с първата. Само заради огромния скок в това отношение си струваше да дам по-висока оценка!
В тази част от "Момичето от Гласфорд" в центъра на историята са не толкова способностите на Емили да пътува във времето, колкото шестото ѝ чувство - начините, по които тя се свързва с другите хора и ги разчита. Създава се нещо като връзка между Емили и новооткритите ѝ приятели и съюзници - сега тя не е само едно загубено момиче, лутащо се из времето и пространството. Същевременно обаче се запазва темпото, наложено от първите части. Групата от хора, поддържаща Емили и посветена малко или много в тайната ѝ, започва да наброява все повече души. Естествено, не се размина без някои подозрения и търкания, но накрая всичко се оправи. По пътя си момичето успя да срещне и неколцина пълни непознати, готови да ѝ подадат ръка - детайл, който контрастираше със злото и извратеното, което срещаше у други хора и в крайна сметка придаваше по-скоро положително звучене на историята.
Дерек, гаджето на Емили, играеше основна роля тук. Много сцени бяха предадени от негова гледна точка, успяхме да го опознаем по-добре като характер, като мотивация и желания, а също и да съпреживеем доста. Това определено успя да го накара да изпъкне като герой, и дори и аз поомекнах малко спрямо него. Но чувствата ми към Дерек все пак не се промениха драстично спрямо предишните книги. По принцип в 9 от 10 случая съм върл фен на романса - във всички форми и измерения, но май това е десетият случай. Тук ме отгечаваше, въпреки че не мога да посоча точно защо.
Колкото до по-голямата картина и разкриването на тайните зад експеримента, превърнал Емили в това, което е днес - трябва да призная, че на този фронт не напреднахме много. Обикновено бих мрънкала протяжно заради това, но в този случай сякаш книгата не пострада много. Насъбраха се някои разпръснати факти и самият том завърши доста изненадващо (не съм сигурна дали ми харесва как) - но във всеки случай изглежда всичко това е подготовка за следващата част, където, надявам се, ще ни очаква много екшън с извънземни!
Обобщено, третата част от "Момичето от Гласфорд" надмина сестрите си по всичко - като стил, история и герои. Някои неща не ми харесаха, заради което и отнех половината звезда, но то бе по-скоро лично отношение и с радост закръглям на пет звезди.
Коментари
Публикуване на коментар