[book review] Wantin/Копнеж
Автор: Трут Девоар *
Поредица: Копнеж/Талия Джейкъбс #1
Бележка: копие за ревю от Инкспанд
*Къса ми се сърцето да напиша името като английската транскрипция с кирилица, затова в името на благозвучието, нека приемем по... френско произношение.
Предпрочитно:
В Инкспанд тази книга привличаше погледа ми от доста време, най-вече заради корицата, но и отзивите там бяха нелоши. Когато ми я предложиха, с радост приех, още повече, че прочетох първите глави, налични в Гудрийдс, и наистина звучеше обещаващо.
Историята:
Малката Талия обикаля света с родителите си и съдбата я отвежда на Хаити, където се омайва от местните обичаи и магия, и може би среща първата си любов. Но на това щастие бързо е сложен край, когато родителите ѝ загиват и тя отива да живее в Австралия при чичо си и леля си.
Малкото момиченце пораства и става жена, която поема на пътуване към себе си, миналото си, и любовта.
Следпрочитно:
Наистина, ама наистина исках да харесам тази книга.
За целите на ревюто, разделих условно историята на три части - първата, докато Талия навършва пълнолетие и получава завещанието на родителите си, втората - докато не решава да потърси корените си, и трета - от тази точка до края.
"Копнеж" започна доста добре. Първата глава стоеше самостоятелна и беше може би малко шокираща с любовните си сцени, но пък запалваше любопитство кой е точно любимият на Талия. След това линията се прехвърля в началото на историята през детството на Талия. Това със сигурност бяха любимите ми глави, изпълнени с прекрасна атмосфера и обещаващи магическия реализъм да се разгърне по-нататък. Малката Талия много ми хареса и изгарях от нетърпение да видя какво ще излезе от вуду магиите и тайнственото момченце, с което тя се запознава; а всичко това се разиграваше на пищния фон на Хаити и после Австралия.
Но Талия порасна и я намразих.
Съжалявам, но дори и като се напъвам не мога да се сетя за друг герой, при това уж протагонист, към когото да съм изпитвала такава дълбока ненавист и раздразнение. През цялата втора част Талия се държеше като разглезена тийнейджърка, като това е просто най-мекото определение, иначе ще се наложи да ползвам звездички. Под претекста да бъде самостоятелна и да отстоява мнението си, тя бе студена, груба и потайна без причина. Десетки пъти ми се искаше да ѝ ударя един шамар, задето бе просто ужасна с хора, на които наистина им пукаше за нея. Но не, изглежда е недопустимо да се интересуваш от миналото или от това как си изкарва прехраната момичето, с което се виждаш от две години, например. Но моля ви се, къде отиде личната свобода! Недоверието ѝ към всички бе направо обидно. Същевременно ме изуми колко малко се интересуваше понякога от неща и хора, пряко свързани с Талия - например, когато получавайки завещанието на родителите си, твърдеше, че доскоро дори не е знаела фамилията им. Е защо, за бога? Нито бе малка, когато починаха; нито бе в неведение, че я отглеждат леля ѝ и чичо ѝ. Утф? Дори и когато не харесвах партньорите ѝ (дори любовници в повечето случаи не си струва да ги нарека), а още повече - когато ги харесвах - не одобрявах държанието ѝ.
Опитах се да разбера Талия. Наистина.Харесват ми самостоятелните момичета, а щом иска да живее без обвързване - окей. На едно място почти успя да се оправдае пред мен, но що годе сносното ѝ обяснение бе провалено само няколко реда по-късно, когато Талия просто се разврещя "да я оставят на мира" и отиде да си легне "защото не я ебавало".
Да, знам. Зряло държание.
Глава след глава бях свидетел на лицемерието ѝ.Обвиняваше родителите си, че обикалят света, само за да харчат пари и да зяпат, но направи абсолютно същото. На гаджето си от години отказваше дори и най-базисна информация за себе си, но си изпя съкровените спомени на пича, с когото преспа няколко часа, след като се бяха срещнали.
И глава след глава съдене на другите. Приказката за сламката и гредата я знаете.
Ох, мога да продължавам още километри. Но мисля, че наистина вече показах, че нещата между мен и този главен герой не проработиха. В края на втората част не ми пукаше ни най-малко за Талия. Отгоре на всичко историята продължаваше да върви без посока, без никаква връзка с интересните събития от началото, а обещаните в анотацията нотки на магия бяха толкова слабо загатнати, че общо взето ги нямаше.
Последната част всъщност бе по-добре, въпреки че почти се разплаках от смях, когато Талия се обяви за "мъченица". Въпреки това, имаше някакви зачатъци, че започва да израства. Може би едни по-положителни глави в тази част бяха тези с Лена, защото Талия се научи да уважава дори и неща, които не споделя. Но в края на книгата все още бе твърде далеч от определението за приятен или дори поносим герой.
Накратко, в тази книга ми харесаха единствено посещенията в различни страни, и описаните различни култури, изкуства и начини на живот. Стилът на авторката беше лесен и приятен за четене. Имах, както стана ясно, огромен проблем с героите, с липсата на сюжетна линия и нещо, около което да центрирам историята, и надеждите ми за нещо свръхестествено бяха излъгани. Беше разочароващо и че така и не обяснихме случващото се в първата глава. Може би това се случва в следващите книги от трилогията, но на този етап това ми остави усещането за зле изпълнен трик, който да шокира в началото и да привлече вниманието.
Може би щеше да е по-добре, ако трите книги бяха събрани в един том. Така или иначе първата не беше особено дълга. Както изтъкнах, към края Талия наистина започна да се държи по-зряло, и искрено се надявам да продължи да се развива. Ако човек прочете цялата ѝ история като едно цяло, може и да успее да оцени израстването ѝ. Но сега, като читател, нямам абсолютно никакво желание да продължа с поредицата.
Предполагам, мога да препоръчам книгата на любители на пътуванията без посока, книги за откриване на себе си и фенове на ню адълт еротиката. Дали ще харесаш един герой или не е субективно, но наистина не разбирам хората, които биха харесали Талия Джейкъбс.
Title: Wantin
Author:Truth Devour
Series:Wantin/Talia Jacobs #1
Note: I received a review copy from Inkspand in exchange of my honest review
Pre-read thoughts:
I was eyeing this book on Inkspand for some time, mostly because I loved the cover designs, but the reviews were quite positive too. When I was offered to read it, I checked the first chapters on GR too, and it sounded promising indeed.
The Story:
Little Talia travels the world with her parents and ends up in Haiti, where she finds a world of mystery and maybe her first love. Byt the death of her mom and dad puts an end to this happiness, and she must go live with her aunt and uncle in Australia.
The little girl grows up and embarks on a journy to find herself, her past, and her love.
After-read thoughts:
I really, really wanted to like this book.
For review purposes, I'll divide the story into three parts - first, till Talia became of age and receive her parents' will, second - until she decided to trace out her roots, and last - from this point till the end of the novel.
Wantin started quite good. The first chapter may be shoking for some people, but for me, it just left me curious who was the person she was interacting with. It went on following the childhood of our main character, Talia, which was my favourite part of the book. Those first chapters had beautiful atmosphere and a great promise for magical realism. I loved little Talia and this part left me eager to know how things will progress with the voodoo and the mystery boy and with beautiful images in my mind of Haiti and Australia.
And then Talia grew up and I hated her. I am sorry to say, but I can't even recall when last I disliked so much a book character, and one that is supposed to be the protagonist as well. In the second part of the novel Talia was acting like a spoilt teen. Under the pretext of being intependent and standing her ground, she was mean and secretive for no reason. More than once I wanted to slap her when being terrible or ignorant to the people who cared for her. Apparantly, it is totally out of line to want to know what your girlfriend of two years past is or what she does for a living. Her mistrust for the people around her was almost insulting. It was also striking for me how little she was interested sometimes in the people connected to her - like when she claimed she didn't know until recently the names of her parents (why?!) Even when I didn't like her partners (and even more when I did), I didn't approve her ways. I tried to understand her, honest. I like independant girls, and I am totally okay with people not willing to be in a long term relationship. There was one place she almost made it, when she tryed to explain herself - but just few lines after Talia just snapped with a "leave me alone".
Chapter after chapter she proved to be quite the hypocrite. Blaming her parents for going around the world with no set reason when doing the same. Denying her boyfriend of years even minor facts about her and later proceeding to confess them to a guy she met just a day ago. And a lot of jugding people.
Sigh. I can go on, but I just wanted to make a point that me and this character just didn't work out. At the end of the second part I didn't care even a bit for her. The story seemed to go on without even a general direction and the "undertones" of magic were def not enough to keep me interested.
The last part was bit better, tho I laughed so hard when she claimed to be a "martyr". However, Talia really started to mature, even if just barely. I think the best chapters were with Lena - just because she learned to accept something even if she's not sharing it.. Still, in the end of the book, she was far from being likable.
In short, in this book I liked the journey through different countries, and the new cultures, arts and ways of living we see. The writing style was nice and provided swift reading. I had a big problem with the characters, I couldn't center the story and my hopes for more paranormality were unsated. I was also disappointed that we never got back to the events of the first chapter. Probably we will get to it later in the books, but on this stage it just seemed like a trck to shock in the beginning.
I thought it would have been nicer if all the books of the trilogy were gathered together in one volume. As said, Talia did start to act more maturely to the end of Wantin, and I guess she continues to progress further. Maybe if one reads is as a whole, will be able to acknowledge her growth of character. But like this, I like a reader lost interest in the next books.
I could still reccomend Wantin to people who like reading stories for journey for the sake of the journey and fans of new adult erotica, since liking a character can be very subjective. Still, I can't understand the readers who'd like Talia. I don't judge, I just totally don't understand.
For review purposes, I'll divide the story into three parts - first, till Talia became of age and receive her parents' will, second - until she decided to trace out her roots, and last - from this point till the end of the novel.
Wantin started quite good. The first chapter may be shoking for some people, but for me, it just left me curious who was the person she was interacting with. It went on following the childhood of our main character, Talia, which was my favourite part of the book. Those first chapters had beautiful atmosphere and a great promise for magical realism. I loved little Talia and this part left me eager to know how things will progress with the voodoo and the mystery boy and with beautiful images in my mind of Haiti and Australia.
And then Talia grew up and I hated her. I am sorry to say, but I can't even recall when last I disliked so much a book character, and one that is supposed to be the protagonist as well. In the second part of the novel Talia was acting like a spoilt teen. Under the pretext of being intependent and standing her ground, she was mean and secretive for no reason. More than once I wanted to slap her when being terrible or ignorant to the people who cared for her. Apparantly, it is totally out of line to want to know what your girlfriend of two years past is or what she does for a living. Her mistrust for the people around her was almost insulting. It was also striking for me how little she was interested sometimes in the people connected to her - like when she claimed she didn't know until recently the names of her parents (why?!) Even when I didn't like her partners (and even more when I did), I didn't approve her ways. I tried to understand her, honest. I like independant girls, and I am totally okay with people not willing to be in a long term relationship. There was one place she almost made it, when she tryed to explain herself - but just few lines after Talia just snapped with a "leave me alone".
Chapter after chapter she proved to be quite the hypocrite. Blaming her parents for going around the world with no set reason when doing the same. Denying her boyfriend of years even minor facts about her and later proceeding to confess them to a guy she met just a day ago. And a lot of jugding people.
Sigh. I can go on, but I just wanted to make a point that me and this character just didn't work out. At the end of the second part I didn't care even a bit for her. The story seemed to go on without even a general direction and the "undertones" of magic were def not enough to keep me interested.
The last part was bit better, tho I laughed so hard when she claimed to be a "martyr". However, Talia really started to mature, even if just barely. I think the best chapters were with Lena - just because she learned to accept something even if she's not sharing it.. Still, in the end of the book, she was far from being likable.
In short, in this book I liked the journey through different countries, and the new cultures, arts and ways of living we see. The writing style was nice and provided swift reading. I had a big problem with the characters, I couldn't center the story and my hopes for more paranormality were unsated. I was also disappointed that we never got back to the events of the first chapter. Probably we will get to it later in the books, but on this stage it just seemed like a trck to shock in the beginning.
I thought it would have been nicer if all the books of the trilogy were gathered together in one volume. As said, Talia did start to act more maturely to the end of Wantin, and I guess she continues to progress further. Maybe if one reads is as a whole, will be able to acknowledge her growth of character. But like this, I like a reader lost interest in the next books.
I could still reccomend Wantin to people who like reading stories for journey for the sake of the journey and fans of new adult erotica, since liking a character can be very subjective. Still, I can't understand the readers who'd like Talia. I don't judge, I just totally don't understand.
Коментари
Публикуване на коментар