[book review] Love spell/Любовна магия
Автор:Мия Керик
Бележка: получих безплатно копие за ревю от Reading Addiction Tours
Предпрочитно:
Една от темите за месечното предизвикателство за юни беше "Толерантност" (а другата, бтв - "Зомбита"), което се разбираше като история за хора, отхвърлени от колектива си или имащи някакви черти, към които хората са склонни да проявяват предразсъдъци. Когато видях тази книга във възможностите за поискване, реших, че ще пасне прекрасно на темата.
Историята:
Чанс Сезар е дивата на училището с яркооранжевата си коса, тениски с дискретно привличащи вниманието надписи като "Всички готини са гейове", и малко гланц от време на време. Също така е на прицел на подигравките на половината (по-голямата половина) от училището - но нека признаем, те просто завиждат за тиарата му на Мис Жътва. Ако са си мислили, че ще го унизят, като гласуват за него, жестоко са грешали.
Някой друг успява да отмъкне титлата за най-хубава тиква, но Чанс приема загубата с гордо вдигната глава. Не само тиквата-въртележка на Джаспър е най-страхотното нещо изработвано някога от плод или зеленчук, но и той самият е най-готиният и мил човек, когото Чанс е срещал.
Чанс е хлътнал до ушите. За да спечели чувствата на Джаз, той мобилизира най-добрата си приятелка Емили, разучава онлайн съвети и прибягва до любовни магии. Няма как да не се получи, нали?
Следпрочитно:
Първите няколко глави се чувствах доста... странно, защото не можех да разбера какво, защо и къде се случва. Има някакъв конкурс, или може би е фестивал, но май не е в училище, ама какво всъщност става? Чанс, както сигурно вече сте се досетили, е много ярък и емоционален герой, и начинът му на разказване (защото книгата е от първо лице) е същият. Мисълта му скача насам-натам, влиза в диалози със себе си и буквално говори с хаштагове като #sorrynotsorry. След тези първи страници си направих заключението, че Чанс е от хората (и героите), които като цяло харесвам, със сигурност уважавам, но не мога да прекарам цял ден в компанията им (било то книжна или реална), просто защото ме уморяват.
Напредвайки с книгата обаче, се оказа че греша - можех да си прекарам цял ден безпроблемно с Чанс, Джаз и Емили, и точно това и направих - не се и отлепих. Колкото повече четях за него, и научавах повече за семейството му, за тревогите му, за характера, толкова Чанс ми ставаше по-скъп и накрая много го заобичах. Окончателно ме спечели с факта, че каквото и да ставаше, си държеше главата високо вдигната. Независимо дали се озоваваше с глава на гумено мече между зъбите, докато изпълнява точка едно от плана ("Усмихвай се често!"). Или когато си взима короната от конкурса, в който повечето хора са гласували за него с идеята да го унизят. Или когато училищните горили го причакват, и той им показва, че и да не раздава юмруци, може да дере като дива котка. Респект. През цялата книга Чанс много се терзаеше, че не може да намери верния етикет за себе си. Въпреки че заради очаквания хепи енд си знаех, че накрая ще го осъзнае, но все пак бях много щастлива, когато го разбра - единственият етикет или кутийка, която е нужно да отметне е "Чанс Сезар".
Джаз, още известен като "Мишената" в кодираните разговори за Плана и Списъка, беше олицетворението на думата "душка". Супер мил и супер готин. От време на време му се ядосвах, че е малко бавен и недостатъчно инициативен, но същевременно го съжалявах, заради всичко, което Чанс му изсипваше отгоре, следвайки Плана. А и в крайна сметка е просто невъзможно да се сърдиш на Джаз.
Когато четох анотацията, си мислих, че при изпълнението на списъка ще възникнат много конфузни ситуации. Това донякъде беше така, но нямаше нищо хиперболизирано - самият Чанс бе по-скоро умерен в изпълнението на повечето съвети; и за всяка подобна случка имаше някоя, която да е искрена, и сърдечна, и да ме накара да се умиля. Щеше ми се книгата да беше по-дълга (няма и 200 странички) и линията за Емили да си има заключение, а приятелите на Джаз да не са само фон и да имат повече участие (сториха ми се готини).
Когато си избрах "Любовна магия" за четене, очаквах да ми хареса (иначе нямаше да я взема изобщо), но очаквах да ми хареса по-малко, за четири звездички например. Но в крайна сметка толкова забавна, интересна и много мила, дори и без да е непредвидима или шокираща, че не издържах на изкушението и ѝ дадох максимална оценка.
П.П. Тениските и анораците на Чанс бяха наистина едно на милион и много се смях на надписите им. XD I can't even think straight, с която той правеше и едната любовна магия, бе една от най-паметните.
 |
| Не точно така си представям Емили (все пак тя си носи косата на плитки!) но много се зарадвах да намеря картинка с нея и Чанс. Допълнителните картинки са от пост на авторката на блога ѝ, на който много се смях, така че ако искате идете да се хипнотизирате) |
Author: Mia Kerick
Note: I received a free copy of the book in exchange of my honest review via Reading Addiction Tours
Pre-read thoughts:
One of the forum reading challenges fro June went under the code word "tolerance" (the other theme was zombies, in case if anyone is wondering). That to be interpreted as a book with a character outcastet from his/hers surrounding or one with traits that people often have prejudice for. When I saw this title available for review, I thought it would fit perfectly
The story:
Chance Cesar is a diva with his bright orange hair, shirts with, hm, subtle lines and a bit of lispgloss from time to time. He is as well a sitting duck for the passive and sometimes active agression of half the school - but let's face it - they're just jealous of his Miss Harvest Moon tiara. This was an easy win for Chance, but when he looses the competition for best carved pumpkin, he takes it well too. Not only because the pumpkin carousel is the most awesome thing ever made out of a fruit or vegetable, but also because Jazz is the cutest thing ever. And Chance is fallig. Hard.
So what is one suppose to do to win Jazz's heart? Chance has it all sorted - with the help of his bestie Emily, a list of tips from the internet - 10 ways to make a man fall for you, and maybe bit of love spells (also found on the world wide web) - what possibly can go wrong?
After-read thoughts:
The first few chapters I was feeling bit weird. I couldn't figure where, why and what was going on. There was some kind of festival, but it didn't seem to be at school, and what exactly it was about anyway. It took me some time to find my pace. My first impression of Chance as a character (and a person) was of someone I'll probably like, surely admire, but most likely couldn't stand to be whole day around, because it would be too tiring. You may have guessed by now, but Chance is a very bright person, and the way he tell the story is just the same (the book is first person narrative). His thought jump here and there, he takes moments to speak to himself, and he often uses hashtags like #sorrynotsorry and various make up words (and it's not only him). I couldn't help but grinn at the thought that this book would be a nightmare to translate XD
But as the story went on, I was proven wrong. Not only I was capable of spending the day in Chance's company - I did just that and couldn't unstick myself of the book. More I read about him, dearer he became to me. I think I was completely won over by the fact that he always walked with his head up high. Wether it was on the catwalk when most of the people who voted for him did so only to humiliate him. Or when he had a gummy bear head in his teeth while executing rule number one of the List (Smile often!). Nor when the school bullies tried to corner him and Chance showed them the meaning of catfight. Respect. I really have so much respect for him. All alonge the book Chance was very worried about his unability to pick the right "box". Expecting a happy ending, the conclusion didn't come as a surprise, but still I was extremely happy when he realised that there is only one label or box worth checking - the one named "Chance Cesar".
Jazz - or the Target, when in context of the Plan - was as adorable as it can get. He was so cute and cool, I would've kept him if they weren't so sweet together with Chance. At times, I was bit mad at him for being slow and lacking initiative, but at the same time I was sorry for all Chance made him go through. And after all, one just can't be angry for too long with Jazz.
When I first read the blurb, I thought there would be lots of clumsy situations when executing the List. Well, there sure were, but it wasn't as overdone as I was afraid it'd be. And for every such scene, there was another - sweet and genuine, and totally melting my heart. I wish the book was longer - it was less than 200 pages - and that Emily's storly line got somewhat a conclusion, and hopefully for Jazz's friend to be more than a background. They seemed like decent kids.
When I picked Love spell for reading I was naturally expecting to like it, but not as much as I ended up to. I thought I'd give it 4 stars, but the novel was so funny, sweet and nice, without relying on something shocking, that I couldn't help but give it 5.
P.S. Chance's shirt lines were really the best. It's hard to pick one, but my fave is probably the I can't even think straight one.
P.P.S. All the additional pictures are from the author's blog post. I just laughed so hard when I read it. You could go on and see if you can be hyphotized :D
Коментари
Публикуване на коментар