[book review] "Винаги ще има Коледа" - Джени Хейл

 

Заглавие: "Винаги ще има Коледа"

Автор: Джени Хейл

Издателство: Хермес, Сторител

Прочетена от: Яна Кузова

Жанр: романтика

Топчеста оценка: 3 звезди

Тази Коледа не се очертава много празнична за Ноел - тя губи работата си точно преди началото на празниците. Но сред приятелките си тя е известна като "момичето, което има план" и няма да се предаде така лесно. Надежда винаги ѝ дава семейната пекарна, но дори и тя е заплашена от затваряне. За щастие, тя успява да си намери работа - като гледачка в имението Харингтън. Между възрастния Уилям, за когото Ноел трябва да се грижи, и внука му Александър обаче цари хлад. Младата жена не иска да вземе страна, но от все сърце иска да събере разделеното семейство отново. Неочакван проблем е обаче не толкова семейната тайна, която Харингънови пазят, а фактът, че между нея и Александър прехвърчат искри, младият мъж се разбира чудесно със сина ѝ... но също така е и причината семейният бизнес да умира.

Сега, всички знаем, че коледните романи са си самостоятел субжанр сред романтиката. Те са сладки и непретенциозни, изпълнени с клишета, които обаче ги правят не толкова предвидими, колкото ни дават предварително знание за хубавия финал, и ние просто може със задоволство да следим развитието. Разликата е в детайлите. Затова и, ако "Винаги ще имаме Коледа" бе първата коледна книга на Джени Хейл, която чета,  щях да я оценя по-високо. Но тъй като тя дойде  в читателския ми репертоар след "Коледни пожелания и бисквитени целувки" - ревю ТУК, останах малко разочарована.

Както казах, с този тип романи  читателят е подготвен за известни шаблони. Но когато видиш, че едни и същи неща са използвани с твърде малко промяна от един и същи автор, е малко неприятно. Тук книгата стартира така - имаме отново  самотна майка с малък син, която изпитва финансови затруднения. Тя поема работа в голямо имение, където се влюбва в собственика; той също, но по едно време решава да замине. Естествено, накрая всички се събират за Коледа. Ноел и синът ѝ Лукас тук по нищичко не се различаваха от Аби и Макс в "Бисквитените целувки".  Аз слушах книгата в прочит на Яна Кузова, и въпреки че в началото тембъра на актрисата ми се стори малко странен, бързо му свикнах и ми стана приятен. Освен това придаде наистина ново и различно звучене на Ноел. Буквално заради този глас тя успя да се отдели от образа на Аби в главата ми, не заради някаква истинска, съществена разлика между двете героини. Нямам никакъв проблем с тези сюжетни клишета, но Джени Хейл можеше да вкара малко повече разлики, да промени малко характерите на героите си. Освен това, просто в "Бисквитените целувки" същата история бе развита по-добре. Романсът там между Аби и Ник бе много по плавен и реалистичен от случващото се между Ноел и Алекс; беше ни спестена някак прекалената и ненужно насадена драма, която пък тук присъстваше. Тук семейната тайна като цяло ми хареса, но пък не ми допаднаха хм, някои интерпретации. А и макар да четох "Целувките" преди доста време, поне в спомените ми тя беше по-добре написана, не само по-добре разказана.

Но все пак, ако не страдате като мен от това сравнение, или може да се абстрахирате от него, "Винаги ще имаме Коледа", е приятна празнична история. Имаме пекарна, а това значи, че направо може да вдъхнете аромата на канела и на мента, и на коледни джинджифилови курабии от страниците. Ноел има покрай себе си един страхотен момичешки отбор от приятелки, който е с нея на всяка крачка, изслушва я и я подкрепя. А мотото на Ноел, че всичко, през което преминаваме, са просто спирки до истинската ни цел и място, на което принадлежим, бе сигурно най-хубавото и ценно нещо в книгата. То бе истинското послание на историята, а не това, дало името на романа - "Винаги ще има Коледа".  Беше ми наистина приятно да слушам и да гледам романтичните жестове на двамата, коледните лиготийки, семейните сдобрявания и всичко, което се очаква от една такава празнична книга.  Просто ми се искаше авторката да е вкарала малко повече старание, малко повече разлики в образите на героите. Ако бях прочела първо "Винаги ще има Коледа" сигурно щях да ѝ дам по-висока оценка, може би 4 звезди.

П.П. Едно забавно, макар и сигурно непродуктивно (или поне недовършено, както често става при мен) излезе от тази книга. Приписа ми се нещо коледно. Тъй като мрънках много на едно другарче за това как съм окей с коледните шаблони и романтичните връзки, но не ми харесва как са развити нещата тук, то ме предизвика да напиша една история със същите клишета. Да видим докъде ще ме държи ентусиазма :D

И всъщност, това последното е най-големият показател, че книгата си е свършила работата. По един или друг начин ме вкара в коледно и романтично настроение. Ами, трябва да го призная - браво Джени Хейл!