[book review] "Десет малки негърчета" - Агата Кристи

 

Заглавие: "Десет малки негърчега" / And then there were none

Автор: Агата Кристи

Издателство: Сторител, Ера

Прочетена от:Хю Фрейзър

Жанр: криминален, класика

Топчеста оценка: 4 звезди

Десетима души, с най-различни професии и минало са поканени да прекарат лятото на малък частен остров. Никой от тях не може да се сети откъде точно познава домакините си или кой му праща поканата, но такава оферта е трудно да се откаже. Още щом пристигат обаче, се оказва, че така наречените господин и госпожа Оуен ги няма, и те са сам-сами на острова, без начин да се върнат в цивилизацията. Но наистина ли са сами? Защото тайнствен глас започва да сипе обвинения...

От много години се каня да се срещна повторно с Агата Кристи. И аз, като повечето читатели, за първи път се докоснах до творчеството ѝ като дете. Тогава си признавам обаче, че всичките ми пристрастия в криминалния жанр бяха за Шерлок Холмс и неговия автор Артър Конан Дойл. Най-накрая обаче се натутках!

Няма изобщо да се впускам в мнения за заглавието на книгата в различните страни. Ще спомена само, че аз я слушах в аудио, където бе преведена с And then they were none и ми харесва леко зловещия полъх на това заглавие. Изобщо аудиото беше изключително приятно за слушане и ме пренесе в епохата на романа. Единствен минус, донякъде е, че когато слушам книга, логиката и критичността ми не са толкова изострени, и мога да изпускам улики или ако е научнопопулярна книга, по-трудно схващам неща. Ами, аз съм от типа хора, които по-лесно учат, като четат.

 

Поради това започнах книгата с нагласата, че просто ще се наслаждавам на историята, без да се мъча да разгадая загадката. Но против волята си започнах да си правя догадки и да търся възможности и мотиви. Просто нямаше как да устоя! Агата Кристи наистина е построила майсторски тази история, давайки ни възможност да заподозрем всеки от  затворените на острова герои.

Самите герои също ми бяха неочаквано интересни, и развих в различна степен симпатии към тях. Често пъти, когато чета криминален роман, особено в по-класически стил, като изключим разследващите герои, останалите са просто част от случая, субекти в престъплението. Не развивам особени чувства към тях. (За разлика от по-съвременните трилъри, които търсят да те накарат да съпреживяваш на героите и жертвите). Но тук бях наистина заинтригувана от тях. Някои ми ставаха по-симпатични и търсих начини да извиня и омекотя вината им, съчувствах на ужаса и паниката ми. Други пък ми бяха все по-неприятни - като съдията и възрастната дама - и с някакво почти злобно любопитство чаках и се надявах да ги сполети нещо. Психологическата атмосфера на страх и подозрение, прерастващи в параноя бе толкова изкусно построена; а очакването и опитите да предугадиш как нещата ще се случат спрямо стихотворението я правеха още по-наситена. И освен самото "криминално" чудене, в опити да разкриеш загадката, "Десет малки негърчета" провокира и други размисли - за вината и справедливостта, за разкаянието, за престъпленията, които остават ненаказани от закона и правото на човек да раздава правосъдие.  До края на книгата се чудех дали ще има оцелели, въпреки зловещото заглавие, и ако зависеше от мен, на кого бих простила и оставила да живее. А вие?

От самия финал също останах много доволна. Единствено мога да се оплача, че трите "подсказки" на края всъщност не бяха по никакъв начин улики, които биха помогнали - поне според мен. Но това изобщо не развали удоволствието ми от четенето.

Сега наистина разбирам защо "Десет малки негърчета" се води една от най-добрите криминални книги. Беше изключително силна, и като престъпен случай, и като атмосфера и герои. Много се радвам, че най-накрая се наканих да прочета нещо от Агата Кристи - не знам дали ми хареса толкова защото е различна от другите нейни книги, които съм чела навремето (нямам спомен кои са били, но знам, че бяха с Поаро), или защото аз самата съм в различно настроение или различна нагласа. Но "Десет малки негърчета", или в моя аудио вариант, "И никой не остана" бе наистина чудесна, и непременно ще прочета още книги на Агата Кристи. Всъщност, много ще се радвам, ако тя влезе в топ класацията ми за криминални автори, след като явно Джон Диксън Кар ще отпадне - с него препрочитите не бяха така успешни.