[book review] "Малки жени" - Луиза Мей Олкът [Blogmas 2020]

 

Заглавие: "Малки жени"

Автор: Луиза Мей Олкът

Издателство: Сторител - аудио

Прочетена от: Десислава Знаменова

Жанр: детски, класика

Топчеста оценка:2 звезди

Мег, Джо, Бет и Ейми са сестри, които заедно с майка си трябва да се справят сами, докато баща им е на фронта по време на Гражданската война в САЩ.  Всяко от момичетата има свой характер и свои особености, и по различен начин се справя с положението, в което са поставени. И така, макар всички те да мечтаят за живот, изпълнен с красота и приключения, те успяват да ги намерят - а също и създадат сами.

Сега, моля ви, не ме бийте. "Малки жени" не се оказа една от моите книги. За първи път се опитах да я прочета, когато бях в посочената възрастова група, но се отказах на половината. Предполагам същото нещо тогава ме е накарало да не я довърша, което ме подразни и сега - но този път изслушах целия роман. Но малко или повече го направих насила. И тук искам да похваля работата на Десислава Знаменова, която дава гласа си на "Малки жени" - ако не бе аудио варианта на книгата, сигурно щях да се изкуша да я зарежа. Тя придава уникален нюанс на всяко от момичетата, беше много приятна за слушане дори и когато ускорявах малко темпото на записа. Така че независимо дали искате сте отдавнашни фенове и искате да се запознаете с историята по друг, нов начин; или също като мен срещате затруднения с нея и искате нещо да ви улесни - препоръчвам това аудио.

А сега по същество - за мен книгата бе твърде директно дидактична, но преплетени с това имах и други пречки да ѝ се насладя.

Подобно на много класически детски романи, и "Малки жени" ни представя добри, сърдечни герои (макар и те не винаги са наясно с това), които могат да са един чудесен пример за младите читатели и неусетно да им предадат много важни морални уроци. Четирите момичета всъщност са много приятни героини. Романтичната красавица Мег, дивата, копнееща за приключения Джо, срамежливата Бет и склонната към драма Ейми. Сигурно всяка читателка ще успее поне донякъде да види себе си в някоя от тях. Но да не се лъжем, Джо е може би най-интересна за четене.  Голям симпатяга бе и Лари, съседското момче, което намира бягство от скуката и самотата в компанията на семейство Марч. Най-ценното у тези героини обаче бе, че всяка си има своите слабости, без това да ги прави лоши хора. Съобразно обаче времето, когато е писана книгата, героините са подтиквани по-скоро да потиснат тези свои страни, отколкото да проверят дали те наистина са недостатъци, или могат да бъдат насочени към нещо ползотворно.

Както си признах, за мен романът бе твърде насилствено поучителен. Тук тези уроци далеч не бяха "неусетени", дори и да бе направен опит да са такива. Например, тук момичетата се подтикваха да вършат добри дела чрез игра на "Пилигрими", но (поне върху мен като читател), това бе на светлинни години от ефекта на играта на Полиана, чието предизвикателство бе винаги да търси доброто във всяка ситуация. Така или иначе, по-голямата част от насаждания морал не бе завоалирана по никакъв начин и бе поднесена в прав текст - било то в диалог между момичетата и майка им, или между самите тях. И колкото и да харесвах и сестрите, и самата госпожа Марч като персонаж, заради нейното спокойствие и сърдечност, и заради факта, че съумява да е най-добра приятелка на всичките си дъщери... нещо у мен неизменно се бунтуваше, задето ми е отнета възможността сама да си направя изводите.

Освен начина, по който бяха поднесени тези поучения, моментът, в който те бяха въвеждани често успяваше да попари и евентуалния ентусиазъм, който пораждаше сюжета у мен. Всъщност, по-голямата част от книгата се състои от ежедневните перипетии на момичетата, без да се обвързва с нещо по-голямо - такъв сюжетен елемент се появи може би в последните глави. Малка част от тях успяха да ме заинтригуват, като интересът ми бе винаги потушаван именно от тези тежки диалози, изпълнени с размисли и страсти. Така се случи с някои от потенциално най-вълнуващите епизоди - този, с тръпнещата от тайната си Джо, който изведнъж бе прекъснат от направо болезнен за слушане разговор за вредите от хазарта и билярда; емоционалната сцена, в която Джо продава косата си, за да спечели пари за баща си - и реакцията на близките ѝ; и потенциално най-любимият ми микросюжет, плахият романс между Мег и господин Брук. Финалът в това отношение, като поднасяне на нещата, така ме разочарова, че не можах да се насиля да вдигна оценката си, въпреки че дотогава се готвех от кумова срама да дам на "Малки жени" 3 звезди, за да призная все пак мястото ѝ в детската класика.

Положих голямо старание да харесам "Малки жени". Винаги се опитвах да я чета в светлината на времето, когато е писана, и да я сравнявам с подобни на нея романи. Но и така тя загуби състезанието с други класики, които обичам да чета и препрочитам, като поредицата за "Анн от фермата Грийн Гейбълс", гореспомената "Полиана", всичко на Франсис Бърнет, и още много и много.

Все пак, признавам, че  "Малки жени" може да е интересна  като поглед в епохата, в начина на живот и културата тогава, разбиранията за мястото на жената. Затова и не подлагам на коментар част от тези уроци, за които говорих по-нагоре, както и множество реплики. Нормално, начинът, по-който гледаме на нещата, коренно се е променил, но дори и така човек може да отсее тези ценности, навици и качества, които винаги ще бъдат благородни и ценени, независимо епохата. Но това бе по-скоро като исторически интерес, като читател, просто заради удоволствието от книгата, "Малки жени" не ме спечели.  Не ми се сърдете :/  Все пак, фенклубът на книгата продължава да е силен - книгата четох заедно с Криси в нейния новосформиран клуб за детски книги, и моето мнение бе най-остро сред всички четящи. Аз се радвам за всички, които са обикнали "Малки жени", било то в детството, било сега, но на мен ми остава да се надявам, че следващата избрана книга ще е стар или нов мой любимец. Оставям си обаче прозорче - може би някой ден ще обърна внимание на филма, с надеждата кинематографията да е омекотила тази насилствена поучителност и да е вдъхнала повече живот на някои сцени. Актьорският състав е несъмнено подбран, а и някой ми подсказа, че там връзката между Лари и Джо напредва по-различно, отколкото в книгата.