[book review] Akata Witch - Ннеди Окорафор [Blogmas 2020]

 

Заглавие: "Akata Witch"

Автор: Ннори Окорафор

Жанр: детски, YA, фентъзи,

Топчеста оценка: 4 звезди

Съни е 11 годишно момиче, което трудно се вписва - тя е албинос, и ако това е трудно в Америка, е дори още по набиващо се на очи, щом семейството им се връща обратно в родината им - Нигерия. Оказва се обаче, че външният вид далеч не е единственото необичайно нещо у Съни - тя е една от Леопардовите хора, мъже и жени с магически сили. Съни постепенно започва да навлиза в този странен свят, където истинските лица на хората са маски, скитат странни създания, а магьосниците плетат заклинания - джуджу - с помощта на специални ножове. Помагат ѝ Орлу и Чичи, както  и Саша, който също като Съни идва от Щатите. Обаче старейшините имат нещо наум за малкото сборище от неумели тийнейджъри - наколо броди жесток убиец, и те трябва да опитат да го спрат.

Харесах си много "Akata Witch" миналата година, когато си  правих проучването за континенталното фентъзи, а когато по-рано тази година на български излезе друга книга на Ннеди Окорафор - "Кой се бои от смъртта", реших, че е крайно време да приведа плановете си към действие и да прочета детската ѝ книга.

"Аката" всъщност според книгата значи нещо като "степно животно", но е също и обида, която местните използват към тъмнокожи, дошли в Нигерия, след като са живели в чужбина. Не съм сигурна как да го преведа, затова го оставям така. Някак ми иде да сравня тази книжка с Хари Потър, но основно по един показател - повечето обем на романа ние се запознаваме с магическия свят на Леопардовите хора, и чак накрая имаме някакво по-голямо препятствие.

А светът, който ни показва Неди Окорафор беше наистина прелюбопитен. И ние постепенно навлизаме в него, заедно със Съни. Запознаваме се с начините, по които се правят магии; способностите на вещерите, вродени и придобити, сложната йерархия, която управлява Леопардовите хора, и дори техните събирания, спортове и даже кухня! Приложената рецепта за магична яхния е дори напълно изпълнима - ако си готов да рискуваш с прецизните съставки, и честите им смъртоносни странични ефекти. Беше богат на изключително много дребни детайли, като може би любимият ми беше магическата им валута - читим, която всеки магьосник печели, когато научава нови неща; а също и артистичната оса, която твори скулптури в гардероба на Съни и която - буквално - живее само заради аплодисментите, и ако не я оценяваш подобаващо, ще почне да те жили.

Освен магическия свят, хареса ми и реалността, описана в книгата. Имаме дребните, ежедневни описания на живота в нигерийско градче - а също и в столицата на Нигерия Абуджа, защото и там се отбиваме. Една част от описаните магии са базирани на реалните африкански обичаи, като например доста сложния за схващане за мен Маскарад, което се оказа нещо като призоваване на духове и безтелесни създания. Друго нещо от истинския живот, което ми хареса как е описано от авторката, е закодирано и в заглавието. В книгата се говори и за напрежението, културно, езиково и т.н. между афро-американците и хората, родени и отраснали в Нигерия. Съни и Саша са такива, за разлика от Чичи и Орлу. Всъщност, положението на Съни е дори по-особено. За разлика от Саша, който наистина си е американец, и чак сега, след като малко е сгазил лука, са го пратили при роднини в Нигерия, Съни не винаги е сигурна къде принадлежи. Тя е родена в Нигерия, до деветгодишна възраст е живяла в САЩ, и после се е върнала; и това я обърква. Обикновено, когато съм срещала такива сблъсъци, са между хора от  различни раси, или различни народности, и ми беше много интересно да видя тази, също много реална ситуация.

Още от самото начало над Съни и останалите  тегне заплахата от страховития Отокото Черната шапка, който отвлича, осакатява и убива деца. И това беше един изненадващо страховит елемент - на фона на останалите елементи от книгата, които са си съвсем за деца. Малко се изненадах, че това е описано сравнително графично, или аз поне така си го представих.  

Нещата именно тегнат над героите. Още от началото узнаваме за този убиец, а някъде на 2/3 от историята старейшените избират нашето малко вещерско сборище да се бори с него, а финалният сблъсък е чак в последните глави... Беше ми странно, че макар децата да научаваха най-различни магии през това време, сякаш нищо не бе свързано с подготовка за това страшно предизвикателство; и може би заради това действието на места ми се струваше бавничко .Дори още по-странно обаче ми беше, че така и не разбрах защо тази групичка от деца, най-голямото от които на 14, с недоразвити и неизяснени способности, са изпратени срещу магьосник, достигнал най-високо ниво на умения, който явно се опитва да предизвика края на света. Еее, имаше там нещо за наследственост... Но честно казано, нищо, което да ми се струва достатъчно обосновано - обикновено в такива истории децата действат на своя глава, или има някое голямо пророчество или нещо подобно. Надявам се върху това да се хвърли повече в следващата книга.

Трябва да призная обаче, че със стила не си паснахме съвсем... Беше доста.. семпло и невпечатляващо представена; просто директно ни се описваше какво се случва, и толкова, в къси, просто изречения.. Имаше някакви наченки на хумор, но доста недоразвити за моя вкус. Четеше се лесно, разбирах и си представях как става всичко, но самото четене не ми носеше никакво удоволствие. Това ме изненада, защото в коментарите за "Кой се страхува от смъртта", доста хвалеха стила на Ннеди Окорафор като богат и приятен за четене, освен това тя е лауреат на доста награди, включително мисля и Хюго и Небюла, призове, които ценят и качеството на писане, а не само идеите. Може би наистина тази книга е насочена към доста по-детска аудитория, и затова и нивото е направено по-ниско... Но честно казано, чела съм много детски книги, които искрено за ме кефели като изпълнение.

Затова и мислех, че "Аката" ще се размине само с три звезди, но истината е, че към края доста ме увлече и не можех да я оставя. И така в крайна сметка тя се сдоби с четворка! Дори и горе - долу разбрах какво е това с маскарадите! Краят остави много неща, които искам да видя развити в следващата книга (и за щастие, приключенията са Съни май са събрани в дуология).