[book review] "Нощният цирк" - Ерин Моргенстърн [Blogmas 2020]

 


Заглавие: "Нощният цирк"

Автор: Ерин Моргънстърн

Издателство: Ентусиаст

Жанр: фентъзи, драма

Топчеста оценка: 3 звезди


Нощният цирк, или Циркът на мечтите, пристига обвит в тайни и аромат на карамел, за да предложи на посетителите си магия и удивление. Но освен сцена на изумителни акробати, дресьори и илюзионисти, той дава манеж и на още нещо – предизвикателство, започнало години преди циркът да потегли на гастрол. Тази игра поставя един срещу друг Марко и Силия, млади магьосници, отгледани и обучени от учителите си с единствената цел в нея да има победител. Правилата на състезанието обаче са неясни, участниците – своенравни, а последствията за всички замесени – непредвидими.

Ах, скъпа книго. Проблемът не е у теб. Проблемът е у мен.

Сравнително рядко ми се налага да прибягвам до такива извинения. В повечето случаи мога да определя, поне приблизително, какво не ми се е понравило в дадена книга. Така бе в последните ревюта, които споделих - недоволството ми от "Малки жени" бе как поучава; от "Утрото идва навреме" - че не се е постарала да обясни пътуването във времето. Рядко се намирам поставена в ситуация, където рационално да мога да определя дадени елементи от историята като хубави, като такива, които би трябвало да ми допаднат, но в крайна сметка те да нямат никакъв ефект върху мен (всъщност, доста по-често е обратното, с моите книжки “виновни удоволствия”!). Но тук бе така.

Обичам историите за панаири и циркове, защото те са като малки вселени, откъснати от реалния свят, така беше и тук.

Обичам черно-бялата естетика с единствени процеждащи се цветове.

Обичам магията, изтъкана от мастило и хартия.

Обичам предсказанията, картите и предричанията.

Обичам деликатните символи, чието значение се проявява в текста в неочакван момент.

Обичам отчаяни любови, които се борят срещу съдбата, а накрая се вкопчват в толкова силна прегръдка, че стават едно цяло.


В “Нощният цирк” има всичко това, и още, ако погледна обективно на него. Но като читателски чувства единственото, което изпитвах в продължение на 450 страници, бяха отегчение и раздразнение. Не успях да се нагодя към начина на водене на разказа на Ерин Моргенстърн. Тя изгражда историята си като безброй късчета, оттук – оттам, които би трябвало да се разгръщат пред очите ни и постепенно да съставят образа на Нощния цирк. Всяко от тях обаче ми се стори толкова статично, че ме остави извън шатрите на цирка – четях за аромата на карамелезираните ябълки и канелените кифли, но не можех да ги вдъхна, за триковете и магиите, но не можех да ги усетя. Втората половина на книгата е малко по-дейна – макар че отново това е силно казано; продължаваме да сме странични наблюдатели, или аз поне се чувствах като такъв. Дори в моменти, които явно бяха емоционални пикове в историята, не можах да изтръгна някаква реакция от себе си. Мислех, че все пак тази част от книгата ще ми е по-приятна, но към края главните герои успяха да ме подразнят с поведението си, докато досега бях на нож само с представянето им. Но опитите на Силия да се затвори за Марко, и неговото хладно и за мен неприятно отношение към Изобел ме отчаяха съвсем. Финалът на книгата… като сюжет той определено ми хареса…. Но отново не ме ангажира.

И така, за нещастие не успях да стана ревьор – мечтател, поклонник на цирка. А тази история трябва да вдъхне именно страст и копнеж по мечтите и тайните, по това какво се крие отвъд завесата на обикновеното, а не просто рационално да оценям кой мотив е хубав.

Нощният цирк” определено иска от читателя си нагласа, към разказа и темпото си. Аз не я намерих у себе си преди около пет години, когато бе първият ми опит да прочета тази книга, не го намерих и сега. Но това е един от случаите, в които наистина завиждам на Мечтателите, които са попаднали на "Нощния цирк" в подходящото време и настроение. В заключение само ще предложа  една друга история за състезания и илюзионисти - "Престиж" на Кристофър Прийст.  И тъй като моите чувства към нея са подобни на тези ми към "Нощния цирк"... може би на мечтателите ще им допадне.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

Трибагрен четатон - финален отчет

[manga review] "Завръщане в Лабиринта" , том 1 & 2 - Джейк Форбс