[book review] "Нощният цирк" - Ерин Моргенстърн [Blogmas 2020]

 

Заглавие: "Нощният цирк"

Автор: Ерин Моргънстърн

Издателство: Ентусиаст

Жанр: фентъзи, драма

Топчеста оценка: 3 звезди

Нощният цирк, или Циркът на мечтите, пристига обвит в тайни и аромат на карамел, за да предложи на посетителите си магия и удивление. Но освен сцена на изумителни акробати, дресьори и илюзионисти, той дава манеж и на още нещо – предизвикателство, започнало години преди циркът да потегли на гастрол. Тази игра поставя един срещу друг Марко и Силия, млади магьосници, отгледани и обучени от учителите си с единствената цел в нея да има победител. Правилата на състезанието обаче са неясни, участниците – своенравни, а последствията за всички замесени – непредвидими.

Ах, скъпа книго. Проблемът не е у теб. Проблемът е у мен.

Сравнително рядко ми се налага да прибягвам до такива извинения. В повечето случаи мога да определя, поне приблизително, какво не ми се е понравило в дадена книга. Така бе в последните ревюта, които споделих - недоволството ми от "Малки жени" бе как поучава; от "Утрото идва навреме" - че не се е постарала да обясни пътуването във времето. Рядко се намирам поставена в ситуация, където рационално да мога да определя дадени елементи от историята като хубави, като такива, които би трябвало да ми допаднат, но в крайна сметка те да нямат никакъв ефект върху мен (всъщност, доста по-често е обратното, с моите книжки “виновни удоволствия”!). Но тук бе така.

Обичам историите за панаири и циркове, защото те са като малки вселени, откъснати от реалния свят, така беше и тук.

Обичам черно-бялата естетика с единствени процеждащи се цветове.

Обичам магията, изтъкана от мастило и хартия.

Обичам предсказанията, картите и предричанията.

Обичам деликатните символи, чието значение се проявява в текста в неочакван момент.

Обичам отчаяни любови, които се борят срещу съдбата, а накрая се вкопчват в толкова силна прегръдка, че стават едно цяло.

В “Нощният цирк” има всичко това, и още, ако погледна обективно на него. Но като читателски чувства единственото, което изпитвах в продължение на 450 страници, бяха отегчение и раздразнение. Не успях да се нагодя към начина на водене на разказа на Ерин Моргенстърн. Тя изгражда историята си като безброй късчета, оттук – оттам, които би трябвало да се разгръщат пред очите ни и постепенно да съставят образа на Нощния цирк. Всяко от тях обаче ми се стори толкова статично, че ме остави извън шатрите на цирка – четях за аромата на карамелезираните ябълки и канелените кифли, но не можех да ги вдъхна, за триковете и магиите, но не можех да ги усетя. Втората половина на книгата е малко по-дейна – макар че отново това е силно казано; продължаваме да сме странични наблюдатели, или аз поне се чувствах като такъв. Дори в моменти, които явно бяха емоционални пикове в историята, не можах да изтръгна някаква реакция от себе си. Мислех, че все пак тази част от книгата ще ми е по-приятна, но към края главните герои успяха да ме подразнят с поведението си, докато досега бях на нож само с представянето им. Но опитите на Силия да се затвори за Марко, и неговото хладно и за мен неприятно отношение към Изобел ме отчаяха съвсем. Финалът на книгата… като сюжет той определено ми хареса…. Но отново не ме ангажира.

И така, за нещастие не успях да стана ревьор – мечтател, поклонник на цирка. А тази история трябва да вдъхне именно страст и копнеж по мечтите и тайните, по това какво се крие отвъд завесата на обикновеното, а не просто рационално да оценям кой мотив е хубав.

“Нощният цирк” определено иска от читателя си нагласа, към разказа и темпото си. Аз не я намерих у себе си преди около пет години, когато бе първият ми опит да прочета тази книга, не го намерих и сега. Но това е един от случаите, в които наистина завиждам на Мечтателите, които са попаднали на "Нощния цирк" в подходящото време и настроение. В заключение само ще предложа  една друга история за състезания и илюзионисти - "Престиж" на Кристофър Прийст.  И тъй като моите чувства към нея са подобни на тези ми към "Нощния цирк"... може би на мечтателите ще им допадне.