[book review] "Сенките помежду ни" - Триша Левънселър [Blogmas 2020]

 


Заглавие: "Сенките помежду ни"

Автор: Триша Левънселър

Издателство: Артемис Букс

Жанр: YA, романтика, фентъзи

Топчеста оценка: 3 звезди

Осемнадесетгодишната Алесандра има доста конкретни планове за бъдещето си, и те определено не включват съобразяване с волята на баща ѝ, или на обществото изобщо. Разделен в няколко прости стъпки, планът ѝ е следният: да съблазни Краля на сенките, да го убеди да се омъжи за нея, после да го отстрани и да се радва на властта. Всичко върви  точно както го е предвидила, но се оказва, че и някой друг иска да отнеме живота на младия крал Калиас... а и дали накрая самата Алесандра ще иска да го убие?

Сега, не отричам, че донякъде се забавлявах, докато четях тази книга. Удоволствието ми идеше обаче от доста елементарни неща, като личната ми склонност да обичам да чета за рокли в историческите любовни романи.

Тази книга бе широко рекламирана в чужбина, още при издаването си, като "слидерински" роман, като това идеше да опише не особено високия морал на главните герои. Но за мен, слидериността се изразява и в една лукавост, в един определен вид интелигентност, които се издигат над обикновената пресметливост. Да, в Слидерин несъмнено са влизали и хора, избирали IQ-то си между 1 и 10, но истинските избраници на Салазар са замесени от съвсем друго тесто. И по тази точка главната героиня ме изгуби още от анотацията.

Да убие краля на сенките? Защо, за бога, ще го убиваш? Манипулирай го, моме. Да, съблазни го, накарай го да изпълнява всяко твое желание, без дори да си дава сметка, използвай го за изкупителна жертва за всевъзможните дворцови интриги и кризи. И накрая, ако разгневена тълпа го погне с вили и факли, стой отстрани, чиста като сълза. Това би направила една истинска лукава слидеринка.

А тук Алесандра работи по-скоро на дребно.  Признавам, че не е най-стандартната протагонистка, нито пък анти-героиня. Може би това, което ми хареса най-много при нея, и я отличи от други лоши момичета на книжната YA сцена бе, че тя нямаше някаква голяма драма от миналото си, с която да се бори или лична вендета; Алесандра просто искаше да си прекарва добре и да получи известна доза свобода и уважение.

Кралят, чието име вече забравих, беше същият. Нацупеното момче (което вече си има момент на нещастно детство), което си играе на жесток владетел. Отново обаче му липсваше финес, когато опираше до държавни дела. Тегли ножа на охранителя, който не си е свършил работата? Ха, истинският слидеринец с един поглед би приканил своя слуга да си пререже сам гърлото, за да си спести унижението, а останалите - да тръпнат в ужас, че семействата им ще се отрекат от тях, задето са неспособни да опазят господаря си. Простият страх върши работа довреме. Има и по-ефикасни методи. Знаете ли кой е перфектният владетел със слидерински дух? Ветинари.

И така, главните герои не блеснаха особено, но не ми бяха и неприятни. А чудесен бонус бяха поддържащите герои. Чрез тях авторката изгражда една много приятна и весела дворцова атмосфера. Всъщност за мен в това бе силата на романа. Това не е фентъзи роман, така както секси вампирските новели не са поставени на рафтовете до епичните дракони. Това са любовни романи, с щипка свръхественост просто за разнообразие. По същия начин "Сенките помежду ни" е най-добре да се разглежда като исторически любовен роман, с описания на балове, рокли, маниери, дворцови интрижки и дори по-голям заговор. В това отношение Триша Левънселър се е справила сравнително добре. Второстепенните герои бяха забавни, а новооткритите приятелки на Алесандра биха били основната причина да препоръчам тази книга на друг читател. Много хора се дразнят на пространствените описания на дрехи, които ни предоставя книгата, но за мен те си бяха съвсем на място в дворцово-любовния контекст. Освен това, те бяха най-близкото нещо до светостроене, чрез намеците как дизайните на Алесандра смесват две култури. Извън това напъните да се изгради представа за света и времето, където се развива действието в романа, по-скоро биха накарали читателя да си блъска главата в стената, а не да се заинтригува или да му се изясни. Например, неколкократно ни бе повторено, че в двореца има електричество, но са запазили свещите. Защо са пропуснали газовите лампи? За какво друго изобщо го ползват това електричество? Как го произвеждат? На какво ниво в развитието си са тези цивилизации? За какво ИЗОБЩО ни беше да знаем, че има електричество в двореца? Мога да изтъквам още много слабости и пропуски на цялата книга, но не мисля, че е нужно.

Все пак, по-голямата част от времето сравнително се наслаждавах. Стараех се да накарам именно дворцово-романтичния аспект на книгата да изпъкне за мен, и това общо взето проработи. Очаквах с нетърпение финала, защото от книжни другарчета чух, че бил много силен, и вдигнал мнението им с единица и повече. Е, на мен от финала ми се прииска да сваля една звезда... Но имаше няколко толкова симпатични сцени и реплики между момичетата, че нещата се балансираха. Алесандра може и да не става за слидеринка, но си намери приятелки, и това беше сладко и мило.

Затова бих и препоръчала "Сенките помежду ни" на читатели, които по принцип обичат любовни романи, и харесват дворцовата атмосфера. На които им се иска нещо по-различно от стандартания исторически роман за графове и дебютантки, но не искат да се впускат в грандиозен фентъзи епос. В тази светлина "Сенките" (pun intended) представлява леко, приятно четиво, с единичен, но ключов фантастичен елемент. Не я взимайте твърде насериозно, и може и да си прекарат добре с нея.

П.П. Самото качество на текста също ме разсейваше.  Не съм grammar nazi, но неща като оставените непреведени думи, които не се вписваха в атмосферата (като "ейл", когато спокойно можеха да кажат "пиво", или "яке"  - това звучеше толкова не на място в тази дворцова картина!) или героини, които си сменяха правописа на имената по средата на книгата, ми дойдоха в повече. Знам, че Артемис Букс са ново издателство, и силно се надявам това да се подобри в следващите книги; виждам, че избират популярни заглавия от английския пазар, които биха били от интерес за българските читатели. Трета в портфолиото им е "Десетте хиляди врати на Януари" и за мое успокоение, Януари е име на човек и съответно има причина да е с главна буква. И да, получих екстрасистолка щом прочетох заглавието и преди да стигна до анотацията. Но тя звучи добре, дори чудесно - а и книга с такова име не е ли перфектна за началото на една нова година, и всички врати, които тя предстои да ни отвори?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

Трибагрен четатон - финален отчет

[manga review] "Завръщане в Лабиринта" , том 1 & 2 - Джейк Форбс